Определение № 215 от 26.05.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2016 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 2031 от 07.12.2015г. по гр.д. № 2836/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2481 от 03.06.2015г. по гр.д. № 2912/2013г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от [фирма] ЕИК[ЕИК] против [фирма], ЕИК[ЕИК], иск по чл. 109 ЗС за прекратяване на действия по разполагане на незаконни преместваеми обекти и изграждане на незаконни постройки, като възстанови фактическото положение чрез премахване на незаконните постройки, с които пречи на ищеца да упражнява правата си върху недвижим имот, представляващ търговски обект - аптека, с площ 30 кв.м., с идентификатор 10135.1501.973.51.3, построен в ПИ 10135.1501.973, собственост на ответника, находящ се в [населено място], Централен пазар, кв.333, 9 подрайон. Касационната жалба е подадена от ищеца [фирма] чрез адв. С.. Поддържа се доводи за неправилност на решението поради непълно изследване на събраната по делото доказателствена съвкупност. За обосноваване достъпа до касационен контрол са посочени два правни въпроса: 1/ когато е извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото, заинтересованият собственик длъжен ли е да търпи ограниченията на правото си, които произтичат от създаденото състояние, нетърпимо според закона. 2/ следва ли да се приравни към липса на разрешение за строеж случаят, когато са поставени преместваеми обекти не по реда на чл. 56 ЗУТ и представлява ли този случай непримиримо и нетърпимо несъответствие на материалния закон, което води до ограничаване на правото на суперфициарния собственик да ползва своя търговски обект по предназначение. Спрямо първия въпрос се поддържа разрешаването му в противоречие с Тълкувателно решение № 31/84г. на ОСГК на ВС, а спрямо втория - значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът [фирма] е представил писмен отговор чрез пълномощника си адв. Д.. Излага съображения за недопускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС. Ищецът е собственик на обект за търговска дейност - аптека с площ 30 кв.м., която представлява един от самостоятелните обекти в масивна сграда, построена в [населено място] на пазар „Централен”/Колхозен/ в УПИ І-за пазар, кв. 333 по плана на 9-ти микрорайон. Поземленият имот, в който е построена сградата е собственост на ответника [фирма]. Ищецът твърди, че правото му на собственост се ограничава от ответника чрез изграждане на незаконни постройки и поставяне на незаконни преместваеми обекти около търговския обект, като по този начин се прави невъзможен достъпа до входовете на същия и се пречи се на неговото нормално ползване. По делото е установено, че пред аптеката на ищеца действително са разположени търговски маси с номера от 215 до 224 по утвърдена от ответното дружество схема, като пред входа на аптеката е оставен проход; търговските маси са на самото пътно платно на вътрешната улица и са на разстояние от търговските обекти в сградата. Вещото лице е посочило, че поставените търговски маси косвено влияят на достъпа до обекта на ищеца, тъй като от гледна точка на преминаващия поток от хора, той остава на втора линия. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че ищецът, като собственик на обект в сграда, построена върху имот на ответника, може съгласно чл. 64 ЗС да ползва земята само доколкото това е нужно за ползване на постройката по предназначение. Това ползване включва осигуряване на достъп до сградата, до входа й, възможност да се поддържа в нормално и годно за ползване състояние. Съдът е счел, че твърдението за незакононосъобразни действия на ответника е недоказано. Единствено фактът на разполагане на търговски маси пред обекта на ищеца с оставяне на проход до него, не доказва, че се пречи на правото на собственост на ищеца. Това, че търговският обект остава на втора линия, е част от ограниченията, които собственикът на обект в сграда, построена в чужд имот, следва да търпи. Собственикът на земята има задължение само да създаде възможност за обикновено ползване на обекта на суперфициаря по предназначение, а това в случая е осигурено. Първият правен въпрос на касатора се отнася до ограниченията в собствеността, които създава строеж, извършен без разрешение или в отклонение на издаденото такова, като визираното противоречие е с тълкувателно решение № 31/84г. на ОСГК. Този въпрос не е разрешен в обжалвания акт и не е обусловил крайните изводи на съда. Между страните е съществувал спор относно законността на самата сграда, в която е разположен обекта на ищеца, но този спор е разрешен с влезли в сила решения по административни дела установено е, че сградата е строена без строителни книжа, но е нанесена в генералния план на пазара и за нея е издадено удостоверение за търпимост по реда на §16, ал.1, ПЗР ЗУТ. Определящ за изхода на спора е изводът, че поставените търговски маси пред обекта на ищеца не пречат на нормалното ползване на аптеката, тъй като ищецът не е собственик на земята и съгласно чл. 64 ЗС може да я ползва само ограничено, а такова ограничено ползване му е осигурено. Вторият правен въпрос в изложението визира тези изводи и може да бъде доуточнен от съда по следния начин: дали поставянето на преместваеми обекти /търговски маси/ пред магазин ограничава правото на суперфициарния собственик на магазина да ползва своя търговски обект нормално и по предназначение. Не е налице съдебна практика по този въпрос и следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.