Определение № 3117 от 20.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4623/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1049/14.07.2022 г. и допълващото го решение № 655/18.05.2023 г. по гр.д. № 1126/2021 г. на Софийски апелативен съд. Основното решение се обжалва от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОПИИ), сега Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), в частта по отхвърлените искове по чл. 62 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (отм.) срещу С. Т. К. за следните суми: · 70 000 лв. – вземане на този ответник/проверяваното лице по даден заем на Е. Д. К.; · 161 565 лв. – вземане на проверяваното лице по даден заем на Д. Б. Д.; · 215 000 лв. – върнат заем на проверяваното лице; · 340 000 лв. – допълнителни парични вноски и дадени заеми от проверяваното лице на „Фламинго – 585“ ЕООД; · 52 000 лв. – възстановени допълнителни парични вноски и заеми предоставени на проверяваното лице от „Фламинго – 585“ АООД; · 58 000 лв. – възстановени допълнителни парични вноски от „Фламинго 1“ ЕООД на проверяваното лице; · 22 000 лв. – допълнителни парични вноски и дадени заеми на „Макс и Ю-Кръстеви и сие“ СД от проверяваното лице. КОНПИ иска решението в отхвърлящата исковете част да се допусне до касационен контрол за проверка за правилност по следните материалноправни въпроси: 1. ЗОПДНПИ предвижда ли отнемане в полза на държавата на вземания на проверяваното лице по предоставени заеми на трети лица? и 2. ЗОПДНПИ предвижда ли отнемане в полза на държавата на парични средства на проверяваното лице, включително от възстановени допълнителни парични вноски, извършени в полза на контролирани юридически лица в смисъла по § 1, т. 2 ДР ЗОПДНПИ (отм.)? КОНПИ счита, че повдигнатите въпроси обуславят решението - общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 29/12.04.2021 г. по гр.д. № 1021/2019 г. III-то ГО на ВКС, решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г. и решение № 200/14.02.2019 г. по гр.д. № 4143/2017 г., последните две на IV-то ГО на ВКС – допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), вр. § 1, т. 1 ДР на Закона – касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Основното и допълнителното решение се обжалват от ответника Р. К. Б. в частта по уважените срещу нея искове на КОНПИ по чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.). Този ответник, а сега касатор, иска решенията да бъдат допуснати до касационен контрол за проверка за правилност по следния материалноправен въпрос: За да се приеме фактическо съжителство на съпружески начала в смисъла по § 1, т. 9 ДР ЗОПДНПИ (отм.) и да се отнеме имущество от лице, с което проверяваното лице е установил такова съжителство, необходимо ли е лицата да са живели на съпружески начала – в общ дом и в отношения, каквито биха имали след сключен граждански брак? Този касатор също счита, че повдигнатият въпрос обуславя решението – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол, и твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) – касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК. Претендира разноските по делото. Всеки от касаторите оспорва жалбата на насрещната страна с възражение, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. От ответника С. К. не е постъпил отговор по жалбата на КОНПИ в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че ответникът С. К. е бил привлечен по ДП №23/2012 г. на ТС „БОП“ - Перник като обвиняем за престъпления по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 НК и по чл. 339, ал. 1 НК. В хода на проверката на КОНПИ, на 22.01.2018 г. по нохд № 203/2017 г. ОС-Перник е одобрил споразумение, с което С. К. се е признал за виновен за това, че на 26.11.2012 г. в [населено място], в съучастие като съизвършител без надлежно разрешение той е държал високорисково наркотично вещество – 7бр. пакета хероин с общо тегло 34. 45606 кг., съдържащи и активния компонент диацетилморфин 49.3 %, на обща стойност 3 101 045.40 лв., с цел разпространение, като наркотичните вещества са в особено големи размери и деянието е извършено при условията на опасен рецидив – след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК (присъда № 41/03.10.2005 г. по внохд № 539/2005 г. на АС – София, изтърпяна на 23.01.2011 г.) – престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. посл., ал. 1, пр. посл., т. 4,, вр. ал. 1, изр. 1, пр. посл., ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК. Въззивният съд е приел, че от извършването на това престъпление, визирано в чл. 22, ал. 1, т. 25 ЗОПДНПИ (отм.), ответникът С. К. е целял да извлече имотна облага, включително като отчете престъпната му дейност от предишни осъждания за държане и разпространяване на наркотици на територията на Република България и на Федерална Република Германия. Въззивният съд е приел, че имуществото, което може да се отнеме в полза на държавата по реда и условията на този закон, включва и незаконно придобитото от ответника Р. Б., сега касатор, през проверявания период от 08.05.2003 г. до 08.05.2013 г. – чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.). Намерил е за неоснователно възражението, че през периода двамата ответници не са били във фактическо съжителство на съпружески начала и не са свързани лица в смисъла по § 1, т. 9 ДР на Закона. Приел е, че за разлика от ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ (§ 1, т. 18 ДР), ЗОПДНПИ (отм.) не дефинира понятието „фактическо съжителство на съпружески начала“, но следва да приеме, че ответниците са били в такива отношения. Те имат дъщеря С. С. К., [дата на раждане], за която са полагали взаимна грижа. Аргументът въззивният съд е почерпил от липсата на твърдения, респ. доказателства за отнасяни от родителите спорове до съда за издръжка и лични отношения с детето. Приел е, че са имали общи икономически интереси. През 2013 г. Р. Б. е внесла сумата 30 000 лв. за мярката за неотклонение „парична гаранция“, взета на С. К. по ДП № 23/2012 г. ТС „БОП“-Перник. Лично и чрез дружествата, на които е управител, е придобила от публична продан всички отнети имоти от С. К. с влязло в сила решение по ЗОПДИППД (отм.). Полаганите взаимни грижи за дъщеря им до навършване на пълнолетие и общите икономически интереси въззивният съд е приел за достатъчни, за да квалифицира отношенията на ответниците като фактическо съжителство на съпружески начала. Добавил е, че за разлика от първоинстанционния съд, не намира, че съвременните условия и действителност изискват лицата, които са в такова съжителство, да имат физическа близост, общ дом и регистрация на един адрес. След като е приел, че ответниците са свързани лица в смисъла по § 1, т. 9 ДР ЗОПДНПИ (отм.), въззивният съд е остойностил придобитото от двамата имущество в проверявания период, съпоставил го е с нетния доход (§ 1, т. 6 ДР ЗОПДНПИ (отм.)) и е достигнал до извода за надвишение над сумата 250 000 лв., т.е. за значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 7 ДР ЗОПДНПИ (отм., в приложимата първоначална редакция на текста). С основното въззивно решение на основание чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) от ответника С. К. в полза на държавата е отнета сумата 116 692.59 лв. като налична в края на проверявания период и са отхвърлени другите искове за отнемане в полза на държавата на сумите, които не са налични в края на периода, - за вземанията по дадени от проверяваното лице и невърнати заеми, за върнатите му заеми и за възстановени допълнителни парични вноски на търговски дружества. С основното и с допълващото го въззивно решение на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.) от ответника Р. Б. в полза на държавата са отнети всички имущества, придобити от нея в проверявания период, които са налични в края на периода, а именно апартамент в [населено място] и апартамент в [населено място], включително с още един таван, две вземания по разплащателни сметки, както и сумата 5 000 лв. – равностойност на дружествени дялове от капитала на „Монтесито БГ“ ЕООД. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите от КОНПИ материалноправни въпроси обуславят основното решение, но въззивният съд ги е решил в съответствие с ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/2021 г. ОСГК на ВКС. То даде отрицателни отговори и на двата въпроса. Решенията, на които КОНПИ се позовава, са сформирали противоречивата практика на ВКС. Тълкувателното решение преодоля противоречието, а неговото задължително, ретроактивно действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ и чл. 50, ал. 1 ЗНА) се отнася и за делата, образувани преди неговото приемане, включително по ЗОПДНПИ (отм.). Допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице. Материалноправният въпрос, повдигнат от касатора Р. Б., обуславя основното и допълнителното решение в тяхното единство. Налице е общата и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Настоящият състав е длъжен да изясни съдържанието на понятието „фактическо съжителство на съпружески начала“, с което ЗОПДНПИ (отм.) си служи, но не дефинира, включително да изясни дали начинът, по който го е тълкувал въззивният съд съответства на разума и целта на закона. При този мотиви, съдът