Определение № 569 от 24.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 2379/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. М., С. М. и В. М. против решение № 191/27.06.2024 г. по т.д.№ 149/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260000/09.01.2024г. по т.д.№ 134/2020г. на Окръжен съд Варна. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касаторите против „Диа Строй„ЕООД, Х. В. и С. В. искове, в условията на евентуалност, с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД / главен / и чл. 135, ал. 3 ЗЗД / евентуален /, за обявяване за относително недействителна спрямо ищците сключената между ответниците покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 171, том ІІІ, рег. № 5449, дело 503 от 2019 г. на Нотариус Д. С., рег. № 192. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, в решаващите му изводи за неоснователност на исковете, поради липса на знание у приобретателите по сделката - Х. В. и С. В., придобили имота в режим на съпружеска имуществена обсщност, че със сключването на сделката увреждат касаторите – ищци, в качеството на кредитори на прехвърлителя – „Диа Строй „ЕООД. Считат, че от доказателствата по делото безспорно се установява знание на ответниците, за съществуващи задължения на праводателя им към ищците, по силата на сключен договор от 05.06.2019 г.. Все в аспект на знание за този именно факт – съществуващи задължения на „Диа Строй „ ЕООД към И. М., С. М. и В. М. по договор от 05.09.2019 г. - насетне в касационната жалба страните се позовават на съдържанието на събраните свидетелски показания / на св. Т. и св. Г. / и заявени от свидетелите факти, които, според касаторите, сами по себе си предполагат осъществявани от ответниците контакти с лицата Т. Т. и Р. Т., представляващи солидарно поелите по същия договор задължения към ищците дружества - „Пресиянстрой„ЕООД и „Диа Строй„ ЕООД, както и със самите ищци, при това не само във връзка с плащанията по сключения през 2014 г. от Х. В. и С. В. предварителен договор за покупко-продажба на същия имот, с праводател ищците, но и във връзка с протичане строителството на обекта. Касаторите считат, че в подкрепа на тези им твърдения са и изявленията на ответниците в отговора на исковата молба и тези в отговора им на допълнителната искова молба, с характер на признание на исковете, като се позовават и на съдържанието на показанията на Х. В., разпитан в качество на свидетел по т.д.№ 2116/2019 г. на Окръжен съд - Варна, възпроизведени в мотивите на решението по същото дело, предмет на което е иска за разваляне на договора от 05.06.2019 г., сключен между ищците, „Пресиянстрой„ ЕООД и „Диа Строй“ ЕООД. Намират приравними на липсващи мотивите на въззивния акт. Изводимо от изложението в жалбата е разбирането на касаторите, че от значение за фактическия състав на исковете по чл. 135 ЗЗД в конкретния случай е знание на страните по сделката, че праводателят „Диа Строй„ ЕООД има задължение към ищците, с предмет довършване на жилищната сграда и в увреда удовлетворяването на същото се явява разпоредителната сделка. Така касаторите сочат / стр.13 по номерацията на касационно дело - стр. 7 от касационната жалба, пар. първи /, че прехвърлянето цели да се увредят интересите на ищците, тъй като с атакуваната сделка фактически се препятства възможността им да реализират в пълнота правата си по договора от 05.06.2019 г. / вече развален, с влязло в сила съдебно решение по т.д. № 2116/2019 г. на Варненски окръжен съд /. Касаторите се позовават на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради необсъдени от съда доказателства, доводи и възражения, без да конкретизират същите. Ответните страни - Х. В. и С. В. - оспорват касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси предпоставят преценка за правилността на въззивното решение, предмет на друга фаза от касационното производство - по чл.290 ГПК, след преодоляване на селективната - по чл.288 ГПК, на основания различни от тези по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Не намират за изводима от мотивите на въззивното решение очевидна неправилност на същото, в някое от възможните й – съобразно практиката на Върховен касационен съд – проявления. Ответната страна „Диа Строй „ЕООД не е депозирала отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, ограничени до решаващите мотиви на въззивния съд, за недоказано знание за увреждане на кредитора у приобретателите по атакуваната сделка, съгласно чл.135 ЗЗД, настоящият състав съобрази следното: Ищците са сключили на 07.10.2014г. с „Пресиянстрой„ЕООД договор за строителство срещу прехвърляне право на собственост върху част от застрояваните обекти, върху имот - тяхна собственост,вкл. за изменение на ПУП за същия и за промяна на одобрен инвестиционен проект с добавяне нов етаж на предвидената за застрояване сграда, по отношение който договор твърдят, че „Пресиянстрой“ ЕООД е бил в забава за част от възложеното. Първоначално предвиденият срок за изпълнение е удължен по взаимно съгласие на страните до 12.07.2018 г.. Предвид частта от изпълненото - изградена в груб строеж сграда, с оставащи довършителни работи по обектите в нея – ищците твърдят, че на 05.06.2019 г. са сключили споразумение с дружеството - изпълнител и още едно дружество – „Диа Строй „ЕООД, като двете са поели солидарно задължението да довършат за своя сметка изпълнението, в 6-месечен срок от подписването, вкл. да извършат в този срок изрично упоменати в споразумението поправки на вече изпълненото, като в тримесечен срок от подписването на акт обр.15 подадат необходимите документи за въвеждането на сградата в експлоатация. Срещу така поетите задължения ищците са се задължили веднага да прехвърлят в полза на всяко от дружествата отделни обекти, вкл. процесния апартамент 4 от сградата – в собственост на „Диа Строй„ ЕООД, а след изпълнение насрещното задължение - за довършване на сградата и въвеждането й в експлоатация - да прехвърлят в собственост на дружествата и други обекти от същата. Споразумението предвижда, при неизпълнение на което и да е от солидарно поетите задължения, право на ищците – възложители да развалят договора и да претендират неустойка за неизпълнение в размер на 350 000 лева. Споразумението е сключено с нотариална заверка на подписите, а в частта по поетите от възложителите задължения за прехвърляне право на собственост върху конкретни обекти, е обективирано в нот. акт № 158, том ІІ, рег. № 4469, дело № 229/2019 г. на Нотариус С. Д., рег. № 363. Ищците предявяват иска в качеството си на кредитори на „Диа Строй„ ЕООД по договора от 05.06.2019 г., с право на вземане от дружеството, предвид развалянето му поради неизпълнение. Развалянето е предприето по съдебен ред и е обявено с междувременно влязло в сила решение по т.д.№ 2116/ 2019 г. на Варненски окръжен съд. Ищците твърдят, че преди завеждането на исковата молба за разваляне на договора от 05.06.2019 г. са узнали за извършена от „Диа Строй„ЕООД прехвърлителна сделка, обективирана в нотариален акт от 04.12.2019 г., с обект прехвърления на дружеството от ищците апартамент № 4 в застрояваната сграда.Приобретатели по сделката са съпрузите Х. В. и С. В.. Ищците твърдят, че сделката ги уврежда и че страните по същата са знаели за увреждането, но не сочат конкретни, значими за този извод факти, обстоятелства и доказателства. Ответниците Вангелови оспорват всички елементи от фактическия състав на исковете по чл. 135 ЗЗД, вкл. знанието си за увреждането на ищците с така сключената сделка, като се позовават на сключен с тях през 2014 г. предварителен договор за същия имот. Твърдят, че добросъвестно са изпълнявали задължението си за заплащане на уговорените авансово вноски от продажната цена, като плащанията са извършвали в полза на Т. Т. / представляващ „Пресиянстрой„ ЕООД и сключил с тях предварителния договор, в качеството на пълномощник на продавачите – настоящи ищци / и еднократно – на Р. Т. / негова съпруга, собственик на капитала и представляща ответника „ Диа Строй „ ЕООД /. Придобили са окончателно собствеността от легитимиралия се към този момент собственик на имота - „Диа Строй„ЕООД, от своя страна придобил го от ищците. С това са финализирали, в съответствие с интереса си от закупуването на имота, облигационните отношения с ищците, като за замяната на праводателя по предварителния договор е сключен със съгласието на същите анекс № 2/03.12.2019 г.. В допълнителната искова молба ищците,чиято е доказателствената тежест за доказване знание за увреждането, надлежно указана им от първоинстанционния съд, са се позовали на вписването на нотариалния акт, обективиращ договора от 05.06.2019 г., с оглед включените в същия клаузи за разпореждане с право на собственост върху недвижими имоти, респ. с публичния характер на имотния регистър. Макар да се позовават на знание у ответниците за неизпълнение на договора от 05.06.2019 г. към датата на атакуваната разпоредителна сделка,, ищците сочат обстоятелства предхождащи дори сключването му: предварителният договор между тях и ответниците Вангелови от 2014 г., присъствието им през зимата на 2019 г. на среща с управителя на „Пресиянстрой„ЕООД и с други лица - страни по идентично сключени предварителни договори за покупко-продажба, посещения в кантората на процесуалния представител на ищците и телефонни обаждания / неуточнени по време / за да се интересуват защо не се движи строителството. Позовават се и на становището на ответниците в отговора на исковата молба - стр.3, абзац втори – от който било установимо, че са в известност за предходния договор с изпълнителя „Пресиянстрой„ ЕООД от 2014 г.. В допълнителния отговор ответниците оспорват доказателствена стойност на изявленията си в отговора на исковата молба. Изрично са отрекли знание за обстоятелства по изпълнението на договора от 05.06.2019г. от страна на солидарно задължилите се дружества - изпълнители, респ. за неточно или забавено изпълнение. Цялостното поведение на страните по този договор и самото му сключване, след неизпълнението на договора от 2014 г., ответниците Вангелови твърдят, че са възприели като стремеж за полагане на всички необходими ,взаимни усилия за доброволно уреждане на възникналото помежду им правоотношение, за изпълнение на поетите от изпълнителите ангажименти, дори в ущърб на собствените им интереси. За установяване на знание у приобретателите не са ангажирани доказателства от ищците. Разпитани са свидетели на ответниците – Т., Г. и Н.. В показанията на никой от тях не се заявява знание на Х. и С. Вангелови за факти, осъществили се към датата на сключване на атакуваната сделка, от съществуването на които да би могло да се заключи, че праводателят „Диа Строй„ ЕООД е в неизпълнение на задълженията си по договора от 05.06.2019 г. към ищците – неточно или забавено до степен да се приравни на пълно неизпълнение, като основание за разваляне на договора и възникване на основание за реституция на даденото по него / прехвърлените недвижими имоти, като насрещна престация от ищците / или за парично притезание, в причинност с развалянето / напр. договорената неустойка, ако би се квалифицирала като компенсаторна по характер /. Напротив, св. Г. твърди, че В. не се е тревожел във връзка със строителството, както и че към сключването на окончателния договор споделил „останало малко за довършване „ / дограма, мазилки /. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете, порази недоказано знание на ответниците Вангелови, за увреждане на ищците, с доказано качество на кредитори на непарично вземане, по договор за изработка от 05.06.2019г., след развалянето на който по съдебен ред, с влязло в сила съдебно решение по т.д.№ 2116/2019 г. на Варненски окръжен съд, същите се легитимират като кредитори на непарично вземане, за връщане на даденото по разваления договор, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД / ерго – на процесния имот /. Въззивният съд е потвърдил правния резултат, като е споделил легитимацията на ищците като кредитори, приета от първоинстанционния съд, увреждащия за същите ефект на атакуваната разпоредителна сделка, знанието за увреждане у праводателя по същата – „Диа Строй „ЕООД. Коментирайки събраните доказателства въззивният съд е счел, че няма представени такива - преки или косвени / вкл. не са доказателство събраните свидетелски показания / установяващи знание на ответниците Вангелови за задължения на „Диа Строй„ ЕООД към ищците. Съдът е коментирал, че в нотариалния акт за сделката не е упоменато задължение на продавача „Диа Строй „ЕООД за довършването на сградата, в която се намира обекта и за въвеждането й в експлоатация. Посочил е, че фигурирането на това задължение в нотариалния акт, обективиращ договора от 05.06.2019 г., по който ответниците не са били страна, не може да се счете, че им е известно предвид вписването му, тъй като същото не създава презумпция за знание съдържанието на акта от всяко трето лице. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторите формулират следните въпроси: 1/ Допустимо ли е отхвърляне на иск по чл. 135 ЗЗД при наличие на пълно и главно доказване на знание у ответника – приобретател, че ищците са кредитори на праводателя на Вангелови - фирма „Диа Строй„ЕООД ? – допълнителният селективен критерий по този въпрос се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ,т. 1 ГПК с решение по гр.д. № 4578/2015г. на ІV г.о. на ВКС; 2/ Допустимо ли е отхвърляне на иск по чл.135 ЗЗД при доказано от ищците знание, че кредиторът е увреден ? – допълнителният селективен критерий се обосновава в идентична хипотеза, с решение по гр.д.№ 3094/2016г. на ІV г.о.; 3/ Налице ли е задължение на въззивния съд да определи точния предмет на спора, с оглед на всички наведени от страните твърдения и възражения, като постанови решението си след като вземе предвид и извърши самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на нея приеме кои факти и обстоятелства, от значение за спора, са установени и кои не, както и какви са правните последици от така установените факти за правоотношенията между страните ? - допълнителният селективен критерий се обосновава идентично, с посочена от касаторите изобилна практика на Върховен касационен съд, по приложението на чл. 235, ал. 2, чл.236 ,ал.2 ГПК и чл. 12 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, която се обосновава с неправилност на извода на съда, че по делото няма представени доказателства – преки или косвени – които да установяват знание на ответниците Вангелови за поети от праводателя им „ Диа Строй „ЕООД задължения за довършване на сградата. Тази неправилност била установима от представеното по делото влязло в сила решение за разваляне на договора от 05.06.2019 г., по т.д.№ 2116/2019 г. на Варненски окръжен съд, в мотивите са което са възпроизведени показания на Х. В., разпитан по същото дело като свидетел, съдържанието на които свидетелства за такова знание. Първите два въпроса по същество са идентични, но не удовлетворяват изискването за правни – не се отнасят до принципното приложение на правна норма или правен принцип и предпоставят отговор за правилността на въззивното решение – обект на произнасяне в друга фаза от касационното производство – по чл. 290 ГПК, след преодоляване селективната такава по чл. 288 ГПК и по конкретните основания за неправилност на акта - по чл. 281, т. 3 ГПК, различни от основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. По начало, въпросите включват предпоставка за отговор, споделяна от касаторите, но изключена от решаващите мотиви на въззивния съд – че са провели пълно и главно доказване на знание за увреждането у приобретателите по атакуваната разпоредителна сделка – ответниците Х. и С. Вангелови. Само това несъответствие с решаващите изводи на въззивния акт се явява достатъчно, за да не е удовлетворен общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, дори въпросите да биха били преформулирани абстрактно и независимо от конкретиката на спора. Третият въпрос удовлетворява изискването за правен, тъй като изпълнението на процесуалните задължения на съда, по надлежно мотивиране на решението му, в съответствие с всички доводи и възражения на страните и събраните доказателства, са значими за преценката за правилност на всеки правораздавателен акт. Не се удовлетворява допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на тези си задължения. В обосновката на този въпрос страната сочи непроизнасяне по въззивните й доводи, които – по отношение знанието за увреждане – са сведени до коментар на свидетелските показания и депозираните от ответниците отговори на исковата и допълнителната искова молба. Насетне въззивната й жалба излага интерпретацията на ищците – въззивници, за изводими факти от съдържанието на така сочените доказателства, като относими към знанието за увреждане / такова качество нямат становищата на страна по спора, освен ако изрично заявява признание за факт, в качеството на доказателствено средство по чл. 175 ГПК, но и тогава то бива ценено с оглед всички обстоятелства по делото /. Дадената от касаторите интерпретация на съдържанието на доказателствата въззивният съд очевидно не споделя. Несъгласието му не съставлява нарушение, още по-малко съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в частност – на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Впрочем, обективно няма как това непроизнасяне на въззивния съд да е от естество да рефлектира върху правния резултат, предвид следното: С оглед поддържаната от тях и приета от въззивния съд легитимация на ищците, като кредитори на непарично вземане по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, предвид развалянето на договора от 05.06.2019 г., възникването на което вземане се явява бъдещо, спрямо момента на сключване на атакуваната сделка, установеният фактически състав кореспондира единствено с нормата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД. За разлика от чл. 135, ал. 1 ЗЗД, субективният елемент при този фактически състав изисква сключената сделка да е с предназначение да увреди кредитора / тълкувано като недобросъвестност, намерение за увреждане /, а не с просто знание за увреждащо за кредитора действие. Съгласно трайната практика на касационна инстанция / решения по гр.д. № 754/2009 г., гр.д.№ 4996/2013г. на ІV г.о., гр.д.№ 1783/2017 г. на ІІІ г.о. ВКС / увреждащото действие е съзнавано / обективно необходимо, за да би било и целено – в хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД / за длъжника и третото, договарящо с него лице, когато те знаят, че съществува право на кредитора, което сделката уврежда. Материалноправната легитимация на ищците в случая предполага страните по атакуваната сделка, към момента на сключването й, да знаят не просто качеството на „Деа Строй„ ЕООД като страна по договор с ищците / за праводателя това е и нелогично, а знанието следва да се свежда до едни и същи факти за всяка от страните по сделката/, по който договор дружеството им дължи изпълнение / каквото единствено поддържат за значимо ищците – касатори и до което се е ограничил в произнасянето въззивният съд /, а да знаят съдържанието на договора и конкретно - за насрещната престация на ищците по него - прехвърлянето на процесния имот в полза на „Деа Строй„ ЕООД, както и че за ищците е възникнало потестативно право за разваляне на договора, поради виновно неизпълнение на дружеството - праводател / знание за факти и обстоятелства, към момента на сключване на разпоредителната сделка, които свидетелстват за такова неизпълнение на договора от 05.06.2019 г., което да съставлява основание за развалянето му от изправната страна /. С упражняването на това потестативно право би възникнало и право за реституиране на даденото по чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, което право ищците сочат осуетено с така сключената сделка. Извън тази хипотеза – на чл. 135, ал. 3 ЗЗД, развалянето на договора не е противопоставимо на приобретателите / чл. 88, ал. 2 ЗЗД /. Наред с това обективно необходимо знание, както се посочи по-горе, подлежи на доказване недобросъвестно сключване на сделката от страните, с цел да увредят кредитора, а не просто допускайки увреждането му. Не се обосновава очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК, тъй като самата страна я извежда от съдържанието на отделен писмен документ по делото / решение по т.д.№ 2116/2019 г. на Варненски окръжен съд /, а не единствено от мотивите на съдебния акт. Отделно стои въпроса, че мотивите на съдебно решение, възпроизвеждащи съдържанието на свидетелски показания, нямат доказателствена стойност за съдържащите се в тези показания факти и обстоятелства, с оглед принципа на гласност и непосредственост. Следва да се имат предвид и съображенията в предходния параграф от настоящото определение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение