Определение № 1661 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. В. Т. срещу въззивно решение №3696/ 20.06.24г. на СГС, с което са отхвърлени исковете й по чл. 344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ. Поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. За да се произнесе по искането за допускане на касационно обжалване, ВКС взе предвид следното: Ищцата твърди, че била незаконно уволнена. Работила по трудов договор на длъжност „Началник експлоатационно звено в транспорта, автоколона“ при ответника „Столичен Автотранспорт“ ЕАД, но със заповед, връчена на 18.04.23г. била дисциплинарно уволнена, заради системни закъснения за работа през м.12.22г. и м.01.23г.. Твърди, че не са й искали обяснения, че работодателят не е спазил 2- месечния срок за налагане на наказание, че не е извършила системни нарушения на трудовата дисциплина, както и че наложеното наказание не отговаря на тежестта на нарушението. В срока за отговор работодателят е възразил, че закъсненията на ищцата били установени чрез присъствената книга, в която всеки служител се подписвал до 8,15ч., а след този час в присъствената книга се вписвал и часа на закъснение от служител на Администрацията. По отношение на ищцата били установени 10 такива закъснения за м.12.22г. и м.01.23г.. Били поискани обяснения от ищцата, в които тя признала, че в Присъствената книга се е регистрирала чрез поставяне на подпис в по- късни часове, тъй като не е знаела, че трябвало да се подписва веднага при започването на работа. На 20.02.23г. била извършена проверка на Присъствената книга от комисия, назначена от работодателя, и работодателят бил уведомен за резултатите от проверката на същата дата. Обяснения били поискани от ищцата на 11.04.23г. и тя дала такива на 13.04.23г.. Заповедта за уволнение била връчена на 18.04.23г.. Въззивният съд е отхвърлил исковете. Приел е, че системата за отчитане на явяването на работа чрез присъствена книга била обичайна практика при работодателя от 90-те години и че ищцата е била запозната с това обстоятелство. Самата тя съхранявала една от присъствените книги и съответно отбелязвала закъсненията на подчинените й служители. В обясненията си ищцата била признала за регистрирането си в Присъствената книга със закъснение според отбелязаните часове. Не било установено, че е отивала своевременно на работа и че е изпълнявала служебни задължения до регистрацията й в Присъствената книга. В касационната жалба се оспорва доказателствената стойност на Присъствената книга. Касаторката твърди, че не е знаела за задължението си да се регистрира своевременно в Присъствената книга. Работодателят не бил доказал, че тя се е явявала на работа със закъснение. В изложението към жалбата се поставят въпроси във връзка със доказателствената тежест на работодателя да установи нарушението на трудовата дисциплина, посочено в заповедта за уволнение, както и въпроси във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, да обсъди всички доказателства, да формира свои мотиви относно фактите и правните изводи. Поставят се въпроси във връзка със съответствието между тежестта на нарушението и тежестта на наложеното наказание. ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. Присъствената книга и писмените обяснения, дадени от ищцата по чл. 193 КТ, представляват частни свидетелстващи документи, но те имат материална доказателствена сила, когато съдържат признание на неизгоден за страната факт. В случая чрез писмената си регистрация в Присъствената книга ищцата сама удостоверява неизгодния за себе си факт, че в процесните 10 дни от м.12.22г. и м.01.23г. се е явила на работа със закъснение. Дори и в писмените си обяснения признава късната регистрация в Присъствената книга, но като извинителна причина сочи, че поради служебни ангажименти не е успяла да се регистрира своевременно. Такива извинителни причини обаче по делото не са установени, ищцата не е въвела и фактически твърдения за тях, не се установяват и от показанията на свидетелите от страна на ищцата. Четиримата свидетели по делото, които са и служители в предприятието, установяват, че всички служители, включително и ищцата, са знаели и всяка сутрин са удостоверявали явяването си на работа чрез полагането на подпис, както и че при закъснение се е вписвал и часът на явяване на работа. Още повече, че ищцата държала една от присъствените книги и вписвала явяването на работа при закъснение на подчинените й служители. Въззивният съд е установил тези факти след обсъждането на всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните, при правилно разпределение на доказателствената тежест и е формирал собствени фактически и правни изводи. Установено е и съответствието на тежестта на нарушението с наложеното наказание, доколкото ищцата е заемала ръководна длъжност и е упражнявала контрол върху други работници и служители за извършени закъснения, и доколкото 10- те закъснения за работа са били извършени в период, в който работата на предприятието е била най- натоварена, през Коледните и Новогодишните празници. В този смисъл поставените в изложението въпроси са обуславящи, но въззивният съд е тълкувал процесуалните и материалноправни норми в съответствие с практиката на ВКС. Освен това, отговорът на поставените въпроси не би променил изхода на делото, доколкото ищцата извънсъдебно е признала неизгодни за себе си факти и тези факти се потвърждават от останалите доказателства по делото. С оглед изхода на спора в полза на работодателя следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 2940лв., доколкото е направено своевременно искане за присъждането им и са представени фактура и преводно нареждане по договор за правна помощ. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО