Определение № 289 от 23.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5377/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Л. В. и В. Л. В. – К. чрез процесуалния им представител адвокат Р. Г. против определение №11164/25.09.2023г., постановено по в. гр. дело №20231100509303 по описа на СГС за 2023 година, с което подадената от тях жалба срещу отказ на съдия по вписванията при СГС, обективиран в определение №904/26.07.2023г. да впише споразумение с нотариална заверка на подписите от 25.07.2023г. относно валидното изпълнение на насрещното задължение на купувачите по договор за покупко-продажба от 19.05.202г., обективиран в НА №9, дело №188/2022г. е оставена без уважение. Жалбоподателите считат обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано. Оспорват като неправилен извода на съда, че разпоредбата на чл. 4, б. Ж от Правилника за вписванията е неприложима, тъй като процесният документ няма характеристиките на спогодба по спор относно подлежащ на вписване акт, както и, че със споразумението се установява едно фактическо положение, а не се избягва съществуващ или възможен спор чрез взаимни отстъпки. Жалбоподателите твърдят, че в конкретния случай между страните по споразумението по чл. 365 ГПК е сключен договор за покупко-продажба на ид. Части от съсобствен имот в изискуемата от закона нотариална форма, по който насрещната престация срещу прехвърленото право на собственост е извършването на ремонт на имот, собственост на продавача в уговорена стойност и срок. Именно за да се избегне един спор, свързан със стабилитета на основния акт, страните по сделката са сключили процесното споразумение, което освен признанието на кредитора -продавач, урежда и произтичащите от основния акт правоотношение между страните и неговото стабилизиране. Излагат, че целта на вписването е да се даде публичност на сключените актове, като всяко заинтересовано лице ще има възможност да провери правата на собствеността, при което поредността на вписването ще има значение при евентуалната конкуренция на правата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателите посочват, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.3 и ал.2 пред. Последно ГПК, тъй като атакуваното решение в обжалваната му част е очевидно неправилно, като с него съдът се е произнесъл по редица материално-правни въпроси от значение за изхода на конкретния спор, които са от значение за правилното приложение на закона и развитието на правото, по които няма установена съдебна практика. Доколкото съдът е приел, че разпоредбата на чл. 4 буква „Ж“ от Правилника за вписванията е неприложима, тъй като представеният документ няма характеристика на спогодба по спор относно подлежащ на вписване акт, жалбоподателките твърдят, че по този материално-правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, и обосноваващ съдебния акт, няма установена практика. На следващо място оспорват правилността и законосъобразността на определението, като формулират следния материално-правен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело: „спогодба, съдържаща признание на купувача, че е получил точно във времево, качествено и количествено отношение изпълнение на уговорената срещу прехвърленото право на собственост непарична невеществена насрещна престация от страна на купувачите по договор за покупко-продажба на ид. части от съсобствен имот и уреждащо и произтичащите от основния акт, подлежащ на вписване правоотношение на страните и неговото стабилизиране във връзка с правната възможност, уредена в чл. 201, ал.1, буква „а“ във вр. Чл. 200, ал.1 ЗЗД, попада ли в хипотезата на чл. 4, б. Ж“ от Правилника за вписванията?“ Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., при произнасяне по частната касационна жалба намира следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС, поради което е допустима. С договор за продажба на идеална част от недвижим имот от 19.05.2022г., обективиран в Нотариален акт №9, т. № ІІ, рег. № 4158, дело №188, Ю. К. прехвърля на жалбоподателите идеална част от правото на собственост върху поземлен имот срещу задължението на купувачите да извършат ремонт в притежаваната от продавача къща, като е уговорено ремонтът да е на стойност от 41 859,02 лв. и да се извърши в срок от 60 дни. Със заявление вх. № 52098/26.07.2023 г. е поискано вписване на споразумение по чл. 365 ЗЗД с нотариална заверка на подписите от 25.07.2023 г., с което К. декларира, че насрещната престация по договора за покупко-продажба от 19.05.2022г. е изцяло изпълнена от приобретателите. С обжалваното определение №904/26.07.2023г., съдия по вписванията при СРС е отказал да впише споразумение с нотариална заверка на подписите от 25.07.2023г. по съображения, че споразумението не попада сред подлежащите на вписване актове. Преценявайки законосъобразността на обжалвания акт, въззивният съд е приел, че представеният документ, обективиращ признанието на продавача по договор за продажба на недвижим имот, че е получил точно във времево и в качествено отношение изпълнение на насрещната престация не попада в нито една от посочените в чл. 4 ПВп. хипотези, тъй като не прехвърля вещно право върху недвижим имот, нито има характеристиките на спогодба по спор относно подлежащ на вписване акт. Предвид което е счел, че определението на съдията по вписванията за отказ да впише споразумението е правилно, а изложените от жалбоподателите аргументи касаещи целесъобразността на евентуалното вписване, се явяват ирелевантни. При тези решаващи изводи на въззивния съд настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване по следните съображения: Допустимостта до касационно обжалване на въззивното определение /предвид препращането, съдържащо се чл. 274, ал. 3 ГПК/ е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на акта / чл. 280, ал. 2 ГПК /. Във връзка с позоваването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран следният материално-правен въпрос, по който се твърди, че няма установена практика и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: Спогодба, съдържаща признание на купувача, че е получил точно във времево, качествено и количествено отношение изпълнение на уговорената срещу прехвърленото право на собственост непарична невеществена насрещна престация от страна на купувачите по договор за покупко-продажба на ид. части от съсобствен имот и уреждащо и произтичащите от основния акт, подлежащ на вписване правоотношение на страните и неговото стабилизиране във връзка с правната възможност, уредена в ч. 201, ал.1, буква „а“ във вр. Чл. 200, ал.1 ЗЗД, попада ли в хипотезата на чл. 4, б. Ж“ от Правилника за вписванията? Съгласно разясненията, съдържащи се в т. 1 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материално-правен или процесуално-правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. По отношение на формулирания в изложението въпрос следва да се отбележи, че о тговорът на същия не се явява обуславящ за крайния извод на въззивния съд, тъй като в случая изобщо не се твърди наличието на възникнал спор, свързан с приложението на чл. 200 и сл. от ЗЗД, а както самите жалбоподатели твърдят – само за установяване настъпването на уговореното между страните отложено плащане. Не е изпълнено и специфичното за основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК допълнително изискване - въпросът да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Разпоредбите на чл. 2 вр. Чл. 4, б. "Ж" от Правилника за вписванията, на които се позовават частните жалбоподатели, посочват ясно и точно кои актове подлежат на вписване в имотния регистър и не се нуждаят от тълкуване с цел установяване на вложения в съдържанието им смисъл. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за достъп до касация също не се установяват, тъй като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се съдържат единствено оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а не се обосновава значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, съобразно указанията на т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това въпросът е пряко относим към правилността на обжалвания акт по чл. 281, т. 3 ГПК, която се преценява едва само ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване /т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС /. Обжалваното определение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК. В съдебната практика трайно се приема, че за да е налице тази предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. Не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена отменена или несъществуваща правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, въззивното определение да е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. Жалбоподателите сочат, че желаят споразумението да бъде вписано с оглед стабилизирането на правната сделка за покупко-продажба и защитата правата на трети лица, проявяващи интерес от закупването на имота. Така претендираната защита не може да се получи с вписване на споразумението, защото вписано обстоятелство, което не подлежи на вписване, е нищожно и не поражда правно действие. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.