Определение № 60495 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2045/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. Д. срещу решение №10359/10.05.2021 г. по гр. д. № 1218/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение №79/06.01.2019г. по гр.д.№7402/17г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на наследодателката му, настъпила вследствие на ПТП, възникнало на 11.01.2016г., за разликата от присъдените 30 000 лв. до претендирания от него размер от 100 000 лв. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради нарушения на материалния закон и процесуалните правила, както и поради необоснованост. Касаторът счита направените от състава на апелативния съд обуславящи изхода на делото изводи за наличие на каузален принос за последващото настъпване на смъртта на пострадалата от ПТП – съпътстващите й заболявания, за противоречащи на изложените от самия него мотиви, на събраните в производството пред двете инстанции доказателства, както и на правната и житейска логика. Като неправилно определен в процентно съотношение с причинените на пострадалата от ПТП физически и психически травми счита и размера му. Претендира се отмяна на решението на САС в обжалваната му част и присъждане на разликата до претендирания от касатора размер на обезщетението. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът се позовава на наличие на основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната му част. Второто от посочените основания е обвързал с въпроси, за които твърди, че са разрешени от въззивния съд, а отговорът им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1.При безспорно установена причинно-следствена връзка между настъпило ПТП и настъпила впоследствие смърт на пострадал от същото следва ли съдът да изследва наличието на предходни и/или съпътстващи заболявания на пострадалия?; 2. Намира ли приложение чл.51 ал.1 изр.1 ЗЗД при доказана пряка причинно-следствена връзка между настъпило ПТП и настъпила впоследствие смърт на пострадал при положение, че от събраните по делото доказателства е безспорно установено, че пострадалият не би починал, в случай,че не бе настъпил инцидент?; 3.Може ли наличието на предходни и/или съпътстващи заболявания да бъде прието за принос от страна на пострадал при ПТП, вследствие на което е загинал?; 4.Следва ли съдът да изследва и установи причинно-следствена връзка между предходни и/или съпътстващи заболявания на загинал при ПТП, за да приеме,че е налице принос по смисъла на чл.51 ал.1 изр.1 ЗЗД?; 5.В случай, че настъпилата смърт на пострадал при ПТП е по време на възстановителния период, необходим за съответните увреждания /едно от които е с временна опасност за живота/, следва ли да се изследва наличието на предходни и/или съпътстващи заболявания?; 6.При определен каузален принос по смисъла на чл.51 ал.1 изр.1 ЗЗД следва ли съдът да обоснове и мотивира по какъв начин е определил същия?; 7.При положение,че не би настъпила смъртта на пострадалия без настъпване на ПТП, обосновано ли е присъждането на принос в размер на 70%?. Допълнително е посочено и основанието на чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението, наличието на която се обвързва с твърдение за явна необоснованост, грубо нарушаване на формалната логика и приложение на чл.51 ал.1 изр.1 ГПК в обратния му смисъл. Ответникът “ЗАД ОЗК Застраховане“ АД оспорва касационната жалба по съображения за липса на основания за допускането й до касационен контрол,а по същество излага доводи за правилност на въззивното решение в обжалваната от касатора част. Моли същото да не бъде допуснато до касационен контрол, евентуално – да бъде потвърдено като правилно. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови обжалвания резултат, Софийският апелативен съд е приел за безспорно и доказано по делото настъпилото на 11.01.2016г. пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водача на МПС, чиято гражданска отговорност е била покрита от сключения валидно с ответното застрахователно дружество договор за застраховка „Гражданска отговорност“, който е бил действащ към момента на събитието. Прието е, че относимо към ангажирането на отговорността на ответника, с оглед последващото настъпване на вредоносния резултат /смъртта на пострадалата е в момент,следващ момента на осъществяването на ПТП – на 29.03.2016г., което е в рамките на възстановителния период/ е доказването,че без наличието на уврежданията при ПТП смъртта не би настъпила. За изясняване на това обстоятелство, освен събраните в производството пред първата инстанция доказателства, съдът е кредитирал и допуснатата и изслушана във въззивното производство комплексна медицинска експертиза, извършена въз основа на налична медицинска документация за здравословното състояние на пострадалата преди инцидента, както и за причините за смъртта й. Констатирал е въз основа на гласните доказателства, че преди ПТП, въпреки установеното развитие на болестотворни процеси в организма й /исхемична болест на сърцето с наличие на атеросклеротични плаки по коронарните артерии/, пострадалата 83-годишна жена е водила сравнително активен живот. На базата на изложеното в заключението,че получените при ПТП травматични увреждания – черепно-мозъчна травма, слепота с дясното око, обездвижване и повишен стрес, който пострадалата е преживяла, са довели до усложняване на съществуващото й сърдечно заболяване, което се е отразило неблагоприятно и на възстановяването й, съдът е възприел като меродавно обобщеното от вещите лица, че без получените при ПТП травми смъртта на наследодателката на ищеца през м.март 2016г. /с непосредствена причина – остър инфаркт на миокарда/ не би настъпила. От това е направил и извода си за доказаност наличието на причинна връзка между травмите,получени непосредствено при ПТП и настъпилата по-късно смърт. Доколкото смъртта не е непосредствен /пряк/ резултат, а е в последваща, непрекъсната причинно-следствена зависимост с ПТП и е настъпила при взаимодействието между травматичните увреждания и заболяванията на пострадалата, съдът е приел,че е налице обективен каузален принос, при наличието на който отговорността за деликт не може да бъде изключена изцяло /както е направил първоинстанционният съд/, а съвкупното въздействие на множеството явления/събития следва да бъде съобразено при определянето на нейния обем. Изяснявайки характера на възприетия от него принос изрично е посочил, че не се касае за съпричиняване по смисъла на закона, а за причинен процес извън човешко поведение, за последиците от който ответникът не може да отговаря. В конкретния случай приетите за установени отделни условия в общия причинен процес, довели до смъртта на пострадалата - травмите и съпътстващите заболявания, съдът е намерил за допринасящи в различна степен за крайния резултат. При това, преценявайки характера и тежестта на доказаните датиращи отпреди инцидента заболявания на сърдечно-съдовата й система, съдът е приел, че същите са допринесли преобладаващо,поради което е намалил за тях със 70% определения, в съответствие с чл.52 ЗЗД и практиката по приложението му, размер на обезщетението за вредата от 100 000 лв. и е присъдил в отговорност на ответника сума от 30 000 лв., ведно със законната лихва. Възражението на ответника за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД е приел за неоснователно, доколкото такова по делото не е било доказано. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира за необосновани сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол. В приложеното към касационната жалба изложение по чл.280 ГПК липсва формулиран правен въпрос, който се асоциира със сочената на първо място хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Касаторът се е задоволил единствено с посочването на решение, постановено по т.д.№231/2016г. на ВКС Второ т.о. във връзка с подобен на настоящия казус, на чиито изводи счита,че обжалваното решение противоречи. Липсата на формулиран от касатора въпрос от значение за изхода на делото е достатъчно основание касационно обжалване да не бъде допуснато, тъй като касационната инстанция няма нито правото, нито задължение да извежда такъв от съдържанието на касационната жалба и изложението, съгласно задължителните указания по т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС и с оглед спазване принципите на диспозитивното начало и на равнопоставеност между страните. От друга страна в частта от цитираното от касатора решение на ВКС, касаеща отговора на правния въпрос, по който обжалването е било допуснато до касационен контрол /за приложението на чл.52 ЗЗД, съобразно задължителните указания в ППВС №4/698г./, не се съдържат разрешения, противни на дадените от въззивния съд, поради което и като цяло не може да бъде споделена тезата за противоречие по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. От поставените с допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК въпроси нито един не осъществява характеристиките на правен такъв, съгласно чл.280 ал.1 ГПК и във връзка с разясненията, дадени в същото тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС. Първият и петият от тях са от фактически характер – отговорът им е предпоставен от изследването на конкретни обстоятелства от значение за делото, установени в хода на процеса с оглед направени твърдения и възражения на страните и поради това същият не би могъл да бъде общоважим и приложим спрямо други случаи, каквато е целта на въведения от законодателя основен селективен критерий. Вторият въпрос не кореспондира с конкретен извод на съда за наличие на пряка причинна връзка между ПТП и последващо настъпилата смърт на пострадалата, който е приел,че вредоносният резултат е последица от комплексни фактори, насложили се във времето след осъществяването на ПТП до смъртта й. Освен това този въпрос, а също и трети, четвърти, шести и седми въпроси, визират съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД /погрешно сочен като относим чл.51 ал.1 изр.1 ЗЗД/, каквото въззивният съд изрично е отрекъл да е приетият от него каузален принос на съпътстващите заболявания за последвалата по-късно смърт, а наличие на съпричиняване /изразяващо се в конкретно поведение на пострадалата, допринесло за настъпилия вредоносен резултат/, като основание за намаляване отговорността за обезвреда, е приел за недоказано по делото. Дори да би бил възприет като релевантен някой от въпросите, в изложението не е обоснован соченият във връзка с тях допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Разпоредбата само е цитирана формално, без да се сочи приложима с въпросите правна норма, която да се нуждае от създаване на практика за попълване на празноти, отстраняване на неяснота, промяна на създадена неправилна съдебна практика или нужда от промяната й поради изменения в законодателството или обществените условия, съгласно указанията в т.4 на Тълкувателно решение №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В подкрепа на искането си за допускане на касационно обжалване на въззивното решение касаторът е навел и основанието на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, твърдейки очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидно неправилно би било съдебно решение, страдащо от такъв особено тежък порок, който може да бъде констатиран директно от съдържанието на мотивационната част на решението, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съобразяване с приложимия материален закон, спазване на процесуалните правила и обосноваване на крайния резултат/. Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика, както и когато решението му е явно необосновано. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280 ал. 1 ГПК .В случая от съдържанието на съдебния акт не може да бъде направен извод за наличието на нито една от сочените хипотези. Твърденията на касатора за „явна необоснованост“, „грубо нарушаване на формалната логика“ и „прилагане на чл.51 ал.1 изр.1 ЗЗД в обратния му смисъл“ не са подплатени с конкретни доводи, а и обективно от съдържанието на акта не може да бъде направена констатация, че решението е постановено при наличието на някой от сочените пороци. Изложеното мотивира настоящия състав на ВКС да постанови определение за недопускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 4800 лв. – платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение