Определение № 60416 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 877/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника ЗК „Уника“ АД срещу въззивно решение на Великотърновски апелативен съд относно уважената част от предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.).

Ищецът оспорва жалбата.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Произнасяйки се по жалби и на двете страни, въззивният съд е намерил предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за частично основателен – до размер на 45 000 лв. Наред с останалите съображения съдът е намерил за неоснователно възражението на ответника, че съгласно § 96 ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) и доколкото ищцата е лице извън кръга на тези по чл. 493а, ал. 3 КЗ (сестра на починалото при ПТП лице) лимитът на обезщетението, в случай, че такова се дължи, е до 5000 лв., каквато сума е била изплатена от ответника на ищеца.

Извода си за неоснователност на това възражение въззивният съд е обосновал със съображенията, че съобразно момента на сключване на застрахователния договор (29.10.2012 г.) произтеклите от него задължения се уреждат по правилата на част IV от отменения Кодекс за застраховането, поради което § 96 ЗИДКЗ не намира приложение в конкретния случай.

Допускане на касационно обжалване се обосновава с произнасяне на въззивния съд по въпросите:

• намира ли приложение § 96, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101 от 2018 г.) във връзка с чл. 493, ал. 4 КЗ, с който се определя обезщетение в размер до 5000 лв., за застрахователни договори и събития, настъпили при действието на отменения Кодекс за застраховането, но предявени след 21.06.2018 г., и Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 877/2020 г., стр. 3/3

• урежда ли процесуалната норма на § 96 ЗИДКЗ във връзка с ал. 1 и ал. 2 и чл. 493а, ал. 4 КЗ с обратна сила заварените до влизане в сила на чл. 493а КЗ случаи, касаещи предявени искове за неимуществени вреди от лицата по чл. 493а, ал. 4, за периода 21.06.2018 г. - 07.12.2018 г., както и за периода от 07.12.2018 г. до влизане в сила на наредбата по чл. 493а, ал. 2 КЗ.

Поддържат се основания по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Следва също да се отчете и пълната липса в изложението на конкретни доводи за обосноваване на очевидна неправилност, извън позоваването на правното основание чл. 280, ал. 2, пр. последно ГПК.

Не се обосновава и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция, нито да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. В действителност в изложението се съдържат само доводите на жалбоподателя за процесуалната природа на нормите на § 96 ЗИДКЗ и за нейната приложимост по споровете, съдебно предявени след 21.06.2018 г., дори и за застрахователни събития, настъпили преди това.

Извън липсата на надлежно обосноваване следва да се отбележи, че не е и налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба. Правилата по § 96 ЗИДКЗ ясно препращат към чл. 493а, ал. 4 КЗ, следователно този лимит би могъл да се прилага, при наличие и на останалите условия, само спрямо лицата, обхванати от хипотезата на чл. 493а, ал. 4 КЗ. Тази норма обаче, както и останалите разпоредби на действащия КЗ, не намира приложение спрямо случаите като настоящия, когато застрахователното събитие е настъпило преди влизането на кодекса в сила - § 22 КЗ.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА и съобразно направеното искане жалбоподателят следва да заплати на упълномощения от ищеца адвокат възнаграждение в размер на 1880 лв.

С тези мотиви съдът