Определение № 160 от 07.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 182/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. К., подадена чрез адв. Т. Д., против определение № 638 от 10.11.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 437/2022г. на Ямболския окръжен съд. С атакуваното определение е потвърдено определение № 2043 от 06.10.2022г. по гр.дело № 526/2022г. на РС-Ямбол, с което е оставена без уважение молбата на Г. Г. К. за възстановяване на срока за обжалване на решение № 381 от 18.07.2022г., постановено по гр.дело № 526/2022г. на Ямболския окръжен съд. В частната касационна жалба са изложени оплаквания, че определението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Искането е съдебният акт да бъде отменен и вместо това да бъде уважена молбата за възстановяване на срока. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател иска да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Формулира правни въпроси, които според него са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочи, че атакуваното определение е и очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал.2 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба И. П. П. чрез пълномощника адв. Р. Я., излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационен контрол на въззивното определение. Жалбата се оспорва и като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна, но е процесуално недопустима по следните съображения: Според разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, тоест от касационен контрол са изключени всички въззивни определения, постановени по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК, независимо дали са преграждащи или обективиращи произнасяне по самостоятелни въпроси, свързани с предмета на делото. След като по изричното разпореждане на закона (чл. 280, ал. 3 ГПК), по определени категории дела е постановено по същество двуинстанционно производство, съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване пред ВКС изобщо и постановените в това двуинстанционно производство определения, освен ако те са постановени за първи път от въззивната инстанция (чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 ГПК). Първоинстанционното решение по гр. дело №526/2022г. на Ямболския районен съд е постановено по иск с правно основание чл.143 СК-за осъждане на ответника Г. Г. К. да заплаща на ищеца, чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка и по иск с правно основание чл.149 СК-за осъждане на ответника да плати издръжка за минало време. Това решение подлежи само на въззивно обжалване, но не и на касационно обжалване-според чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела по искове за издръжка. С оглед на това и обжалваното въззивно определение, макар и да е постановено в производство по реда на чл. 66, ал.2 във вр. с чл. 64, ал. 2 ГПК-за възстановяване на срок, не подлежи на касационно обжалване. Частната касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО