Определение № 2384 от 11.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 535/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „АРМИНА 02“ ЕООД, представлявано от адв. И. К., срещу разпореждане № 2737 от 01.02.2024 г. по в.гр.д. 7108/2023г. на Софийски градски съд, с което е върната касационна жалба с вх. № 101553 от 03.11.2023г., допълнена с допълнителна касационна жалба, приложена към молба с вх. № 4946 от 16.01.2024г. на Софийски градски съд. Частният жалбоподател поддържа, че разпореждането за връщане на касационната му жалба от Софийски градски съд е неправилно. Излага доводи, че отнесеният за разглеждане пред съда спор е граждански, а не търговски, поради което при цена на иска над 5 000 лева решението на въззивната инстанция следва да подлежи на касационно обжалване. Излага съображения за неотносимост на цитираната от въззивния съд съдебна практика, тъй като между страните по делото липсва договорно търговско правоотношение. Счита за неправилно приетото от въззивния съд, че в случая спорът има характера на търговско дело, доколкото страните по делото са търговски дружества. Поради това намира за погрешен извода, че не подлежи на касационно обжалване постановеният по делото съдебен акт, тъй като материалният интерес по делото бил под прага от 20 000 лв., съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК за търговски дела, и претендира отмяна на обжалваното разпореждане. Частният жалбоподател се позовава също и на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Ответникът „УниКредит Булбанк“ АД оспорва частната жалба. Намира обжалваното разпореждане на Софийски градски съд за правилно и моли същото да бъде потвърдено. Счита, че за определяне на вида на делото като гражданско или търговско следва да се установи естеството на действията/бездействията, от които се претендират претърпените вреди. Застъпва становище, че непозволеното увреждане по предявения иск за обезщетение на вреди произхожда от сделка, която по своето естество е търговска, а също така е сключена и от търговец /банката/. Намира, че доколкото спорният предмет е законосъобразността на действията по повод откриването на банкова сметка, които действия на банката са такива при осъществяване на нейната обичайна търговска дейност и се регламентират от разпоредбите на ТЗ и/или на специалните закони, уреждащи банковата дейност, спорът следва да се разглежда от съдилищата като търговско дело. Навежда доводи за липса на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК. Частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което произнасянето по нея не е обусловено от обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С касационна жалба с вх. № 101553 от 03.11.2023г., допълнена с допълнителна касационна жалба, приложена към молба с вх. № 4946 от 16.01.2024г., подадени от „АРМИНА 02“ ЕООД, е обжалвано решение № 4978 от 28.09.2023г. по гр. д. № 7108/2023г. по описа на Софийски градски съд. С разпореждане № 2737 от 01.02.2024г,. постановено по същото дело, СГС е върнал касационната жалба с мотиви, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Администриращият касационната жалба съд е приел, че спорът се разглежда като търговско дело, доколкото страните по него са търговски дружества, като е стигнал до извод, че предвид цената на предявения иск от 16 018,52 лв. /под прага от 20 000 лв. по чл.280, ал.3, т.1 ГПК/, с постановяването на въззивното решение е изчерпана възможността за редовен инстанционен контрол на крайния съдебен акт. Решаващият въпрос за приложимия праг за допустимост на касационно обжалване на въззивното решение е обусловен от определяне на вида на разглежданото дело. За да се прецени видът на делото, не е достатъчно съобразяване единствено на качеството на страните по него. Съгласно приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2019г. от 23.02.2022г. на ОСГТК на ВКС критерият, по който се разграничават видовете дела, разглеждани по реда на ГПК, е материалното правоотношение, предмет на делото. Ако делото е образувано с искане за защита на нарушено материално право, регламентирано в гражданското законодателство, делото е гражданско. В тази хипотеза попада и настоящият случай. Предявеният иск е за обезщетение за имуществени вреди с правна квалификация чл. 49 ЗЗД. Искът по чл. 49 ЗЗД е форма на ангажиране на извъндоговорна отговорност на едно лице за виновни противоправни действия на друго лице, на което първото е възложило извършването на работата, при или по повод изпълнението на която са причинени вреди на трето лице. Деликтната отговорност е извъндоговорна и не предполага предходно договорно правоотношение между страните. Поради това дори и такова да съществува, то е ирелевантно за определяне на вида на делото, доколкото предявено за защита по съдебен ред е материалното право на едно лице да бъде обезщетено за вредите, претърпени от виновното противоправно поведение на друго лице, което по своята същност е едно гражданско субективно право. Правото на обезщетение възниква при осъществяване на фактическия състав на деликтната отговорност за всеки правен субект, без значение дали той е физическо или юридическо лице. Не може да бъде споделен доводът на ответното дружество, че дейността, при или по повод изпълнението на която са причинени вредите, е определяща за вида на делото. По този начин би се стигнало до неравнопоставеност на засегнатите от деликт лица по отношение на достъпа до касационен контрол в зависимост от това дали прекият причинител ги е увредил при изпълнение на задължения, свързани или не с търговска дейност. С виновното противоправно причиняване на вреди се осъществява фактическия състав на деликтната отговорност и се пораждат правата и задълженията между увреденото лице и делинквента, респективно лицето, отговарящо за действията на последния. Именно тези права и задължения се явяват спорното материално правоотношение, предмет на делото, и обуславят определянето му като гражданско. В настоящия случай решението на Софийски градски съд е постановено по гражданско дело с цена на предявения иск, надхвърляща прага от 5 000 лева, поради което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК следва да се приеме, че касационната жалба на жалбоподателя е подадена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на СГС за продължаване на действията по администриране на подадената от „АРМИНА 02“ ЕООД касационна жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение