Определение № 2321 от 05.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1469/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение № 488/16.02.2026 г. по ч.гр.д. № 3379/2025 г., с което Софийският апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на Д. П. А. срещу разпореждане № 29982/21.11.2025 г. за връщане на исковата молба по гр.д. № 12296/2025 г. на Софийски градски съд по недопустим иск по чл. 69 СК, предявен от Д. П. А. срещу К. Ц. Т. и Р. Ц. Т. – наследниците на Ц. Т. Х. (чл. 130 ГПК). Разпореждането се обжалва от Д. А. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по процесуалноправните въпроси: 1. Пълното осиновяване на лице, предявило иск по чл. 69 СК, осъществява ли процесуална пречка за допустимост, дори когато правния интерес е обоснован със заболяване на ищеца, което вероятно има наследствен характер? 2. Следва ли при преценката на правния интерес от иск, предвиден в СК, с предявяването на който лицето цели да се установи биологичен произход, съдът да проведе баланс между разпоредбите на Семейния кодекс и защитеното право в чл. 8 КЗПЧОС, за което биологичният произход е елемент от личната идентификация? 3. Представлява ли правото на достъп по чл. 105 СК ефективно средство за защита в хипотеза, в която установяването на биологичния произход чрез предявен иск за произход, предвиден в СК, се налага от медицинска необходимост? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Допълнителна предпоставка обосновава с довод, че въззивният съд им е отговорил в противоречие с решенията на ЕСПЧ по чл. 8 КЗЧОС, а повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. По същество се оплаква, че неправилно въззивният съд е изключил правния интерес от предявения иск по чл. 69 СК. Настоящият състав приема частната касационна жалба с допустим предмет – с въззивното определение е потвърдено разпореждане по чл. 130 ГПК, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, и решението по иск по чл. 69 СК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд Налице са предпоставките по чл. 274, ал. 3, т. 1 и по ал. 4 ГПК. Налице е и надлежна легитимация – касатор е ищецът. Спазен е срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разпореждането по чл. 130 ГПК е постановено преди на ответниците да се връчат преписи от исковата молба, а чл. 130, ал. 2 ГПК изключва участието им в касационното производство. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната касационна жалба, но повдигнатите въпроси нямат претендираното значение. Съображения: За да потвърди разпореждането по чл. 130 ГПК, въззивният съд е приел, че пречка за иска по чл. 69 СК, с предявяването на който ищецът е поискал да се установи произхода му от наследодателя на ответниците, произтича от чл. 71 СК – разпоредба, която не допуска при наличен произход да се предяви иск за установяване на произход, освен ако е съединен с иск за оборване на наличния, и от чл. 54 СК 1968 г. – разпоредбата, уредила последиците на решението по гр.д. № 16270/1979 г. на СРС за пълното осиновяване на ищеца, което е прекратило правоотношенията с рождените му родители и е породило с осиновителите правоотношения като между дете и родители. Въззивният съд е добавил, че доколкото пълното осиновяване не е прекратено и не съществува ред, по който да се прекрати – аргумент от обратното по чл. 107, ал. 1 СК, произтичащ от това, че ищецът е пълнолетен, искът по чл. 69 СК е недопустим поради липса на правен интерес. Твърденията, с които е обоснован – заболяване, които вероятно има наследствен характер, обосновават интерес от разкриване на тайната на осиновяването (чл. 105 СК). Ищецът е иницирал производството по чл. 105 СК. Фактически, но не правен интерес от предявения иск обосновават твърденията в исковата молба, че макар в първоначално съставения акт за раждане да било вписано, че ищецът е с неизвестен баща, при други събрани доказателства в производството по чл. 105 СК през 2025 г. той се убедил да е заченат от наследодателя на ответниците, а установяването на този произход е важно за диагностиране на неговото заболяване. При тези мотиви на въззивния съд повдигнатите въпроси обуславят определението, а е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. По тези въпроси няма практика с решения по чл. 290 ГПК или с определения по чл. 274, ал. 3 ГПК на Върховния касационен съд. Необосновима е допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Отговорите не произтичат от решения на Конституционния съд или от актове на Съда на европейския съюз. Необосновима е и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Двете решения на ЕКПЧ по чл. 8 КЗПЧОС, на които се позовава касаторът, не обсъждат предпоставки и/или пречки (процесуалноправни и материалноправни) на исковете за установяване на произход, предвидени в СК, сред които е искът по чл. 69 СК, а са негодни да обосноват която и да е от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Следователно настоящият състав следва да се концентрира върху допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не намира, че повдигнатите въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Те са израз на тезата, че когато интересът от предвиден в СК иск за установяване на произход е обоснован със заболяване, което вероятно има наследствен характер, не се прилага принципът на стабилност на произхода, който провеждат разпоредбите на чл. 71 СК, а и на чл. 54 СК 1968 г., сега – чл. 101 СК 2009 г., доколкото пълното осиновяване прекратява връзките на осиновения с рождените му родители и създава такива връзки/правоотношения между него и осиновителите. Принципът на стабилност на произхода, включително придобития с пълното осиновяване, е в обществен интерес. Произходът, установен по надлежен вътрешноправен ред, определя не само гражданскоправния статус на физическото лице, но и на лицата в роднинския му кръг, включително наследяването. Правото на личен и семеен живот, признато и защитено в нормативните актове с най-висш ранг, действащи на територията на Република България – в чл. 32, ал. 1 КРБ и чл. 8 КЗПЧОС, включва личната идентификация на физическото лице. Биологичният произход е съществена част от нея. Единствено обикновеният законодател обаче, а не националният съд, има конституционното правомощие да проведе основното право по чл. 32, ал. 1 КРБ, респ. баланса на защитеното право по чл. 8 КЗПЧОС и обществения интерес, като предвиди, че поради медицински причини, т.е. по причини, свързани със здравето на лицето с наличен произход, отпадат всички или някои пречки, с които СК обвързва исковете за установяване на произход, включително, че медицинските причини са достатъчни, за да оборят наличния произход на физическото лице. Изводът допълнително се обосновава и от чл. 52, ал. 3 КРБ, който предвижда, че държавата закриля здравето на гражданите. Основният закон предоставя на обикновения законодател да прецени до къде се разпростира и в какво се изразява закрилата. Казуалото тълкуване, което касаторът очаква настоящият състав да проведе с отговорите на повдигнатите въпроси, би противоречало на Основния закон. Противоречието категорично изключва допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Въззивното определение не следва да бъде допуснато до касация и като очевидно неправилно в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Касаторът нито сочи, нито обосновава особено тежък порок (постановяване contra legem, extra legem или при груби нарушения на формалната логика), който може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъщата на касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Напротив, пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт също следва законосъобразността на въззивното определение. При тези мотиви, съдът