Определение № 679 от 12.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 329/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Д. Х. Г., чрез пълномощника си К. Т., срещу Определение № 68/15.01.2026 г. по ч. гр. д. № 10/2026 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Определение № 544/19.12.2025 г., постановено по гр. д. № 631/2025 г. по описа на Районен съд – Елена, за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото.

В жалбата се сочи, че определението е недопустимо, евентуално – неправилно, и се иска обезсилване, респ. отмяна на този акт. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поддържа, че са налице основанията за допускане на касационен контрол по въпросите:

1. „Намира ли приложение в производството по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК разпоредбата на чл. 143 ГПК преди да е изслушано становището на насрещната страна?“;

2. „Загубило ли е актуалност при действащия Граждански процесуален кодекс Тълкувателно решение № 53 от 18.06.1970г. по гр. д. № 28/1970 г., ОСГК на ВС?“.

По поставените въпроси се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на задължителната практиката на ВКС, намерила израз в т. 5 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, и т. 4 ТР № 1/ 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. ОСГК на ВКС.

Касаторът претендира обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол и като очевидно неправилно.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната касационна жалба за допустима. По предпоставките за допускане на касационното обжалване приема следното.

Районен съд – Елена е бил сезиран с искова молба от Д. Х. Г., с която против Областна дирекция на МВР – Велико Търново бил предявен иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от дискриминацията. Тъй като исковата молба не съдържала фактически твърдения за действия на ответната страна, от които да се направи предположение за дискриминация, районният съд дал указания на ищцата за отстраняване недостатъците на исковата молба в едноседмичен срок от съобщението - да посочи какво било съдържанието на сигнала (съобщението), който подала до РУ – Елена при ОДМВР – Велико Търново, и кога било сторено това, кога, какво била поискала от РУ – Елена; да изложи конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи твърдението й, че ответникът я е третирал неравностойно по повод подаден от нея сигнал рег. № 260000-5699/18.11.2024 г. на РУ – Елена за сметка на друг правен субект по преписка рег. № 260000-870/2018 г. на РУ Елена и преписка рег. № 260000-871/2018 г. на РУ – Елена; да конкретизира кой е този друг правен субект, в сравнение и за сметка който била третирана неравностойно, като следвало да уточни какво касаели преписка рег. № 260000 870/2018 г. на РУ – Елена и преписка рег. № 260000-871/2018 г. на РУ – Елена; да посочи конкретен признак, по който считала, че била дискриминирана и в какво се изразявала дискриминацията на ответника спрямо нея, както и дали от пряка или непряка дискриминация се оплаквала.

В рамките на указания срок, изтекъл на 10.12.2025 г., ищцата не изпълнила указанията на съда, за последиците от което била изрично предупредена, поради което районният съд върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

За да потвърди определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото, въззивният съд приел, че исковата молба била нередовна, а дадените от районния съд указания били ясни, точни и пълни. След като ищцата бездействала и не изправила недостатъците на исковата молба съобразно указанията на съда, то правилно било постановено връщането й.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт - определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция.

При посочените по-горе решаващи изводи на въззивната инстанция поддържаните от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационен контрол не са налице.

Въззивното определение е валидно, защото е постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата от закона форма, подписано е, а волята на съда е ясна. Съдът се е произнесъл по редовна частна жалба в пределите на сезиране и при наличие на условията за постановяване на допустим съдебен акт. Ето защо основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК са изключени.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставените въпроси, които не са правни въпроси в смисъла, разяснен с т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Те не са съобразени с мотивите на въззивния съд, който не е обсъждал приложното поле на ТР № 53 от 18.06.1970 г. по гр. д. № 28/1970 г., ОСГК на ВС, нито се е позовавал на разпоредбата на чл. 143 ГПК.

Решаващата дейност на въззивния съд е била обусловена от констатирана нередовност на исковата молба, предполагаща ясни и изчерпателни указания до ищеца. В Определение № 52/10.02.2016 г. по ч. гр. д. № 492/2016 г. по описа на ВКС, III ГО, е разяснено, че съдът е длъжен да провери служебно редовността на исковата молба и когато нейното съдържание не отговаря на изискванията на закона, исковата молба се оставя без движение с указания до страната да отстрани допуснатите в нея нередовности, като при неизпълнение на указанията в дадения срок исковата молба се връща, а производството се прекратява (чл. 129, ал. 3 ГПК). Това е така, тъй като с исковата молба се определят рамките, в които съдът при спазване на диспозитивното начало в гражданския процес дължи произнасяне. Ето защо в обстоятелствената част на исковата молба следва да бъдат изложени всички фактически твърдения, въз основа на които ищецът търси защита на накърненото от спора свое право. При неизпълнение на указанията на съда за отстраняване на недостатъците на исковата молба тя подлежи на връщане.

При липса на общото основание за допускане на касационно обжалване изследването налице ли е допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е безпредметно.

Обжалваното определение не е и очевидно неправилно. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното определение. В случая обжалваното определение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,