Определение № 352 от 29.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 338/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК от 2007 г. и е образувано по частна жалба, подадена от К. Г. Г. срещу определение № 115/07.05.2009 г., постановено по ч.гр.д. № 171/2009 г. от Смолянския окръжен съд. С него съдът, като въззивна инстанция се е произнесла по молба на К. Г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение, като е отказал за сумата 177,50 лв. – съдебно-деловодни разноски. Производството по чл. 405, вр. чл. 404, ал. 1, предл. 1 ГПК от 2007 г., независимо, че се развива по повод на приключил исков процес, е самостоятелно, като приключва с краен акт по искането за издаване на изпълнителен лист, който пък е основание за започване на изпълнителен процес. Ето защо, актът на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, доколкото са налице и предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК от 2007 г. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. В хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК законодателят е поставил като процесуално условие за допустимост на касационното производство още и изискване за обжалваем интерес, който трябва да е над 1000 лв. В случая той се определя от сумата, за която на жалбоподателя е отказано издаване на изпълнителен лист. Тя е под законовия минимум, поради което и частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а образуваното по нея производство – прекратено. МОТИВИРАН от горното, съдът