Определение № 4187 от 14.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3178/2026 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Е. Н. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. против въззивно определение № 2052 от 25.06.2026г. по в.ч.гр.д. № 1733/2026г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено определение № 12190 от 4.06.2026г. по гр.д.№ 10236/2023г. на СГС за оставяне без разглеждане на подадена молба за възстановяване на едногодишния срок по чл.82 ГПК за връщане на парична гаранция, внесена в производство по обезпечение на бъдещ иск. Искането е за допускане до касационно обжалване, отмяна на въззивния акт и връщане на първоинстанционния съд за произнасяне по искането. В представеното към жалбата изложение, жалбоподателят се позовава на две основания за допустимост по чл.280 ГПК. Първото е по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпрос относно вида на срока по чл.82 ГПК /преклузивен, давностен, инструктивен или друг/, а второто е - очевидна неправилност по чл.280, ал.2 ГПК, обоснована с липса на изложени мотиви Срещу подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното: По искане на Е. Н. М., с определение № 10705 от 13.09.2023г., СГС е допуснал обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД, за сумата от 40 000лв., чрез налагане на запори върху вземания по банкови сметки на бъдещия ответник, при условие, че молителката внесе парична гаранция в размер на 7 823.32лв. Не се спори, че гаранцията е била внесена и бъдещият иск е предявен в определения срок. Междувременно – с определение № 292 от 6.01.2024г. по в.ч.гр.д.№ 164/2024г., САС е отменил допуснатото обезпечение. На 10.12.2025г. с молба с вх.№ 149395, Е. Н. М. е направила искане за връщане на внесената от нея гаранция. Молбата е оставена без уважение с определение № 217 от 6.01.2026г. с мотив - пропускане на едногодишния срок по чл.82 ГПК. За начало на срока е приета датата на постановяване на определение № 292 на САС - 6.01.2024г., защото след постановяването му - е отпаднало основанието за внасяне на гаранцията. /Прието е, че срокът е изтекъл на 6.01.2025г., при подадена на 10.12.2025г. молба./ На 2.02.2026г. Е. Н. М. е направила искане за изменение на така постановеното окончателно определение и за възстановяване на срока за подаване на искането за връщане на внесената гаранция по чл.82 ГПК. С определение № 12190 от 4.06.2026г., СГС е преценил искането за недопустимо с решаващ довод, че срокът по чл.82 ГПК не подлежи на възстановяване, защото не е срок за извършване на процесуално действие. Така постановеният съдебен акт е потвърден със сега обжалваното определение № 2052 от 25.06.2026г. по в.ч.гр.д. № 1733/2026г. на Апелативен съд София, в което е възприет довода, че срокът по чл.82 ГПК не подлежи на възстановяване. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато поради очевидна неправилност на постановения акт, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, съставляваща самостоятелно основание за допустимост, изискуемо съгласно препращането на чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно установената практика – очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието му, без анализ на извършените процесуални действия, без съобразяване на изразената защитна позиция, на събраните доказателства и тяхното съдържание. В случая основанието е изводимо от мотивите на акта, доколкото съдът е приложил неприложимата за случая правна норма като е преценил направеното искане като такова за възстановяване на срок по чл.82 ГПК, което е довело до формиране на грешен извод, който е в противоречие с установената съдебна практика. Съгласно т.3 от ТР № 6 от 23.10.20215г.по т.д.№ 6/2014г.на ОСГТК на ВКС – „изискуемостта на вземането за връщане на сумите настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес“. В мотивите е посочено: „Разпоредбата на чл.82 ГПК постановява, че внесените по специалната сметка на съда суми за разноски и гаранции се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани обратно от вносителя в срок една година от датата на настъпване на тяхната изискуемост“. „В случаите на освобождаване на внесена гаранция за допускане на обезпечение на иск по чл.389 и следващите ГПК или на спиране на изпълнението на въззивно решение по реда на чл.282, ал.2 ГПК, това е влизането в сила на съдебния акт, с който искът е отхвърлен или производството по него прекратено - аргумент от чл.403, ал.2 във връзка с ал.1 ГПК“. В случая – сумата, чието връщане се иска, е внесена на 15.11.2023г. като гаранция във връзка с допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД и не се спори, че искът е бил предявен в определения срок. По делото обаче няма данни за изхода на този спор. Установява се, че на 10.12.2025г. Е. М. е направила искане за връщането й и съдът е следвало да се произнесе по това искане, на основание чл.403 ГПК, а не съобразно чл.82 ГПК. Той е следвало да извърши проверка – дали е налице някоя от посочените в чл.403, ал.1 ГПК хипотези – дали искът, по който първоначално е допуснато обезпечението /без значение, че то е отменено от горната инстанция/, е бил отхвърлен или производството е прекратено и ако установи, че това е така – да даде възможност на ответника да заяви - дали вследствие на обезпечението са му причинени вреди. При липса на направено възражение за освобождаване на гаранцията, съдът е следвало да издаде нарочен акт за освобождаване на внесената гаранция.Следвало е да съобрази, че във всички случаи, съгласно т.3 от ТР № 6 от 23.10.20215г.по т.д.№ 6/2014г.на ОСГТК на ВКС - преди приключване на образувания исков процес с влязъл в сила акт, срокът по чл.82 ГПК не може да започне да тече. В случая – след като не са представени доказателства относно крайният изход на образуваното производство във връзка с предявения иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД – изводът, че едногодишният срок по чл.82 ГПК е изтекъл - се явява преждевременен. Изложеното налага допускане на касационно обжалване, отмяна на въззивния акт и връщане на делото на първата инстанция за произнасяне по искането за връщане на внесената гаранция съобразно изхода на проверката дали исковия процес е приключил с влязъл в сила акт, при съобразяване с приетото в т.3 от ТР № 6 от 23.10.20215г.по т.д.№ 6/2014г.на ОСГТК на ВКС, че - изискуемостта на вземането по чл.82 ГПК за връщането на сумите настъпва с влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковия процес. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение