Определение № 185 от 16.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2733/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по подадена от К. Г. А. и Д. В. А. частна жалба вх.№ 17100 от 27.06.2022 г. срещу определение № 1454 от 10.06.2022 г. по въззивно ч.гр.д.№ 1443 от 2022 г. на Пловдивския окръжен съд, IX състав, с което е потвърдено определение № 1740 от 17.05.2022 г. на Асеновградския районен съд за прекратяване на гр.д.№ 781 от 2022 г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено. Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни /ищци по делото/, в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК /ищците са били уведомени за определението на Пловдивския окръжен съд на 21.06.2022 г., а частната жалба е подадена на 27.06.2022 г./ и срещу определение на въззивен съд, което съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая обаче не са налице основания по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд поради следното:

1. Няма основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото в частната жалба и в изложението към нея не е поставен конкретен правен въпрос, произнасянето по който би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на тази разпоредба. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, респ.определение. Непосочването на такъв въпрос е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване.

2. Не са налице и предвидените в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност определението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба и без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради гореизложеното касационното обжалване на определението на Пловдивския окръжен съд не следва да бъде допускано.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение