Определение № 3508 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2818/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Г. Р. Б., чрез адв. Ж. Н.-Т.- САК, срещу въззивно решение № 463 от 28.03.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 629 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 46 от 25.08.2008 г. по гр. д. № 195/2007 г. по описа на Районен съд – Царево. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният Г. Р. Б. против В. Р. М. /починала в хода на производство и заместена от своите наследници Д. К. М., Ф. К. М. и Я. К. М./ иск за обявяване нищожността като привиден на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17, том VІІ, н.д. № 2877/1981 г. на нотариус при БРС, с който Г. Б. е продала на своите родители Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 446 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел *, в кв. * по действащия план на града с подробно описани граници и построените в него сгради. В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с него поставя следните въпроси, обобщени от настоящия състав: 1. Длъжен ли е съдът да изгради своите фактически и правни изводи въз основа на съвкупна преценка на доводите на страните и на всички събрани допустими и относими доказателства по делото, включително и съдебни експертизи? При противоречиви крайни изводи на съдебните експертизи съдът трябва ли да обоснове защо възприема или не всяка една от тях? – твърди се противоречие с т. 19 от ТР № 182001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 24/2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о.; решение № 241/2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на ВКС, І г.о.; решение № 107/2015 г. по т.д. № 4680/2013 г. на ВКС, І т.о.; решение № 270/2015 г. по гр.д. № 7515/2013 г. на ВКС, І г.о.; решение № 90/2018 г. по гр.д. № 2710/2017 г. на ВКС, І г.о.; решение № 815/2011 г. по гр.д. № 1713/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 139/2019 г. по гр.д. № 4375/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 264/2015 г. по гр.д. № 6457/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 211/2021 г. по гр.д. № 64/2020 г. на ВКС; 2. Длъжен ли е съдът при данни за заинтересованост на свидетел да направи преценка и да обсъди в решението си дали заинтересоваността на свидетеля е повлияла на достоверността на показанията му? – твърди се противоречие с решение № 1203/1956 г. по гр.д. № 5106/1956 г. на ВС, І г.о.; решение № 338/2013 г. по гр.д. № 1269/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 240/2013 г. по гр.д. № 3274/2012 г. на ВКС, І г.о.; 3. Може ли съдът да изгради решаващите си изводи на доказателства, събрани при пренебрегване ограниченията по чл. 218з, ал. 3 ГПК (отм.)? – твърди се противоречие с решение № 1013/2009 г. по гр.д. № 182/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. 4. Допуска ли процесуалният закон възможността съдът да обсъди и обоснове правните си изводи единствено с текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в о.с.з. преди приемането на същите експертизи? – твърди се противоречие с решение № 59/2020 г. по гр.д. № 3624/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; 5. Длъжен ли е съдът да оцени заключението на експерта съобразно неговата обоснованост и може ли да игнорира изцяло заключението и сам да се произнесе по въпроси, относно които не притежава нужните специални знания? – твърди се противоречие с решение № 60097/2022 г. по т.д. № 1624/2020 г. на ВКС, І т.о.; решение № 193/2015 г. по гр.д. № 5685/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 8/2019 г. по гр.д. № 1295/2018 г. на ВКС, І г.о.; решение № 310/2019 г. по гр.д. № 1166/2019 г. на ВКС, ІV г.о. Касаторът излага и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение. Ответниците по касация Ф. К. М., Я. К. М. и Д. К. М. в самостоятелни писмени отговори по чл. 287 ГПК излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното: Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за обявяване нищожността поради привидност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17 от 09.11.1981 г., том VІІ, н.д. № 2877/1981 г. на нотариус при БРС, с който Г. Р. Б. е продала на своите родители Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 446 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел *, в кв. * по действащия план на града, с построените в него сгради. С решение № 46 от 25.08.2008 г. по гр. д. № 195/2007 г. на РС-Царево първоинстанционният съд е отхвърлил този иск и е прекратил производството по насрещния иск, предявен от ответницата против ищцата за заплащане на суми за подобрения, обезщетение за лишаване от ползване на имота и за причинени имуществени вреди. В прекратителната си част решението е влязло в сила като необжалвано. В отхвърлителната част решението е обжалвано от Г. Р. Б. и е потвърдено с решение № ІІ-236 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 830/2008 г. на Бургаски окръжен съд. С определение № 28 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 1047/2009 г. на ВКС, ІV г. о., не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което то е влязло в сила от 11.01.2010 г. По молба на Г. Р. Б. с решение № 175 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2019 г., IV г. о., влязлото в сила решение на БОС е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от етап събиране на доказателства. Отмяната е допусната поради представено „Заявление“ от Ф. С. Р. от 11.06.1985 г., с което се удостоверява, че с нотариалния акт от 09.11.1981 г. не е извършила продажба, а целта била при действието на забраните по ЗСГ да се създаде възможност Г. Б. и съпругът й да придобият друго жилище в [населено място]. В решението си ВКС е приел, че се касае за новооткрито писмено доказателство, което по отношение на Ф. Р. има характера на обратно писмо, с което се признава привидността на договора за покупко-продажба от 1981 г., а по отношение на Р. Р. – на начало на писмено доказателство. Постановеното след отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно решение от 26.03.2021 г. по в. гр. д. № 941/2021 г. по описа на ОС-Бургас е било отменено с решение №100 от 21.04.2022 г., на ВКС IV г.о., по гр.дело №2440/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на определяне състав на тричленна експертиза, при спазване разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм/. В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищцата Г. Б. и ответницата В. М. (починала преди подаване на молбата по чл. 303 ГПК и заместена от правоприемниците си – наследниците си по закон – Д. К. М., Ф. К. М. и Я. К. М.) са сестри, дъщери на Р. Р. (починал през 1987 г.) и Ф. Р. (починала през 1992 г.). В представения по делото нотариален е посочено, че ищцата е продала на родителите си процесния недвижим имот, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и лятна кухня за сумата от 5 000 лв., за която е записано, че е получена в брой от продавача. По делото се спори дали страните по сделката са имали волята да я сключат и са целели правните й последици, или сделката е била привидна, дали е била заплатена цената по договора за покупко-продажба, както и дали представеното по делото „Заявление от 11.06.1985 г.“ от Ф. Р. е автентичен документ, т. е. дали е подписан от посоченото в него лице. Съдът е приел, че при липсата на други изрични уговорки в съдържанието на договора за покупко-продажба, след като и двамата съпрузи са били преки участници по договора, то правото на собственост върху процесния имот е придобито от двамата купувачи съвместно. Когато страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат не уговорените в него престации, а други, различни от тях, този договор е привиден, като за доказване на привидността му и действителното прикрито съглашение обичайно изготвят обратно писмо. Без значение е кога то е съставено – преди, след или заедно с явния договор. Ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, другият следва положението му - материалноправно и процесуално, включително при доказването на симулацията. Когато договорът е нищожен като привиден, то и двамата съпрузи не придобиват никакви вещни права и за тях не възникват насрещни солидарни задължения – при абсолютната симулация, респ. придобиват такива права и за тях възникват такива насрещни солидарни задължения по прикритата сделка – при относителната симулация. Според съда обаче, с оглед необходимото другарство на съпрузите в исковото производство за нищожност и разкриване на симулацията, горните материалноправни съображения могат да бъдат споделени само тогава, когато обратното писмо, подписано само от една от страните по договора и неподписано от участващия като страна по него съпруг, има достоверна или безспорна дата, преди или към датата на сключването на договора. Когато обратното писмо няма такава достоверна или безспорна дата, подписаното само от единия съпруг обратно писмо е непротивопоставимо като такова на другия съпруг и има по отношение на последния значението само на начало на писмено доказателство, респ. и на предпоставка за допускане и на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 ГПК, които да бъдат преценени от съда в съвкупност с всички събрани по делото доказателства. Поради посочените съображения съдът е приел за ключово за разрешаването на спора да се установи автентичността на подписа върху заявлението от 11.06.1985 г., за което тежестта на доказване се носи от ищцата, която ще се ползва от документа. Във връзка с този въпрос при първото разглеждане на делото от въззивния съд са били назначени една единична и две тричленни съдебно-почеркови експертизи, а в производството при новото разглеждане на делото пред БОС е назначена още една тричленна съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице А. по единичната съдебно-почеркова експертиза дава заключение, че подписът в заявлението, обект на експертизата, и подписите върху сравнителния материал от името на Ф. Р. са положени от едно и също лице. Като сравнителен материал е ползван нотариалния акт, представен по делото, и къс от линиран лист с ръкописен текст. В заключението си вещото лице посочва, че в подписа, обект на експертизата, се установява разстройство на координацията на движения, проявяващо се с признаци, каквито се наблюдават и при имитация. Вещото лице сочи обаче, че тези признаци със същите характеристики и степен на изява са проявени и в сравнителния материал и затова трябва да се приемат като характеристики за писмено-двигателния навик на Ф. Р., а не като свидетелстващи за извършена имитация. Заключението по тричленната съдебно-почеркова експертиза, назначена при повторното въззивно разглеждане на делото поради допуснати процесуални нарушения при определяне състава на предходната тричленна експертиза, е, че подписът за „заявител“ в Заявлението от 11.06.1985 г. е изписан от Ф. Р.. Заключението е подписано с особено мнение от в. л. М., според когото подписът, обект на експертизата, не е положен от Р., а е изпълнен със стремеж за наподобяване. Вещите лица са използвали като сравнителен материал не само двата нотариални акта по н. д. № 2877/1981 г. на нотариус Т. Т. при БРС – представения по делото и наличния в Службата по вписванията- [населено място], но и подписа, положен в паспорта на Ф. Р., издаден на 26.12.1984 г. Съдът подробно е описал установените от вещите лица общи характеристики на подписа, обект на експертизата, и установените съвпадения между него и подписите – сравнителни образци. Заключението на вещите лица С. и Н. е, че установените съвпадения в общите и частни графически признаци между подписа-обект на изследването и подписите-сравнителни образци, са устойчиви и характерни, липсват признаци на нарушение както в сравнителните образци, така и в обекта на изследване. По отношение момента на полагане на подписа дават отговор, че поради отсъствието на стандартна процедура и методика, приложими към различните химикални пасти, е невъзможно да се отговори на въпроса за времето на полагане на подписа-обект на експертизата. Вещото лице М., подписал експертизата с особено мнение, е изложил подробни съображения защо според него подписът, обект на експертизата, е положен със силно забавено темпо, и е констатирал редица различия между него и сравнителните образци. Експертът сочи, че установените съвпадения в количествено отношение преобладават над различията, но бавният темп на изпълнение и ниската обработеност на подписа, обект на експертизата, снижават значението им за идентификацията. Доколкото в материалите по делото няма данни за наличие на тежки хронични заболявания или други здравословни проблеми на Ф. Р., то наличието на описаните признаци за необичайно забавен темп, спиране, прекъсване на движенията и т. н., не се дължи на такива проблеми. Вещото лице сочи, че описаните признаци на различия са характерни за някои способи за имитация. Съдебният състав е посочил, че не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица, а го преценява заедно с другите доказателства по делото и съобразно неговата пълнота, яснота и обоснованост, а при противоречивите експертизи, както е в случая, съдът трябва да обоснове защо възприема или не всяка от тях. Според въззивния съд и трите вещи лица по назначената тричленна съдебно-почеркова експертиза притежават необходимите компетентност и опит за изготвяне на заключение по поставените въпроси. Съдът е кредитирал особеното мнение на в. л. М., тъй като е намерил за подробно мотивирани и обосновани изводите му, че съвпаденията между подписа-обект и подписите-сравнителни образци, макар в количествено отношение да са повече от различията, нямат високо идентификационно значение, а в същото време различията са устойчиви, характерни и с индивидуализиращо значение. Отчетено е, че заключението на вещите лица С. и Н. е декларативно, като не е подкрепено със съответното задължително изследване между подписа-обект и всички сравнителни образци. Обстоятелството, че броят на сравнителните образци е твърде малък – само два неувредени подписа; че сравнителният анализ на тези вещи лица се извършва единствено спрямо подписа върху нотариалния акт, представен и съхраняван от ищцовата страна, както и че именно този подпис е най-сходен с процесния подпис, компрометира обективността и компетентността на заключението им и дава основания за съмнения в него. За разлика от този частичен анализ заключението с обосноваване на особено мнение на в. л. М. съдържа онагледяване и мотивиран анализ на процесния подпис и спрямо втория нотариален акт, който се съдържа в СВ, като увредеността на подписа-образец от паспорта го е мотивирала да го изключи от своето изследване. В допълнение към горните съображения съдът е приел за правно и житейски нелогично, ако страните по сделката от 1981 г. са имали съзнанието, че сделката е привидна, да съставят обратното писмо четири години след самата сделка, при положение че в този период ищцата и съпругът й не са закупили имота в [населено място]. На следващо място, при положение, че Ф. Р. е била с начално образование, а заявлението е напечатано на пишеща машина и в него се използват юридически термини, съдът е счел, че то не е било изготвено от самата заявителка, която евентуално само го е подписала. От друга страна, съпругът на ищцата е бил съдия към 1985 г., и при твърдението на ищцата, че страните по сделката са имали намерение не реално да продадат имота, а само фиктивно да го прехвърлят на родителите на ищцата, за да могат тя и съпругът й да закупят общинско жилище, логично е да се предположи, че заявлението следва да е било изготвено от съпруга на ищцата. При това положение липсва правна и житейска логика обратното писмо да се е намирало не у страната, която евентуално би го ползвала – продавачите, а у купувачите и ищцата по случайност да го е намерила. Съдът е приел за нелогично и това, че след като всички страни по сделката от 1981 г. са били наясно с фиктивното прехвърляне на имота, при съставянето на заявлението през 1985 г. то е било подписано само от Ф. Р., но не и от съпруга й, който, според събраните гласни доказателства, към този момент все още е бил жив. Съдът е съобразил също, че според част от разпитаните по делото свидетели, добили впечатления от разговори с родителите на ищцата, последните са имали съзнанието, че закупуват имота за себе си. На следващо място, по делото е прието за безспорно, че след продажбата на имота в [населено място] ищцата и съпругът й не са закупили общинско жилище в [населено място]. Независимо от това, в продължение на години – до 2007 г., нито приживе на родителите си, нито след тяхната смърт, ищцата не е предприела никакви действия, за да си върне имота. Освен това от свидетелските показания се установява, че след смъртта на Ф. и Р. Р., имотът се е ползвал общо от двете сестри Г. и В., които години наред са го отдавали под наем през летните месеци и са разпределяли ползването му помежду си по различен начин в различните години. Това обстоятелство подкрепя тезата, че и двете сестри са имали отношение към процесния имот както към съсобствен и наследствен, а не като към собствен на едната от тях. След като според въззивния съд подписът върху заявлението от 1985 г. не е положен от Ф. Р., по делото не е налице нито обратно писмо, нито начало на писмено доказателство, което да направи допустимо доказването със свидетелски показания на привидността на сделката от 1981 г. Посочил е, че по делото не е доказано неплащането на сумата от 5000 лв. от купувачите на продавачите по договора за продажба на процесния имот. В нотариалния акт изрично е записано, че продавачът е заявил, че е получил сумата в брой. Дори да беше доказано, че родителите на ищцата не са й заплатили продажната цена, само по себе си това обстоятелство не би обосновало извод, че подписът върху заявлението е положен от Ф. Р., нито че договорът е привиден, съответно нищожен. Неплащането на цената действително би могло да бъде индиция за твърдяното привидно съглашение, но по делото изявлението в нотариалния акт, че цената е заплатена в брой, не е оборено. При липсата на т. нар. начало на писмено доказателство законът не позволява допускането на свидетелски показания за доказване на симулацията при наличието на изрично противопоставяне на насрещната страна в процеса. Затова и съдът е приел, че събраните гласни доказателства относно симулацията на сделката не следва да бъдат обстойно обсъждани, но независимо от това, дори и да се приеме, че същите са допустими, те не установяват по безспорен начин обстоятелството, че страните по сделката не са желали нейното правно действие. Поради изложеното съдът е отхвърлил предявения иск. При тези изводи на въззивния съд не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения: За да се допусне касационно обжалване, е необходимо да бъдат установени кумулативно общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК и сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Общата предпоставка изисква формулиране на материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Допълнителната предпоставка изисква противоречие между въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Формулираните от касатора въпроси са обуславящи за изводите на съда, но не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по нито един от тях. По първия въпрос следва да се посочи, че съобразно трайната съдебна практика, включително посочената от касатора, въззивният съд е длъжен да изложи мотиви по всички възражения и оплаквания на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и да обсъди всички събрани по делото доказателства, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори да не е оспорено от страните, но във всички случаи следва да мотивира оценката му. В случая в обжалваното решение въззивният съд подробно е аргументирал защо кредитира особеното мнение на в.л. М.. Експертизата е ценена с останалите събрани по делото доказателства, като са взети предвид показанията на онези свидетели, които са изразили лични впечатления относно взаимоотношенията на страните по сделката (в тази връзка следва да се посочи, че св. М. е пресъздала разказаното й от самата ищца Г. Б.). Също така макар и съдът да не е обсъдил заключението на предходната тройна СПЕ, изготвена от в.л. Г., Т. и Б., следва да се посочи, че това не е определящо за крайните му изводи, доколкото заключенията на тези вещи лица са смислово идентични с тези на в.л. С., Н. и М.. И в двата случая вещите лица не са дали еднозначен отговор относно автентичността на подписа и в този смисъл не може да се говори за пропуск да бъде обсъдено доказателство, което по категоричен начин да опровергава възприетото от съдебния състав. По втория въпрос е необходимо да се посочи, че в трайната практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора, е прието, че няма пречка показанията на свидетел, който има правен спор с насрещната страна, да се ползват като доказателства по делото, но преценката им следва да бъде обоснована с оглед на всички други събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му. В случая при разпит в о.с.з., св. П. е пояснила, че е имала съдебен спор с ищцата, но не е била в добри отношения и с двете сестри, от което не може да се направи извод, че показанията й ще бъдат в полза на която и да е от страните по делото. При обсъждане на показанията на тази свидетелка въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение, тъй като не ги е тълкувал изолирано, не им е придал по-съществена тежест, а ги е съпоставил с останалите събрани доказателства, с които не е установил противоречия. По третия въпрос също не се констатира противоречие с цитираното решение на ВКС. При последното въззивно разглеждане на делото на всяка страна е допуснат по един свидетел с цел равнопоставеност. Новите свидетели са допуснати с цел изясняване на действителните отношения между страните по делото и покойните им родители в контекста на новооткритото доказателство – заявлението от 1985 г. за привидност на сделката. Освен това съдът е изградил решаващите си изводи въз основа на експертните заключения и правната и житейска логика, относима към цялостната фактическа обстановка по делото. Свидетелските показания са анализирани за пълнота на изложението и в подкрепа на вече направените от съда изводи относно действителността на процесната сделка. Относно четвъртия въпрос е необходимо да се посочи, че в цитираното от касатора решение на ВКС се приема, че дадените устни разяснения на вещото лице при излагането на заключението в открито съдебно заседание представляват част от заключението на вещото лице и съдът е длъжен, при обсъждането на заключението, да вземе предвид и да обсъди както писменото заключение, така и дадените в открито съдебно заседание обяснения на вещото лице и неговите отговори на поставените от страните въпроси. В случая изложеното от експертите в о.с.з. представлява преимуществено коментар на ползвания сравнителен материал и на принципни въпроси относно методи при изготвянето на експертизи, терминологични уточнения, както и разяснения относно начините на имитация на подпис. Дадените обяснения относно начина на изписване на буквите са взети предвид от въззивния съд, който е изложил обстойни съображения относно особеностите на изследвания подпис и сравнителните образци, вкл. относно годността на последните поради което не може да се приеме наличие на пропуск от страна на съда при мотивиране на изводите му. По петия въпрос относно задължението на съда да оцени заключението на експерта съобразно неговата обоснованост, следва да се посочи, че в случая въззивният съд подробно е обсъдил заключението на вещите лица и особеното мнение по тричленната съдебно-почеркова експертиза именно от гледна точка на обосноваността на всяко от експертните становища. От мотивите му не може да се приеме, че е игнорирал констатациите на вещите лица, заменяйки ги със собствени, а напротив – съпоставил ги е на базата на тяхната пълнота и задълбоченост. По този начин съдът е спазил задължението си при наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси да обсъди всички заключения и да изложи аргументи защо възприема или не всяко едно от тях. Касационно обжалване не следва да се допуска и на поддържаното от касаторката основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или обсъждане на доводи за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка или необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, на каквото се позовава в случая касаторката, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В настоящия случай решението на въззивния съд не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. При тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се дължат разноски на ответната страна по касационната жалба и следва да се заплатят на ответницата по касация Ф. К. М., която е направила искане за присъждането им и е удостоверила заплащането им с приложения договор за правна защита и съдействие за адвокатско възнаграждение от 1 200лв. за касационна инстанция. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.