Определение № 438 от 31.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 381/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. М. С., чрез адв. М. Ч. против решение № 260174/05.10.2020 г., постановено по в.гр.д. № 1416/2020 г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 761/28.02.2020 г. по гр.д. № 16467/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявения от касатора срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата от 11 289,53 лв., представляваща стойността на доставена ел.енергия за периода 28.08.2018 г. – 27.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място] махала, общ К., обл.П. с ИТН **, за която е издадена фактура № [ЕГН]/30.09.2018 г.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните въпроси: 1/ Кое лице е задължено да заплаща доставената ел.енергия в електроснабден имот - собственикът или фактическия ползвател, който също е регистриран като клиент на крайния снабдител; 2/ От коя дата следва да се третира дадено лице като клиент на крайния снабдител на ел.енергия - от датата на подаване на заявлението/искането за продажба и доставка на ел.енергия или от датата, от която това лице фактически е станало ползвател на електроснабдения имот; 3/ Следва ли въззивният съд да приеме за доказани дадени обстоятелства по разглежданото пред него дело, които са били установени с влезли в сила решения по други дела между същите страни с идентичен или сходен предмет – дължимост на стойността на доставена ел.енергия за друг период от време и 4/ Следва ли въззивният съд да приеме за служебно известни факти по смисъла на чл. 155 ГПК установените такива с влезли в сила решения по други дела между същите страни с идентичен и сходен предмет. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси и те са обусловили решаващата му воля, като последните са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. иска се допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но по отношение на сочения допълнителен критерий, не е изложена мотивирана обосновка. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК - очевидна неправилност на решението.

Насрещната страна - „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, чрез пълномощника си юрк. И. К. заявява становище, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържа неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност на въззивното решение.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявения иск за установяване, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 11 289,53 лв., представляваща стойност на доставена ел.енергия за периода 28.08.2018 г. – 27.09.2018 г. за обект, находящ се в [населено място] махала, общ К., обл.П., въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ищеца, че по делото не е установена метрологичната годност на средството за търговско измерване, като се е аргументирал с изслушаните и приети от първоинстанционния съд заключения на СТЕ, според които процесното СТИ носи маркировка за извършена първоначална проверка от оторизирано лице, както и за повторна такава през 2018 г. и следователно през процесния период 28.08.2018 г. – 27.09.2018 г-. е бил годно измервателно средство. Позовавайки се на разпоредбите на Закона за измерванията и на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, която е приета с ПМС № 47/15.03.2016 г. в съответствие с Директива 2014/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26.02.2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държаните членки за предоставяне на пазара на средства за търговско измерване, е приел, че доколкото за процесния електромер е издадена декларация за съответствие и е нанесен и знак за оценено съответствие и номер на сертификат за типова проверка, то последният представлява изправно СТИ, което точно е измервало количеството консумирана електрическа енергия. По повод възраженията на ищеца, че съгласно представения констативен протокол от 29.08.2018 г., според който електромерът е технически неизправен и мери с 82,29 % по-малко количество ел.енергия, въззивният съд, кредитирайки заключението на допълнителната СТЕ е приел, че електромерът е технически годен, а замерването на 82,29 % по-малко количество ел.енергия е в резултат на манипулация на други компоненти на измервателната система, а именно на междинен клеморед, който е вън от електромера, като въпреки извършената манипулация, в периода 28.08-29.08.2018 г. По възраженията на въззивника-ищец, че процесната ел.енергия е потребена от друг клиент на ответното дружество, а именно „Норд Ривър“ ЕООД – ползвател на имота през процесния период, съдът е приел, че същите са неоснователни, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за наличие на друг клиент на същия клиентски номер и обект на потребление за процесния период. Посочил е, че от представеното от ищеца решение от 12.11.2019 г. на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. № 1725/2019 г. е видно, че едва със заявление за услуга – смяна на клиент за същия обект, депозирано от „Норд ривър“ ЕООД в качеството му на наемател на обекта по договор за наем от 01.08.2018 г., титулярът на партидата за обект с ИТН *** е променена и клиент на дружеството от този момент е „Норд ривър“ ЕООД. На последно място въззивният съд е посочил, че решенията по други дела между същите страни, които обаче касаят други периоди и имат за предмет различни основания за дължимост на суми към ответното дружество/ напр. корекция на сметки по чл.48, ал.2 ПИКЕЕ за предходен период/, са неотносими към настоящия спор, който е с предмет установяване недължимостта на начислена цена на реално доставена ел.енергия за периода 28.08.2018 г. – 27.09.2018 г.

Касационният съд приема, че повдигнатите от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване, защото нямат характер на правни въпроси от значение за изхода по делото по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Липсата на общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание. Отделно от това по него липсва и аргументация поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и да са от значение за развитието на правото – т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитието на правото е налице когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнотата на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват.

Отделно от това следва да се посочи, че влезлите в сила решения, макар и между същите страни по повод доставена ел. енергия или по повод извършена корекция на сметка по реда на ПИКЕЕ за същия обект, касаят различни периоди, поради което установените по тези дела доказателствени и правнорелевантни факти, които не се обхващат от силата на пресъдено нещо, могат да бъдат отново предмет на спор, на доказване и на установяване.

Накрая, неоснователно се поддържа, че решението е очевидно неправилно. Изложените от касатора съображения са за порок на въззивното решение, обхванат от хипотезата на чл.281, т.3 ГПК, но хипотезата на чл.280, ал.2, предл. последно ГПК предполага неправилността да е съществена до степен, че да може да се установи от съда несъмнено и без да е необходимо да се преценяват съображенията на плоскостта на чл.281, т.3 ГПК. В конкретния случай не се установяват хипотезите на тази квалифицирана форма на неправилност на решението - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че формулираните от касатора въпроси не обосновават допускане на касационно обжалване.

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат поисканите разноски по делото. На ответника по касационната жалба, следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, които са в размер на 50,00 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,