Определение № 91 от 28.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2018 г.

ВКС28.05.2018 г.докладчик Маргарита Соколова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 124 от 07.03.2018 по гр. д. № 3169/2017 г. на Върховния касационен съд на РБ, IІ-ро г. о. ОСЪЖДА Н. И. Р. да заплати на етажните собственици, представлявани от М. В. К. - управител на етажната собственост на апартаментен комплекс с адрес: [населено място], [улица], разположен в УПИ VІІ-1001 от кв. 234А по плана на [населено място], разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 350 /триста и петдесет лв./ лева. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 124 от 07.03.2018 по гр. д. № 3169/2017 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на IІ-ро г. о., оставил без разглеждане подадената от Д. М. Р., Г. М. Р., С. И. Р. и Н. И. Р. касационна жалба вх. № 1553/02.05.2017 г. срещу въззивното решение № 1548 от 20.03.2017 г. по в. гр. д. № 954/2016 г. на Благоевградския окръжен съд и прекратил производството по делото. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от Н. И. Р. с искане то да бъде отменено като неправилно. От етажните собственици, представлявани от М. В. К. като управител на етажната собственост, е подаден писмен отговор със становище, че частната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С въззивното решение, предмет на касация, е потвърдено решение № 4827 от 01.08.2016 г. по гр. д. № 572/2015 г. на Районния съд [населено място], с което са отхвърлени предявените от Д. М. Р., Г. М. Р., С. И. Р. и Н. И. Р. срещу етажните собственици, представлявани от М. В. К., управител на УС на етажната собственост на апартаментен комплекс с адрес: [населено място], [улица], иск за отмяна на взетите решения на проведеното общо събрание на 23.05.2015 г. на собствениците на обекти в етажната собственост, обективирани в протокол от 23.05.2015 г., и са уважени насрещните искове на етажните собственици за парични вземания за заплащане на суми за поддръжка, управление, ремонт и обновление на общите части на сградата, като са присъдени суми, както следва: Д. М. Р. да заплати 573.31 евро с левова равностойност 1 117.39 лева, Г. М. Р. да заплати 171.47 евро с левова равностойност 335.37 лева, С. И. Р. да заплати 573.31 евро с левова равностойност 1 117.39 лева и Н. И. Р. да заплати 573.31 евро с левова равностойност 1 117.39 лева. С определението по чл. 288 ГПК, предмет на частната жалба, е прието, че касационното обжалване е недопустимо, поради което касационната жалба е оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено, по съображения, че въззивните решения, постановени по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/, не подлежат на касационно обжалване, както не подлежат на касационно обжалване и въззивните решения, постановени по граждански дела по искове с цена на иска до 5 000 лева. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Въззивното решение, предмет на касационно обжалване, е постановено по първоначално предявени искове с правно основание чл. 40 ЗУЕС и насрещни искове за парични вземания, всеки от които е с цена под 5 000 лева. Касационната жалба срещу това решение е подадена по пощата на 27.04.2017 г., при действието на чл. 280 ГПК в редакция преди изменението съгласно публикацията в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г. Изводът по приложението на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК в редакция преди посоченото изменение /сега чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК/ е съобразен с предмета на спора - искове по чл. 40 ЗУЕС, и пар. 74 от ПЗР на ЗИДГПК. Правилно предходният състав на Върховния касационен съд, ІІ-ро г. о., е приел, че инстанционният контрол по отношение на посочения вид решения е изчерпан и е оставил без разглеждане касационната жалба в тази част. Правилен е и следващият извод, че въззивното решение по исковете за парични вземания също не подлежи на касационно обжалване. Взета е предвид е цената на всеки от предявените искове, който е под 5 000 лева, съобразно предвидения праг за допустимост на касационното обжалване в чл. 280, ал. 2, т. 1 /преди изменението по ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г./, сега чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, както и общият им сбор, който възлиза на 3 687.54 лева. Към изложеното следва да се добави и това, че в частната жалба не са посочени каквито и да е пороци на обжалваното определение, а са изложени оплаквания по съществото на материалноправния спор, които са извън предмета на настоящото производство. Не могат да бъдат обсъждани и представените с частната жалба документи. С оглед изхода на спора и предвид заявеното искане, на ответниците по частната жалба, подали писмения отговор, следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 350 лева по договор за правна защита и съдействие серия АВ № [ЕГН] от 17.04.2018 г. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

Цитирани разпоредби

10