Определение № 658 от 04.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 246/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Р. ,чрез адв Г.К. от Б. срещу решение № 44 от 07.07.2021г по в.гр.дело № 165/2021г на Бургаски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №356 от 02.11.2020г на Окръжен съд- Бургас ,по частично предявен иск на „Юробанк България “АД за главницата по договор за потребителски кредит ,сключен на 08.11.2007г и предоговорен с няколко допълнителни споразуменния с дати 28.04.09г., 14.05.10г., 31.05.11г., 30.11.11г., 22.06.12г., 01.09.14г. и от 04.11.14г., ,също така обявен от банката за предсрочно изискуем, включително по иска за част от вземане за нотариални разноски, свързани със същия договор,е признато съществуване на вземане по отношение на касатора за главица в размер на 69 024,40 евро –при отхвърлено твърдение ,че главницата по дълга възлиза на 198654,20евро,като искът е уважен и за сумата 84,80лв нотариални разноски ,като в останалата част – за други вземания, заявени в заповедното производство По иска съгласно 422 ал.1 ГПК за такси от 1176,85 евро и имуществени застраховки от 47,50 евро ,както и до пълния предявен за вземането за нотариални разноски размер, отхвърлянето на иска е потвърдено от въззивната инстанция Въззивният съд е ревизирал приетото в първоинстанцзионното решение,че предсрочна изискуемост на дълга не била настъпила з0аради липса на реквизити в уведомлението, като е уважил останалите възражения на ответника касатор, довели до намаляване на дължимото поради допуснат от банката анатоцизъм и нищожни клаузи във всимки допълнителни споразумения,довели до недопустимо и в нарушение на потребителската защита нарастване на дълга в частта за главницата. Банката е отпуснала на ответника кредит за текущи нужди в размер на 170 000 евро,усвоен изцяло срещу задължението за връщане на равни месечни вноски от по 1196,11 евро месечно, за срок от 300 месеца (до 14.11.32г., съобразно приложен първоначален погасителен план),считано от датата на откриването на заемна сметка по кредита Изпълнението е било обезпечено с договорна ипотека и е следвало да осъществява на месечни вноски ,съгласно погасителен план.,който е не и изпълняван и вноските са покривали договореното само частично. Съобразно с актуалния план към 10.10.17г. е имало непогасена главница от 4387,25 евро, като вноски с дати на падеж от 10.05.17г.-до 10.10.17г. и възнаградителна лихва от 4323,80 евро, представляваща частично неизплатена вноска с падеж 10.05.17г. ,също така изцяло неизплатени вноски с дати на падеж 10.06.17г.-10.10.17г. Към 10.12.18г., неиздължената главница е вече 11030,34 евро, а неиздължената възнаградителна лихва е 10 160, 44 евро. Съобразно с действалия според първоначалния договор план преди падежа на вноската за м. януари 2019г. т.е. към предходната вноска е имало неизплатена главница от 24 261,10 евро, възнаградителната лихва в този вариант се оказва надплатена с 2691,23 евро, а таксите по договора- надплатени с 69,54 евро, но при приспадането на това надплащане от дължимата главница, отново остава незаплатена такава от 21 569,87 евро.Допълнителната експертиза, изготвената по почин на въззивния съд, с оглед пренесения във въззива спор по предсрочната изискуемост и размера на дълга, установява, че по време на висящия процес и преди приключването на делото в настояща инстанция, е извършено и допълнително погашение на главницата – от 189,28 евро на 10.12.18г. Не е спорно,макар да не са въвеждани конкретни фактически твръдения от страните ,че постъпилата на 14.01.2020г.сума от 69 024,40 евро е в резултат на принудително изпълнение ,насочено към импотекирания имот ,по образуваното от банката изпълнително производство. Банката е прибегнала до реда на заповедното производство и незабавно към изпълнително производство ,след като е обявила дълга за предсрочно изискуем с позоваване на чл. 18 ,ал.1 от сключения договор за кредит от 08.11.2007г ,предвиждащ това право за кредитора при неплащане дори на една вноска по погасителния план ,с връчване на нотариална покана. По спорния между страните въпрос редовно ли е уведомлението,че дълга става предсрочно изискуем ,въззивният съд е отхвърлил доводите за липса на негово необходимо съдържание. Уведомлението е ясно, освен това,дори това да не е необходимо условие на закона, изпълнява предписанието за индивидуализация на дълга, визирано в чл.60 от ЗКИ. На следващо място ,неплащането на една от вноските по кредита, с падеж 10.05.17г. и неплащането на нея и още две последователни вноски към 10.07.17г., изпълняват както хипотезата на чл.18, ал.1, така и тази на ал.2 от процесния договор като предпоставка за обявяването на предсрочната изискуемост. Твърдяната от въззивника ищец предсрочна изискуемост на кредита е настъпила към момента на обявяването и поради наличност на всички визирани в закона, в договора и в задължителната за приложение съдебна практика предпоставки за това (т.18 от Тълкувателно решение No 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. No 4/2013г., ОСГТК). След като в уведомлението не е посочен срок, отлагащ упражняването на потестативното право на кредитора за обявяването на предсрочната изискуемост, последната се счита за настъпила в деня на връчването на нотариалната покана, т.е. на дата 03.12.18г. Просрочието на задълженията ,констатирано от вещите лица е довело до сключване на няколко допълнителни споразумения общо седем на брой, изследвани от въззивния съд .По тях месечната вноска е намалявана ,договаряни са разсрочвания и гратисни периоди, но за сметка на утежняване положението на длъжника с нарстване на задължението. Всички дължими, но просрочени плащания – просрочени главници, лихви и такси, са капитализирани към редовната усвоена с ненастъпил падеж част от главницата по кредита. В резултат на анексите и последвалото от сключването им преструктуриране, главницата е нараснала до сумата в общ размер от 216 598,18евро към 27.01.19г., както е осчетоводена според представената пред съда справка по чл.366 от ГПК от банката и обявена пред съда в заповедното производство. Всички допълнителни спорумения са приети за недействителни, по възражение на ответника Въззивният съд е преизчислил вземанията за главница ,предмет на иска спрямо заявената по чл. 417 ГПК,поради анатоцизъм и нарушение за З. при сключване на допълнителните спорзумения .Задължението за главницата е приел за установено в непогасения остък, съобразно порвоначано договореното при усвояване на кредита. Така въззивният съд е установил ,че главницата е 170 000 евро ( колкото е усвоена на 14.11.07г..), същата е намаляла след реалното погасяване на кредита от ответника в размер на 12 503,83 евро(, т.к. погасяването на частта от 5250,87 евро чрез капитализиране не е реално, а увеличаващо главния лихвоносен дълг чрез генериране на нов дълг в този размер и е резултат от нищожни уговорки в сключените от страните допълнителни спарозумания. Дългът за главница е определен от въззивния съд на 157 496,17 евро.Според първото заключение на вещото лице пред БОС, преди падежа на вноската от м. януари 2019г. и към датата на обявената предсрочна изискуемост на кредита(03.12.18г.), на кредитополучателя е начислена главница от 42 205,08 евро, възнаградителна лихва от 116 877,24 евро, такси от 4 944,43 евро. За реалното изплащане на главницата към посочения момент съдът съобразява констатациите от допълнителното заключение, а от първото заключение е установено надплащане на дължимата възнаградителна лихва с 2691,23 евро и на дължимите такси по договора с 69,54 евро. Надплатените суми също са приспаднати приспаднат от дълга за главница, който към 03.12.2018г. е определен на 154 735,40 евро На 10.12.2018г кредитополучателят е заплатил за погасяване на главницата по договора сумата 189,28 евро.На 14.01.2020г. допълнително са постъпили 69 024, 40 евро, или общо - още 81 717,51 евро. След приспадане от дълга за главница с оглед приложението на чл.235, ал.3 от ГПК, остават 73 017,89 евро. Искът по реда на чл.422 ГПК е уважен за част от сумите по издадената заповед за изпълнение, до размера на частично посочената главница от 69 024,40 евро, със законна лихва за забава върху тази сума ,считано от датата на образуване на заповедното производство (01.02.2019г) ,която дата е последваща спрямо тази на приетата за обявена предсрочна изискуемост (03.12.2018г) Вземания ,произтичащи от възнаградителни и др.лихви ищецът не е заявил и предявил за установяване в настоящия процес. Плащания на анюитетните вноски през целия срок на договора ,до момента на обявяване на предстрочната му изискуемост ,са извършвани частично и със закъснения. Към момента на връчване на уведомлението ,с помощта на вещи лица са установени варианти за размера на просрочените задължения по отношение на главница, възнаградителни лихви и други плащания. Всички варианти сочат на просрочия, по размер надвишаващи три вноски,включително при възприемане на най-благоприятния за длъжника погасителен план по отношение размера на анюитетната вноска,т.е съгласно последното по реда на сключване допълнително споразумение между страните ,макар същото да е нищожно -капитализира лихва ,върху която продължава да се начислюва възнаградителна лихва и така утежнява общата задължнялост по кредита. Съразмерно са определени и разноските. Касаторът обжалва решението като недопустимо неправилно и незаконосъобразно В приложеното към жалбата изложение се посочват основания на чл.280,ал.1т.1 ГПК ,в касационната жалба се изтъква както недопустимост, така и очевидна неправилност,чл.280,ал.2, ГПК Оспорва се, че кредиторът надлежно е упражнил правото да обяви остатъка от дълга за предсрочно изискуем. Според защитата решението е очевидно неправилно ,тъй като при нищожни допълнителни споразумения ,не следва да се приема за установено просрочие на вноски а също така поради липса на реквизити в уведомлението,които да сочат колко са просрочените вноски и размера им .Не е отчетено погасяване в хода на делото,поради което производството е следвало да бъде прекратено.Касаторът евентуално поддържа ,че производството по делото следва да се спре до приематето на Тълкувателно решение по т.д № №5/19 ОСГТК В изложение са формулирани въпросите 1)Как следва да се приложи закона и реши делото при наличие на нищожност на клаузи в договора за бънков кредит и как се замества тази клауза Противоречието е с реш №76/2020г по т.д № 1011/2019г Пърто т.о, основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК 2)Как следва да се определи остатъка по крадит при настъпване на предсрочна изискуемост .Противоречието е с ТР №3 /27.03.2019г на ОСГТК, основание по чл. 280п, ал.1 т.1 ГПК 3)Какво следва да е съдържанието на уведомлението за обявяване кредита за предсрочно изискуем,при констатирана от съда нищожност на анекси и клаузи в договора ,послужили като основание на съдържащите се в уведомлението изчисления ,за валидно обявяване на предсрочна изискуемост .Сочи се основание по чл.п 280, ал.1 т.3 ГПК 4)Какъв следва да бъде охвата на извершена от съда преценка на доказателствения материал. Основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с установена практика на ВКС по този процзесуалноправен въпрос 5) При настъпило погасяване на част от дълга след публична продан при висящ исков процас за частична претенция ,този нов факт прекратява ли нуждата от искова защита ,тъй като претендираното по установителния иск вече е заплатено, исковата претенция явява ли се недопустима. Основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Отговор е постъпил от Юробанк България АД чрез пълномощик адв. С.З. от САК .Оспорва се наличието на основание за допускане на касационната жалба поради неотносимост на формулираните въпроси.Не са развити и релевантни доводи за противоречие с установена практика, като допълнителен критерии по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК .Липсва очевидна неправилност Решението е допустимо ,тъй като събраните по принудителен ред взамания не се вземат предвид в производството по чл. 422 ГПК, по който въпрос е налице и зъдлжителна тълкувателна практика на ВКС .Претендират се разноски. След преценка, Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване. Не е е налице изтъкваното основание за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по първите два формулирани въпроса. Първият въпрос (т.1.1) се формулира некоректно. Нищожна клауза в договор, при положение че тя не влече нищожност на целия договор, може да бъде заместена само с императивна норма на закона, когато такава норма съществува като позитивно- правна уредба. За този случай е приведената в обосновка на първия въпрос съдебна практика в реш. № 76/2020г по т.д № 1011/2019г ТК ,която е неотносима към решаващите изводи на въззивния съд, предвид обстоятелсктвата, които ги обуславят. При нищожна клауза в допълнително споразумение сключено по действителен договор за кредит - както е установено в случая спямо процесния договор за потребителски кредит и седедем допълнителните споразумания към него, приложимо остава първоначално уговореното, ако в първоначалния договор императивните изисквания на на З. не са нарушени.Съобразеното от въззивния съд в тази насока е в съответствие с установената практика на на ВКС На следващия правен въпрос (т.1.2) въззивният съд не е дал решаващ отговор в противоречие на установената задължителна практика в ТР № 3 от 27.03.2019г на ОСГТК, както защитата поддържа. Противоречие се изтъква ,без касаторът да е обосновал съображенията си. В производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите - за главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. В случая предмет на частичен иск е била само непогасена главница, свое вземане за възнаградителни лихви ,формирани до обявяването на предсрочна изискуемост, кредиторът „Юробанк - България „ не е заявявал. Поради това с решението не са присъждани вноски с настъпил падеж в хода на производството,при което съгласно раясненията в ТР №8 от 02.04.2019г на ОСГТК съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. Претендирана и присъдена е само законна лихва върху главницата, но без от въззивния съд да е пренебрегнат относимия въпрос как е формирана главницата по дълга В случая въззивният съд е съобразил, че поради нищожност на сключените допълнителни споразумения, капитализацията на просрочените лихви към главницата следва да се изключи и така е редуцирал нейния размер ,съгласно възприетия вариант по заключения на вещи лица. Призната за установена е единствено непогасена главница по предсрочно изискуемия дълг, със законната лихва върху нея от датата на заявлението ,без вземането ,за което е постановено положително решение по реда на чл. 422, ал.1 ГПК ,да включва други стойности, по същество представляващи лихви. Съдът не е присъждал възнаградителна лихва ,същевременно е изключил същата от размера на вземането,считано от момента на обявената предсрочна изискуемост насетне Когато предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в решението по чл. 422, ал.1 ГПК се установява вземането съобразно вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо((ТР №8 от от 02.04.2019 г. по тълк. д. No 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС),.Когато обаче предсрочната изискуемост е била надлежно обявена на длъжника,приложение намира разрешението, указано с примането на т.2 от ТР №3 от 27.03.2019 по т.д № 3/2017г ОСГТК. От момента, в който за дължика възниква изискуемост за целия дълг, действето на погасителния план отпада,неговото задължение вече не се формира от вноски, а от непогасения остатък по главницата ,върху който се дължи обезщетение в размера на законната лихва за забава, затова върху същия възнаградителни лихви не следва се начисляват.. По формулирания процесуалноправен въпрос (т.1.4) не е налице основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК ,тъй като въззивният съд е съобразил всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства .Възраженията и доводите, които касаторът свързва с въпроса и обосновката му, касаят съдържанието на уведомлението при обявяване на дълга за предсробно изискеум ,какви са неговите поддържани от защитата на ответника „реквизити” По който въпрос въззивният съд е изложил подробни съображения в мотивите ,при събраните по делото доказателства. По следващия формулиран в реда на изложението правен въпрос (т.1.5) основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК също не е налице .Въпросът е намерил разрешение в задължителна за съдилищата тълкувателна практика на ОСГТК.и същевременно няма да обуслови друг решаващ извод относно крайния резултат. Както е разяснено в ТР No 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. No 8/2017 г. на ОСГТК и т.9 на Тълкувателно решение No 4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело No 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Не е налице основание за спиране на производството по реда на 292 ГПК Образуваното ТР №5/19 ОСГТК има за предемет преодоляване на противоречива практика относно положението на поръчетилите и ще даде отговор чрез тълкуване по въпрос, който не касае решаващо произнесените от въззивния съд правни въпроси, в решаваща за изхода на делото насока. Въззивното решение е допустимо постановено Предвид вече изложеното, не е налице и основание за неговата проверка по критерия за очевидна неправилност. Ответникът по жалбата претендира разноски установени в размер на сумата 600лв. С оглед гореизложеното, Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о.