Определение № 4740 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4503/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 649 от 31.05.2024 г. по в. гр. д. № 1723/2023 г. на Софийски апелативен съд, гр. о., 10-ти състав, е потвърдено решение № 262771 от 22.08.2022 г. по гр. д. № 12581/2020 г. на Софийски градски съд, I-во г. о., 2-ри състав, с което е признато за установено по иск с правно основание чл. 108 ЗС спрямо “Гама Стройинженеринг” ООД, че Р. Ц. Й., Б. И. А., Е. И. А., Д. Г. Ф., М. Ш. М. и С. Д. М. са собственици на части от имоти, оцветени в зелено в комбинираната скица на вещото лице П.: Р. Ц. Й. – на 1/ 2 идеална част от частта от имот [№], като цялата част е от 36.77 кв. м., Б. И. А. – на 18 % идеални части от частта от имот 68134.303.222, като цялата част е от 43.89 кв. м., Е. И. А. – на 25% идеални части от частта от имот [№], като цялата площ е от 43.89 кв. м., Д. Г. Ф. е собственик на частта от имот [№], която е от 35.60 кв.м., М. Ш. М. и С. Д. М. – на 35 % идеални части от частта от имот [№], като цялата част е от 54 кв.м., като е осъдил ответника да предаде на ищците владението на описаните части. Въззивният съд е приел следното: Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че са собственици УПИ[№] – [№],[№],[№], [№], кв. 172 по регулационния план на [населено място], местност “Три кладенци – западно направление”, с административен адрес: [населено място], [улица], № 69, 71 и 73. През 2008 г. са учредили на ответника право на строеж върху описания поземлен имот в посочения в договора обем, като са били обезщетени с придобиване на собственост на конкретни обекти в построената и пусната в експлоатация жилищна сграда. Не са прехвърлили на ответника ид. части от правото на собственост на земята. Ответникът е построил сградата, зад и встрани от която останало свободно пространство, вън от обема на учредената суперфиция и последният не само ограничил достъпа им до тази част, но и обособил паркоместа, които започнал да отдава под наем. Поддържат, че площта, върху която са обособени паркоместата, не попада в прилежаща към сградата площ, която е необходима за достъпа до сутерена, партера и ползването на обектите – предмет на учреденото право на строеж. Ответникът от своя страна ограничил достъпа им до свободната част, като изградил бариера и не им предоставил технически средства за нейното управление. Тези твърдения са доказани. От заключението на приетата експертиза, а и от представените схеми на отделните имоти, е установено, че общата площ на УПИ е 1 022 кв. м. Сградата с идентификатор [№] е с площ 581 кв. м., като в сутерена са обособени 30 броя гаражи и паркоместа. Техническите параметри на сградата са за 46 броя паркоместа. Във вътрешния двор са позиционирани 13 паркоместа, като три от тях са двойни. Подходът за гаражите в сутерена и за откритите паркоместа е от улицата, като на входа е поставена метална щора. Непосредствено около сградата има обособена зона за маневриране, която по нормативни изисквания следва да е с широчина 6 метра. Вътрешния двор е покрит с шлайфан бетон. Обособените външни паркоместа в двора са заели: от имот [№] – 54. 00 кв. метра; от имот [№] – 35.60 кв. метра; от имот [№] – 43.89 кв. метра; от имот [№] – 36.77 кв. метра; От свидетелските показания се установява, че след решение на собствениците на отделните обекти в сградата е поставена метална щора на прохода към двора и ищците са получили технически средства за управление на щората. Откритите паркоместа в двора се ползват само от ответника. От правна страна е прието, че приложеният по делото учредителен договор определя обема на взаимно учреденото между съсобствениците на имотите право на строеж и обема на учреденото право на строеж на строителя, т. е. на ответника. Последният не може да има претенция за правото на собственост върху земята, тъй като такова право не му е прехвърлено. Обособените външни паркоместа в двора са заели реални части от четирите съставни за УПИ имоти: от имот с идентификатор [№] – 54.00 кв. метра; от имот с идентификатор [№] – 35.60 кв. метра; от имот с идентификатор [№] – 43.89 кв. метра; - от имот с идентификатор [№] – 36.77 кв. метра. Върху тези имоти ищците имат правата, заявени в исковата молба. Прието е, че първоинстанционният съд е съобразил диспозитива на своето решение с петитума, формулиран на л. 4 от исковата молба, а именно да се даде защитата по чл. 108 от ЗС съобразно идеалните части от правото на собственост на ищците върху имотите, които са послужили за обособяване на процесния УПИ. Срещу решението на САС е подадена касационна жалба от Р. Ц. Й., Б. И. А., Е. И. А., Д. Г. Ф., М. Ш. М. и С. Д. М.. Решението се обжалва единствено в осъдителната част на иска по чл. 108 ЗС. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност. Касаторите считат, че въззивният съд неправилно е възприел и обсъдил заявения от тях петитум на исковата молба, като в решението е прието, че всеки ищец търси защита по чл. 108 ЗС съобразно идеалната част от правото си на собственост. Считат, че ясно и изрично е формулирано искане в петитума на исковата молба да се установят правата на всеки ищец и ответното дружество да бъде осъдено да предаде на всеки от ищците свободната част от съответния имот, в който са установени правата му. Посочват, че искът не е предявен за свободната част, необходима за обслужване на сградата, която е допълнително индивидуализирана с граници, а за свободната част, върху която са обособени надземни паркоместа, които ответникът държи без основание. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за правото на всеки собственик, независимо от идеалната част, която притежава, да иска предаване на целия имот от всяко трето лице, което го държи без основание. Въпросът бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 179 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 1241/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 65 от 29.07.2014 г. по гр.д.№ 3934/2013 г. на ВКС, І г.о., решение № 70 от 16.08.2017 г. по гр.д.№ 3991/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., Тълкувателно решение № 3 от 05.01.2022 г. по тълк.д.№ 3/2020 г. на ВКС, ОСГК. Насрещната страна “Гама стройинженеринг” ООД излага становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не е налице основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Очевидната неправилност следва да личи от самия прочит на въззивното решение, без преди това съдът да се е запознал с процесуалните действия, извършени от съда и от страните, както и с доказателствата по делото. В настоящия случай само от текста на съдебното решение не може да се направи извод дали има съответствие между заявения петитум в исковата молба и осъдителния диспозитив на съда по чл.108 ЗС. Касационното обжалване обаче следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос има ли право всеки собственик, независимо от идеалната част, която притежава, да иска предаване на целия имот от всяко трето лице, което го държи без основание. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,