Определение № 774 от 23.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5206/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. Д. С. и Й. Д. П. от [населено място], подадена чрез адв.К. С. срещу определение № 1758 от 12.6.2014 г по гр.дело № 1199/2014 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено определение № 5299/3.4.14 г по гр.дело № 5156/13 г на Районен съд-Варна. В частната жалба се поддържа, че определението е незаконосъобразно.Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което допуснатото обезпечение да бъде отменено поради промяна в обстоятелствата, при които е допуснато. Ответниците по частната жалба Я. В. М. и Д. М. П. от [населено място] чрез процесуалния им представител адв.Д. К. оспорват частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор.Молят обжалваното определение да бъде потвърдено.Претендират разноски, сторени в това производство в размер на 400 лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. При преценка на допустимостта на частната жалба Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното: С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което е оставено без уважение искането за отмяна на допуснатото обезпечение. Определенията на съда по обезпечение на иска/респ. по молба за отмяна на допуснатото обезпечение подлежат на касационно обжалване при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК само в хипотезата, когато обезпечението е допуснато за пръв път от въззивен съд, респ.същият за първи път се е произнесъл искането за отмяната му. Аргумент в тази насока е изричната разпоредба на чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК. Във всички останали случаи въззивното определение е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като не се обхваща от приложното поле на чл. 274, ал. 3, т. 1 и 2 ГПК. Това разрешение на въпроса за обжалваемостта на въззивните определения по допускане на обезпечение на иск е възприето в ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, което запазва своето действие и след изменението на чл. 396, ал. 2 ГПК в ДВ, бр. 100/21.12.2010 г. Предвид изложеното постановеното въззивно определение не подлежи на обжалване. Подадената срещу това определение частна касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане и касационното производство следва да бъде прекратено. С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК на ответниците по частната касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 400 лв. - за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гр. отделение