Определение № 442 от 15.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 407/2012 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Благоевградския окръжен съд от 19.04.2012 г. по гр.д. № 730/2010 за връщане на касационната жалба срещу въззивно решение по установителен иск за собственост с цена под 5.000 лева. Недоволен от определението е жалбоподателят И. К. С., който го обжалва в срок, с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивното решение подлежи на касационното обжалване, тъй като такава е била цената на иска при предявяването му, но в последствие е повишена. Ответниците по частната жалба не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е постановено от въззивен съд, първоинстанционно е и туря край на производството, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 274, ал. 2 изр. 1 ГПК. Частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че цената на разгледания от въззивния съд иск не е над 5.000 лева. Правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съдът е приел, че паричната оценка на разгледания иск не надхвърля 5.000 лева, поради котето решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК. Без значение за обжалваемостта на решението е обстоятелството, че след приключване на първото заседание по делото в първата инстанция данъчната оценка на спорния имот е променена. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК (чл. 56, ал. 1 ГПК отм.) въпросът за цената на иска не може да се повдига нито от страните, нито от съда след приключването на първото заседание по делото. Като е съобразил изложеното, съдът е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение