Определение № 294 от 23.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 250/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. В. В. срещу решение № 1163 от 11.11.2021г., изменено в частта за разноските с Определение № 24/06.01.2022г., постановени по възз.гр.д.№ 2338/2021г. по описа на Софийския апелативен съд, 1 с-в., за отмяна на решение № 127 от 19.04.2021г., постановено по гр.д № 579/2020г. на Окръжен съд - Перник, ГО, в частта, с която е осъдено ЗК „Лев инс“ АД да заплати на Е. В. В. сумата от 20 000лв.-обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Р., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 17.11.2017г., както и в частта, с която е осъдено ЗК „Лев инс“ АД да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА за сумата 776.67лв., ДТ по сметка на ПОС за сумата 800лв. и разноски от 100лв., и за постановяване на друго решение, с което се отхвърля предявеният иск от Е. В. В. против ЗК „Лев инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на В. Р., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 17.11.2017г., на осн. чл.432 КЗ, за сумата 20 000лв. и се осъжда Е. В. В. да заплати на ЗК „Лев инс“ АД сумата от 1790лв. разноски по делото, на осн. чл.81, във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК.

В касационната жалба се поддържа следното:Обжалваното въззивно решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Неправилно е приетото, че не е доказана изключителност, която да се откроява в отношенията между ищцата и нейната сестра В. Р., за да се признае правото на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди.Тези изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства, които не са взети предвид и не са оценени в достатъчна степен поотделно и в тяхната съвкупност при постановяване на въззивното решение. Излагат се доводи, че са налице предпоставките за уважаване на иска за сумата 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното изплащане.

Искането е за допускане на касационно обжалване, за отмяна на въззивното решение и за постановяване на друго решение за уважаване на иска за сумата 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 15.08.2019г. до окончателното изплащане, както и за присъждане на разноски, вкл. адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.1 т.2 от ЗА за всички съдебни инстанции.

Допускането на касационно обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Формулирани са в изложението следните правни въпроси, които се поддържа да са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. ОСНГТК на ВКС, както и в противоречие със съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, решение № 26/04.06.2019г. по т.д.№ 1505/2016г. II.т.о., решение № 372/14.01.2019г. по т.д.№ 1199/2015г., II т.о., решение № 70/03.06.2019г. по т.д.№ 755/2018г. II т.о., решение № 310/06.02.2019г. по т.д.№ 2429/2017г. II т.о., решение № 5/28.02.2019г. по т.д.№ 1404/2018г. II т.о.и решение № 20/30.06.2020г. по т.д.№ 376/2018г., I т.о., относно начина и критериите за определяне на трайна и дълбока емоционална връзка между починали близък родственик:

1.Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение, и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя?

2. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.52 от ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ. действително претърпени от последния вреди?

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор касационната жалба от ЗК „Лев инс“ АД, в който се поддържа, че не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Излагат се доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се присъждането на разноски за процесуално представителство в размер на 450лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и отговора извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Постъпилата касационна жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК и е изпълнена процедурата за изпращане на препис на насрещната страна за отговор.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

По делото не е спорно, че застрахователят е материално-правно легитимиран да отговаря за претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 17.11.2018г., причинено от водач, застрахован по сключения с него договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.Спорно по делото пред въззивната инстанция е дали ищцата е материално-правно легитимирана да получи обезщетение за вреди от смъртта на сестра си, настъпила вследствие на ПТП. Прието е от свидетелски показания по делото на свидетелите Е. Р., В. Г. и И. В., които са кредитирани, с изключение на показанията на св.В. в частта за болнично лечение на ищцата, тъй като свидетелите имат непосредствени възприятия, житейски логични, взаимно подкрепящи се и неопровергани от други доказателства по делото, че отношенията между ищцата и починалата й сестра са установени по делото по достоверен, макар и повърхностен начин. Конкретно, от свидетелските показания е прието за установено, че ищцата и нейната сестра от 40 години са имали свои семейства, починалата – деца и внуци, като през това време са живели на различни места, че починалата е посещавала ежедневно своите родители, където се е срещала с ищцата, че двете сестри са имали отношения на обич, привързаност, взаимно доверие, че по-малката сестра-ищцата е разчитала на по-голямата - починалата и е получавала от нея незаменима подкрепа в трудните моменти от своя живот.Прието е, че така описаните от свидетелите са нормални сестрински отношения, развиващи се в отделни семейства, изпълнени със сестринска любов и подкрепа, но тези отношения не излизат извън рамките на обичайното и нормалното и няма изключителност във връзката между двете, а установената продължителна скръб на ищцата, изразяваща се в плач, стрес, шок, е нормална, обичайна и очаквана последица от безвъзвратната загуба на близък човек, роднина и не са установени вреди от болки и страдания за ищцата, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната, сестринска родствена връзка, като е констатирано по делото липсват медицински доказателства за развити от ищцата психологически или психически проблеми.

Като се е позовал на постановките на Тълкувателно решение № 1/2018г. по тълк. д.№ 1/2016г. ОСНГТК и развитата съдебна практика по приложението му ( решение № 17 по т.д.№ 291/2020г., II т.о., решение № 372 по т.д.№ 1199/2015г., II т.о., решение № 92 по т.д.№ 1275/2019г., II т.о.), въззивният съд е приел, че, тъй като не са доказани нито изключителни по своя характер отношения на близост между двете сестри, нито по-интензивни от обичайните болки и страдания, ищцата няма право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сестра си В. Р..Ето защо, първоинстанционното решение е отменено в обжалваната част, с която искът за обезщетение е уважен за сумата от 20 0000лв., и е постановено друго, с което искът за тази сума е отхвърлен.

Настоящият състав намира, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.Същото предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос/и, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи по делото, и по отношение на този въпрос да са осъществени допълнителните предпоставки по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК.

Поставеният в изложението въпрос № 1 е свързан с активната материално-правна легитимация на касатора да получи претендираното с иска по чл.432 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, респективно – с критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лица, извън очертания кръг в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., обсъждан е и е обусловил решаващите изводи за отхвърляне на иска, поради което се приема, че отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК.

За него обаче не е налице допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - разрешаването му от въззивния съд в противоречие с относимата към спора задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и цитираните в изложението решения по чл.290 ГПК.

Според т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално-правно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на ВС, и - по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите е посочено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материално-правна легитимация на братята и сестрите е посочено, че, макар те в традиционните за българското общество семейни отношения да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение е само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните (нормалните ) за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки, че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ ( предвид конкретиката на всеки случай), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че, за да се породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, като не е достатъчно да е в рамките на типична за традиционните за българското общество отношения между братя/сестри, обичайно характеризиращи се с взаимна обич, привързаност и подкрепа.

Обжалваното решение е постановено в съответствие със тази задължителна съдебна практика, формирана с посоченото тълкувателно решение. Отхвърлянето на предявения пряк иск срещу застрахователя е обусловено от преценката на въззивния съд, основана на свидетелските показания, че формалната връзка на родство между ищцата и нейната сестра се е характеризирала с близост, обичайна за традиционните отношения между сестри в едно семейство, но без да носи белезите на изключителност, както и, че продължителността и интензитетът на понесените от ищцата морални болки и страдания по повод смъртта на сестра й не надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за родствената връзка между сестри.

Произнасянето на въззивния съд е съобразено изцяло с критериите, възприети в посоченото тълкувателно решение на ОСНГТК, за основанието за допускане на изключение от правилото, че, в случай на смърт, причинена при деликт, право на обезщетение за неимуществени вреди имат само най-близките на починалия, посочени в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., при условие, че действително са претърпели и доказали вредите.

Поставеният в изложението въпрос № 1 не е разрешен и в противоречие с цитираните в изложението решения, постановени по чл.290 ГПК, всяко от които е съобразено с установените по делото факти и обстоятелства по конкретния спор, но по всяко от които е прието, че връзката на ищеца/ищците с пострадалия родственик е била изключителна.

Поставения в изложението въпрос № 2 не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационно обжалване, тъй като е относим към хипотеза на безспорна материално-правна легитимация, каквато, в случая, е отречена в решаващите мотиви на въззивния съд и предпоставя отговора по приложението на чл.52 ЗЗД.

Поради изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на въведеното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

Разноски: На ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 ГПК, което се определя в размер на 100лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение,