Определение № 555 от 15.06.2020 г. на ВКС по д. № 271/2020 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на КПКОНПИ/ Комисията/ срещу въззивното решение на Апелативен съд Бургас по гр.д. №209/19 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен предявеният от Комисията срещу И. С. и Д. С. иск по чл.74 ЗОПДНПИ, отм., за отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците на обща стойност 528 618 лв. и са им присъдени деловодни разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на цитираната в изложението към жалбата практика на ВКС по въпроса: Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните и да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? От съществено значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, според касатора, са правните въпроси: Следва ли да намери отражение при определяне на размера на несъответствието по см. на пар.1, т.7 ДР ЗОПДНПИ, отм. и пар.1, т.3 ДР ЗПКОНПИ размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците от трети лица, за които не се установява законово основание за внасянето / постъпването им, респ. следва ли да намери отражение при определяне на размера на несъответствието размерът на внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците и от трети лица, за които няма данни да са налични в края на проверявания период? Съставляват ли имущество по смисъла на ЗОПДНПИ и ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банковите сметки на ответниците и от трети лица, за които не се установява основание за внасянето/ постъпването им, респ. съставляват ли имущество по см. на двата закона внесените и постъпили суми по банкови сметки на ответниците и от трети лица, за които не се установява основание за внасянето/ постъпването им, и няма данни да са налични в края на проверявания период? Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ, отм. и ЗПКОНПИ внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето / постъпването им и са неналични към края на проверявания период? Касаторът се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Обосновава я с начина на формиране на решаващите изводи на въззивния съд за липса на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на ответниците по см. на пар.1,т.7 ДР на ЗОПДНПИ, отм. Намира тези изводи за очевидно неправилни, защото не отчитат всички направени от ответниците разходи и така създават изкривена оценка за размера на имуществото на ответниците и респ. за размера на несъответствието по см. на пар.1, т.7 ДР ЗОПДНПИ, отм. По допускане на обжалването ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че ответникът С. е осъден със споразумение по нохд №1206/13 г. на БРС за престъпление по чл.234б, ал.1 НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал.1,т.15 от ЗОПДНПИ, отм./ закона/ Проверката срещу отв. С. по чл.21, ал.2 от закона е започнала на 19.06.15 г., с проверяван период 19.06.05 – 19.06.15 г. Искът по чл.74 от закона е предявен на 7.04.17 г. Посочените обстоятелства, според въззивния съд сочат на законосъобразно започнала проверка и производство по ЗОПДНПИ, отм.. Установено е при проверката и по делото, че за проверявания период ответниците И. С. и съпругата му Д. С., сключили брак през 1999 г., са придобили недвижимо и движимо имущество, част от което е налично към момента, а друго е отчуждено. Общата стойност на придобитите от ответниците недвижими имоти, посочени в мотивите на въззивното решение е 139 651, 94 лв., а на леките автомобили, също посочени в мотивите на решението, е 50 610 лв. или общо 163 816, 94 лв. Към тази сума следва да се прибавят наличните по сметка на ответника 86,50 лв., както и стойността на притежаваните от него дялове в „Мега корект” ООД – 200 лв. Или общата стойност на имуществото на ответниците към края на проверявания период е 164 816,94 лв. Въззивният съд е приел, че неналичните парични суми, представляващи усвоен кредит, преводи и вноски по банкови сметки, изтеглени суми на каса, погасителни вноски по кредити, направени от ответниците или трети лица, не съставляват имущество по см. на чл.77, ал.4, т.1 и пар.1, т.1 от закона. Наистина в легалната дефиниция е посочено, че „имущество” е пари и активи от всякакъв вид. Но тази дефиниция изключва преминалите през патримониума на проверяваното лице парични средства, за които не се твърди да са налични, т.е. към момента на проверката са изразходвани и съставляват разход. За този извод въззивният съд се е позовал и на мотивите към р. №13/13.10.12 г. на КС по к.д. №6/12 г., в които е прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на проверявания период, увеличаването му през периода от законни източници, направените разходи и възникналите задължения/ раздел ІV от мотивите/. Паричните средства, които са били в наличност у лицето или по негови сметки в определен момент, но не се установява да са налице към края на периода, нямат смисъла на „имущество” по ЗОПДНПИ. Затова, според въззивния съд не съставляват имущество сумите по закритите в проверявания период сметки на ответницата в размер от 16 169 лв. и 91 419 лв. На осн. пар.1,т.7 от закона значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. Според комисията отрицателният нетен доход на ответниците е 76 556 лв., а установеният отрицателен нетен доход от в.л. във вар. 2 от заключението му е в размер на 64 919 лв. Сборът от този отрицателен нетен доход и установеното имущество на ответниците възлиза на 229 022 лв. – под предвидения в закона размер от 250 000 лв. Затова, според въззивния съд, не е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по см. на чл.21, ал.2, вр. с пар.1, т.7 от ДР на закона и не може да се направи обосновано предположение за незаконно придобито от ответниците имущество, което да подлежи на отнемане по иска с пр. осн. чл.74 ЗОПДНПИ, отм. ВКС намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл.280, ал.2, пр. трето от ГПК, поради допуснатата в мотивите на въззивното решение очевидна грешка в пресмятането при изчисляване на стойността на имуществото на ответниците /сборът от общата стойност на недвижимите имоти 139 651,94 лв. и общата стойност на автомобилите 50 610 лв. не е 163 816 лв., както е прието от въззивния съд/, отразила се на крайният резултат от спора, с оглед приложимата за случая разпоредба на пар.1,т.7 от ДР на закона, ред. към започване на проверката на 19.06.15 г. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.