Определение № 596 от 25.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 547/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Т., Т. Н., Н. Б. и Е. Д. против решение № 100/31.10.2019 г. по т.д.№ 201/2019 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 173/24.04.2019 г. по т.д.№ 541/2018 г. на Бургаски окръжен съд, в частта му с която, с потвърденото решение са отхвърлени исковете на касаторите против ЗД „Бул Инс„АД, за осъждането му да им заплати обезщетение от по 50 000 лева всекиму, за неимуществени вреди, търпими от смъртта на тяхната баба - И. Н., настъпила в резултат на ПТП от 22.11.2014 г. ,причинено по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност” на автомобилистите, автомобил.Не се обжалва въззивното решение за отхвърляне на исковете за остатъка над 50 000 лева и до претендираните с исковата молба обезщетения от по 100 000 лева всекиму. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон – чл.52 ЗЗД и с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, според което обезщетение се присъжда и извън кръга на лицата, посочени в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г., при доказани особено близка връзка с починалия и действително търпими от смъртта му вреди. Страната намира, че изводът на съда – за неустановими, като търпими от ищците в причинна връзка със смъртта на баба им, болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка – е непокрепен от събраните по делото доказателства. Така касаторът посочва, че съдът не е отчел доказаните ежедневни, изключително близки и топли отношения между починалата и всеки от ищците, неотлъчната им грижа за пострадалата до смъртта й, несравнимата им и неутешима скръб от загубата й. Не са отчетени в пълнота събраните свидетелски показания, възпроизведени и в касационната жалба. Не е съобразено, че според преждепосоченото ТР, особено близка връзка е налице, когато предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, безспорно установени по делото. Паралелно се твърди и необсъждане на всички доказателства, като съществено процесуално нарушение по чл. 235 ал.2 ГПК,очевидно изведено от обобщените изводи на съда, въз основа съдържанието на свидетелските показания, доколкото други доказателства в тази част от предмета на спора не са представени. Ответната страна - ЗД „ Бул Инс „АД- оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, като акцентира на неприложимост на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело №1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС, доколкото принципното обратно действие на тълкуването в случая е изключено от наличието на предходно задължително тълкуване / ППВС № 2/1984 г. / в обратен смисъл. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: За да потвърди отхвърлянето на исковете, въззивният съд се е позовал на ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС и посочил, че правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано ако претендиращият не докаже, че действително е претърпял – в конкретния случай по необходимост изключителни като болки и страдания - неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени. Съдът признава за установимо от доказателствата, че ищците безспорно са обичали своята баба, но че са живели и са били отглеждани от своите родители – нейни деца. Отчетена е настоящата им възраст – над 35 години – и факта че имат свои семейства, а при пострадалата „ са се отбивали „, за да разберат как е, но и грижите спрямо същата са полагани от нейните деца - техни родители. От разпитаните свидетели съдът е установил, че ищците са били разстроени от смъртта на баба си, но „ конкретни вреди „ – очевидно в смисъл на конкретни проявления на техните болки и страдания - не са доказани по делото. Съдът е приел, че според преждепосоченото ТР ищците е следвало да установят поради какви конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалата е станала толкова силна, че смъртта им е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, за да е справедливо да им се признае право на обезщетение за неимуществени вреди. Посочил е,че в случая не е достатъчна формалната родствена връзка – баба – внуци – нито доказаната тъга от смъртта на И. Н.. По делото са били разпитани двама свидетели на ищците, единият от които / Е. Н. / – баща на двама от тях, съответно и в родствена връзка с останалите двама – негови племенници, а вторият / Т. Т. / – във връзка по сватовство с ищците И. и Н.. Св.Н. съобщава конкретни факти основно за периода след настъпването на ПТП и тежкото увреждане на починалата, за който период твърди, че същата е била неадекватна и при отбиването на децата му след работа, за да видят баба си, същите не са могли да влязат в контакт с нея .Споделя, че той и сестра му са полагали ежедневните грижи за починалата - след ПТП и до смъртта й, а за предходен период не съобщава факти, относно полагани от ищците грижи и осъществявани контакти с баба им след навършване на пълнолетие. Споделя, че в детството им са били отглеждани от нея / със семейството на свидетеля в общо домакинство / и са били „в прекрасни отношения”. Свидетелят е заявил, че след смъртта й ищците тъгуват и плачат. Св. Т. също квалифицира отношенията на ищците с пострадалата, като „чудесни„, твърди емоционална привързаност между същите, твърде о б и ч а й н а за България, тъй като бабите много помагат в отглеждането на внуците. Свидетелят заявява, че ищците приели „ тежко „ смъртта на баба си, доколкото била внезапна и с оглед личността й - жизнерадостен и в адекватен като поведение за възрастта си човек. В изложението по чл.280 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка на лицето претендиращо обезщетение и починалия близък родственик, в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя ?; 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен с чл. 52 ЗЗД, при наличие на доказани действително претърпени вреди и особено близка връзка между починал и преживелия го родственик?; 3/ Как следва да се произнесе въззивният съд по отношение самостоятелната си оценка на събраните по делото доказателства и следва ли да ги изложи в собствени мотиви относно крайните му изводи ? Въпросите са обосновани в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с цитирана практика на състави на ВКС. Първият от въпросите е фактологичен и не позволява еднозначен отговор по приложението на чл.52 ЗЗД, извън конкретиката на спора. Най-общите съобразими критерии в конкретната хипотеза - на лица извън кръга, очертан с ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г - са дадени с ТР № 1/2018 г.по тълк.дело № 1/2016 г.на ОСГТК на ВКС, с което въззивният съд се е съобразил и дори цитирал. Така според ТР: „От гледна точка на чл.52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия п о с т о я н н а,т р а й н а и д ъ л б о к а емоционална връзка, заради с ъ д ъ р ж а н и е т о на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като и з к л ю ч е н и е – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи о с о б е н а б л и з о с т, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. В ТР изрично се сочи, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и неговите внуци, тъй като в традиционните български семейни отношения бабите / дядовците и внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките между тях обичайно се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Но отново е направено разграничението, че последните сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Пак според ТР: „ Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото.Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт с е р и о з н и / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД „. Вторият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като включва предпоставка отречена от въззивния съд и именно отричането на която е обосновало крайният решаващ извод за неоснователност на исковете - че е доказана особено близка връзка между ищците и починалата и действително претърпени вреди. Въпросът не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение, а единствено с представата на касаторите за доказаност на претенциите им. Третият от въпросите също не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като предпоставя липса на собствени мотиви на въззивния съд, досежно съдържанието на връзката на ищците с починалия и съдържанието на търпимите от загубата й вреди, въз основа анализ на събраните доказателства. Такива мотиви въззивното решение съдържа, а видно от преждеизложеното съдържание на свидетелските показания - същите са и изчерпателни. В показанията на свидетелите нито се установява продължила и до смъртта на И. Н. пълноценна връзка с ищците, с конкретни проявления на оказвани взаимна грижа, помощ и задълбочено общуване, предпоставени от конкретна житейска ситуация, извън обичайната помощ на бабите и дядовците при отглеждането на внуци, нито чрезвичайни – извън обичайните при загубата на близък - болки и страдания. Свидетелите заявяват единствено квалификации на тези отношения, както и на търпимите след смъртта на И. Н. болки и страдания, а не и конкретни проявления на същите, които да обосноват тези квалификации, както и да позволят на съда, въз основа на главно и пълно доказване от ищците, да приеме за установена по изключение, особено близка връзка между тях и починалата и от чието съдържание, а не произволно от факта на безспорно проявени тъга и разстроеност, да се преценява съдържанието на д е й с т в и т е л н о търпими с е р и о з н и морални болки и страдания. Поради необосноваване на общия селективен критерий, не подлежи на коментар допълнителния такъв, сочен в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, с изброяване решения на състави на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение