Определение № 342 от 24.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3196/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. С. против решението на СГС, ІІІ-Г състав, постановено на 17.12.2012 г. по гр.д.№ 13405/10 г. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение от 24.01.1997 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение от 25.10.1996 г. по гр.д.№ 6609/95 г. на СРС, 49 състав в частта, с която е уважен предявеният от Ж. Х. К. и Г. П. К. срещу М. Б. Ч. и М. С. Ч. /заместена в хода на процеса от правоприемниците си М. С. С., Л. М. С. и С. П. Х./ иск с правна квалификация чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ /отм./ за установяване, че при изготвяне на кадастрално-регулационния план на м.Г. г., одобрен със Заповед № 514/78 г., 304 кв.м., индивидуализирани в скица към заключение от 01.04.1996 г., са принадлежали към имот пл.№ *, за който е бил отреден парцел * по плана от 1959 г.; отменени са първоинстанционните решения в частта над 170 кв.м., която част се явява част от парцел * в кв.* по плана, утвърден със Заповед № 514/78 г. и неправилно отразен в плана като част от парцел * в кв.* по плана на ж.к.Г. г.; потвърдено е решението на СРС от 25.10.1996 г., поправено с решение от 24.01.1997 г. в останалата му отхвърлителна част до 370 кв.м. и в частта, с която е отхвърлен иска на С. Б. Р., както и по отношение на ответника С. о.. В касационната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон, поради което се моли за отмяна на атакувания съдебен акт по отношение на касатора. В приложено към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от съществено значение за изхода на делото е произнасянето на касационната инстанция по „материалноправен въпрос”, който не е посочен. Изложението възпроизвежда оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, на които се основава самата касационна жалба, без да са формулирани конкретни материалноправни или процесуални въпроси, за които да се твърди да са поставени в основата на обжалвания съдебен акт, и по отношение на които да са налице предвидените в чл.280, ал.1 ГПК основания за допускане на касацията. Изложени са взаимноизключващи се твърдения, според които допускането на касационното обжалване би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /основание за допускане на касацията по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК/, а същевременно се твърди наличие на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което твърдение е подкрепено с три решения на Върховния административен съд. Ответниците по касационната жалба Ж. Х. К. и Г. П. К. са депозирали по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който молят касационното обжалване да не бъде допускано предвид липсата на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Общо заявеното твърдение, че произнасянето на касационния съд по неуточнен материалноправен въпрос е от съществено значение за изхода на конкретното дело, не позволява да се изведе какъвто и да е правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че не са налице предвидените в процесуалния закон предпоставки за ангажиране на правораздавателната компетентност на ВКС по спора. За пълнота на изложението следва да се посочи, че твърдяното от касатора основание за допускане на касацията по чл.280, ал.1, т.2 ГПК не е налице, тъй като според задължителните указания на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК понятието „практика на съдилищата” по смисъла на посочената процесуалноправна разпоредба не включва практиката на административните съдилища, чиято правораздавателна дейност има различен предмет, обусловил и отделната им структурна обособеност в системата на българските съдилища. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение