Определение № 515 от 24.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 418/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК и е образувано по частна касационна жалба на “Д” О. - София срещу определение №2928 от 18.12.2009 г. по ч.т.д. №1523/2009 г. на Варненския окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено определение №13314 от 8.09.2009г. по ч.гр.д. №2745/09г. на Варненския районен съд, ХХVІ състав с което е отказано спиране изпълнението по изп. д. №20097150400249, на основание чл.420, ал.2 ГПК. Жалбоподателят иска отмяна на определението като се позовава на доказателства за своевременно оспорване на основателността и размера на претендираната в заповедното производство сума. В писмен отговор “М” ЕАД, като правоприемник на “М” ЕАД – София, чрез адв. М счита, че не са налице релевираните от частният жалбоподател предпоставки за допускане разглеждането на частната касационна жалба по същество. Частната касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420, ал.2 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда понататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, защото са свързани със защитата на взискателя до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Разпоредбата е аналогична с тази по чл.250 ГПК/отм./, поради което даденото разрешение с т.6 на ТР 1/2001 на ОСГК на ВКС г. не е загубило сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение