Определение № 1656 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4725/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 736/06.06.2024 г. по гр.д. № 753/2024 г. с което Окръжен съд – Пловдив, потвърждавайки решение № 3556/01.08.2023 г. по гр.д. № 9012/2021 г. на Районен съд – Пловдив, по исковете на К. Н. П. срещу „Ес Груп Хюмън Кепитъл“ ЕООД: · признава за незаконно и отменя уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ със заповед № 11165/06.04.2021 г. на управителя на дружеството (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ); · възстановява ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор, месни продукти – пакетиране в газова среда“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и · осъжда дружеството да плати сумата 5 168.04 лв. – обезщетение за липсата на трудови доходи поради незаконното уволнение в периода 07.04.2021 г. – 07.10.2021 г., ведно със законната лихва от 01.06.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ), определяйки отговорността на страните за разноските по делото. Решението се обжалва от „Ес Груп Хюмън Кепитъл“ ЕООД с искане за бъде допуснато до касационен контрол по правни въпроси, които обобщени в смисъла разяснен с т. 1 ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС се свеждат до изискванията за редовност на исковата молба по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ; за възможността този иск да бъде изменен/увеличен по размер; за доказателствената тежест в установяване на релевантния за иска факт, че по причина на незаконното уволнение работникът/служителят е останал без работа; за вредите/ пропуснатите ползи, които се обезщетяват с иска по чл. 225 КТ и за тези, които се обезщетяват с иска по чл. 222 КТ; за задължението на съда да извърши звукозапис в откритото съдебно заседание и за задължението му да откаже да приеме писмени доказателства след настъпила преклузия. Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърди, че въззивният съд е отговорил на една част от тях в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, а друга да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплаква, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба по иска по чл. 225 КТ и при недопустимо изменение/увеличение на този иск по размер, респ. като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения – касационните основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, пр. 2 ГПК. Претендира разноските по делото. Ответникът по касация К. П. възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира разноските пред настоящата инстанция. Настоящият състав намира, че доколкото с обжалваното решение въззивният съд не се е произнасял по иск по чл. 222 КТ, този повдигнат въпрос не е обуславящ в смисъла на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не са обуславящи и процесуалноправните въпроси за задължението на съда да извърши звукозапис за процесуалните действия, извършени в открито съдебно заседание, и да откаже да приеме писмени доказателства след настъпила преклузия по чл. 147 ГПК, доколкото касаторът не ги свързва с другите повдигнати въпроси, нито тези два въпроса могат да се свържат с направените касационни оплаквания. Следователно преценката за сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК настоящият състав следва да концентрира единствено върху осъдителната част на въззивното решение – тази, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е изцяло уважен. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е било незаконно прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ и доколкото е било безсрочно, а незаконната заповед за уволнение, връчена на 07.04.2021 г., е при недадено/неспазено от работодателя предизвестие, ищецът има право на обезщетение за претърпените имуществени вреди в максималния 6-месечен срок по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, изтекъл на 07.10.2021 г, през който не е работил по друго трудово правоотношение, респ. не е реализирал доходи от трудова дейност. Въззивният съд е приел, че след като ищецът е представил трудовата си книжка, а първостепенният съд е констатирал, че в нея не е вписано друго трудово правоотношение след незаконно прекратеното от ответника, в тежест на последния е да докаже, че в релевантния 6-месечен период ищецът е постъпил на работа при друг работодател Добавил е, че след като ответникът не е направил доказателствени искания в тази посока, е длъжен да приеме отрицателния факт, че през този период ищецът е бил без работа, за осъществен. Точно такива са разясненията в ТР № 6/15.07.2014 г. по тълк.д. № 6/2013 г. ОСГК на ВКС. По довода/оплакването във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, че вземането по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ не е възниквало, защото в търговския регистър е вписан „Булит-2021“ ЕООД – дружество, на което ищецът е едноличен собственик на капитала и управител, въззивният съд е пояснил, че само възникнало друго трудово правоотношение след незаконното уволнение в релевантния 6-месечен период изключва или намалява отговорността на работодателя да обезщети пропуснатия доход от незаконното уволнение в размера по чл. 177 КТ. Изводът, че случаят не е такъв, съответства на практиката на Върховния касационен съд – решение по гр.д. № 2971/2008 г., II-ро ГО, решение по гр.д. № 86/2009 г., IV-то ГО и много други. По оплакването с въззивната жалба от ответника, че първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по нередовна искова молба и при недопустимо изменение на иска по чл. 225, ал. 1 КТ по размер, въззивният съд е разяснил, че действията, с които ищецът е уточнил периода и размера на този иск са поправили с обратна сила (чл. 129, ал. 5 ГПК) първоначалната нередовност на исковата молба, а добавянето на период, който е включен в 6-месечния срок на иска, но не е изтекъл към датата на предявяването му, не представлява недопустимо изменение/увеличение на неговия размер. Точно такава е и практиката на Върховния касационен съд – напр. решение по гр.д. № 1498/2009 г., решение по гр.д. № 558/2012 г. и решение по гр.д. № 125/2013 г., все на III-то ГО, респ. настоящият състав не намира, че въззивното решение е вероятно недопустимо в смисъла по чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК, произтичащ от първите два от повдигнатите въпроси. В обобщение, макар въпросите, които се съотнасят към изцяло уважения осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да обуславят обжалваното решение, начинът, по който въззивният съд им е отговорил е съобразен с цитираните тълкувателно решение и практика на Върховния касационен съд. Тълкувателното решение е задължително за всички органи на съдебната власт (чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а практиката на Върховния касационен съд настоящият състав споделя. Изложеното изключва допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. При този изход на производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора/на ответника следва да се поставят и разноските пред настоящата инстанция. Те се изразяват в уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. При тези мотиви, съдът