Определение № 726 от 11.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2013 г.

Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Постъпила е касационна жалба от К. Н. Т. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Ю. М. от АК-П., против въззивно решение № 523 от 29.11.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1024 по описа за 2012 г. на Плевенския окръжен съд, ГК, с което е обезсилено решение № 137 от 01.10.2012 г. по гр.д. № 256/2012 г. на Районен съд [населено място] като недопустимо и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят К. Т. е посочил, че с обжалваното решение е решен правен въпрос от значение за изхода на спора, а именно – кой е надлежния ответник по спора и дали уволнителната заповед, предмет на производството по делото, е законосъобразно издадена от надлежния правен субект, за който твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, която представя – ТР № 1 от 30.03.2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. на ОСГК на ВКС. ГПК. Ответниците по касационната жалба Община [населено място] и ОП”Б.-Л.” [населено място], не представят писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище по жалбата и по основанията за допускането й до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че постановеното първоинстанционно решение е недопустимо, тъй като е постановено без участието на надлежна страна – Община [населено място], която се явява работодател на ищеца, а не ОП „Б.-Л.” [населено място], поради което го е обезсилил и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд със съответните указания. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения от жалбоподателя правен въпрос, обусловил изхода на делото, конкретизиран от настоящата инстанция, с оглед разрешението дадено в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – кой е надлежния ответник/работодател/ по искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, в случаите при които трудовото правоотношение е възникнало с един работодател, но впоследствие в резултат на създадена обособена структура за извършване на конкретна трудова дейност, последващите допълнителни трудови споразумения са сключени с този правен субект, който е издал и процесната уволнителна заповед. Тъй като спорът е трудов, а касаторът е служител при ответника, предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК същият не следва да внася държавна такса за производството пред ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,