Определение № 108 от 28.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 680/2012 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от СУ „Г. Б.”, П., представлявано от директора П. Г. чрез процесуалния му представител адв. А. Д. срещу въззивно решение от № 63/20.02.2012 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 1077/2011 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон. Насрещната страна Й. П. Я. не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копие на съдебни актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. С обжалваното решение те са уважени. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че страните били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор. П. П. Г. заемала длъжността „спортен психолог” в училището, което е със спортно профилиране. Трудовият договор едностранно е прекратен от работодателя поради това, че служителят не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността – специализация „социална психология”.. Съдът приел, че заповедта за уволнение е незаконна, защото изискванията за длъжността „Психолог” в училищата са определени в Инструкция № 2:29.07.1994 г. и Г. отговаря на същите. Прието е, че работодателят не може да игнорира нормативни изисквания чрез въвеждане на допълнителни условия за заемане на дадена длъжност. К. е поставил два въпроса, но те повдигат един общ материалноправен проблем и той е дали е допустимо работодателят да въведе допълнителни изисквания за професионална квалификация, наред с уредените в нормативен акт. Правният проблем е разгледан в обжалваното решение и именно разрешението по него е обусловило крайния извод на съда за незаконосъобразност на уволнението и от там за основателност на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Разрешението, дадено от въззивния съд противоречи на представените с изложението решения, което сочи на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Мотивиран от горното, съдът