Определение № 58 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 29/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд - Бургас и Районен съд - Бургас за определяне на компетентния съд, който да разгледа исковата молба, предявена от С. И. И., против Главна прокуратура на Република България за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 10820 лв. Исковата молба е подадена до Районен съд Бургас и по нея е образувано гр.дело № 7203/2025г. по описа на същия съд. По разпореждане на съда ищецът е заявил, че вредите са настъпили от незаконосъобразен акт на прокуратурата, както и от воденото срещу него досъдебно производство и от оставането му без СУМПС. С определение № 957/20.02.2026 г., производството по гр.д.№ 7203/2025 г. е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Бургас, като е прието, че с исковата молба се претендира обезщетяване на вреди от незаконосъобразни действия на държавен орган във връзка с наложена принудителна административна мярка от полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас. Според съда, предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и подлежи на разглеждане от административните съдилища. Това се потвърждавало и от обжалването на Заповедта по налагане на Принудителна административна мярка - индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Търсели се вреди от акт на административен орган, издаден в резултат от санкционираща административна дейност, по който компетентен да се произнесе бил съответния административен съд. С тези мотиви производството е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд - Бургас. С определение 2775/27.03.2026 г. Административен съд – Бургас е приел, че исковата молба не му е подсъдна, тъй като с нея не се претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица, т.е. не е налице хипотезата на чл.1, ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Настоящият петчленен състав на трима съдии от ВАС и двама съдии от ВКС намира, че компетентен да се произнесе по исковата претенция е Районен съд-Бургас по следните съображения: При запознаване със съдържанието на исковата молба и последващото уточнение се установява, че търсеното за присъждане обезщетение е за вреди, които според ищеца са настъпили в резултат на оставането му без СУМПС и направени разходи за заплатено адвокатско възнаграждение по започнато на 31.10.2024 г. досъдебно производство с №431 ЗМ-636/2024 г. по описа на Първо РУ – Бургас. Незабавно след освобождаването му от осъщественото на 31.10.2024 г. задържане в поделението на МВР, И. упълномощил адвокат, който да го защитава по образуваното досъдебно производство. Твърди се, че е налице незаконосъобразно обвинение, осъществено с действията на Прокуратурата, доколкото срещу ищеца било образувано и водено наказателно производство. Неприключването на наказателното производство в кратки срокове, наложило обжалване на ЗПАМ, която била отменена от административния съд. В исковата молба изрично се твърди, че е налице настъпването на преки и непосредствени вреди от незаконния акт на Прокуратурата по воденото досъдебно производство и наказателното преследване, както и наличието на причинно-следствена връзка между действията на Прокуратурата и настъпилия вредоносен резултат. При така установеното от фактическа страна следва да се определи като обоснован извода на Административния съд, че в случая се търси обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на действия, вписващи се в хипотезата на чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ – задържане на лицето в поделение на МВР и образуване и водене на досъдебно производство, неприключило в разумен срок. Както вече са се произнасяли смесени състави на ВКС и ВАС, органи на досъдебното производство са прокурорът и разследващите органи, като на последните, съобразно чл. 194, ал. 4 във вр. с чл. 212, ал. 2 от НПК са възложени конкретни правомощия по разследването. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от НПК, полицейските органи от състава на Министерството на вътрешните работи имат качеството и на разследващи органи. При извършване на процесуални действия в хода на досъдебно производство, разследващите органи не действат в качеството на административни органи по смисъла на § 1, т. 1 ДР на АПК, поради което и издаваните от тях актове и извършените действия не подлежат на контрол по реда на АПК. Предприетите от правоохранителните органи срещу И. действия, са по повод и във връзка с образувано срещу него досъдебно производство, в качеството му на водач, управлявал МПС след употреба на наркотични или упойващи вещества. След като описаните в исковата молба действия на полицейските служители от състава на ОДМВР Бургас са част от дейност по разследване по досъдебно производство срещу ищеца, то те не съставляват „административна дейност“ по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което приложното поле на АПК и компетентността на административния съд по чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, са изключени. В исковата молба не са изложени твърдения, че търсените за репариране имуществени и неимуществени вреди са настъпили в резултат на наложената принудителна административна мярка, или от други незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Напротив, изложени са твърдения, че за да докаже невинността си, ищеца е бил принуден да подаде жалбата срещу ЗПАМ. В сезиращото настоящият съдебен състав определение правилно е отбелязано, че ищецът е този които определя предмета на делото, съответно ответника по предявената от него претенция и съдът е обвързан от неговите искания. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 5 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд,