Определение № 1942 от 03.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4212/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано e по касационна жалба на Прокуратурата на Република България (нататък и ПРБ), подадена от прокурор в Окръжна прокуратура Варна, срещу въззивно решение № 235 /24.02.2022 г. по в.гр.д. № 2421 /2021 г. на Варненски окръжен съд, в частта, с която Прокуратурата на Р. България е осъдена да заплати на Д. Г. Г. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение (първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 8 000 лева и е отменено в частта, с която искът за обезщетение е отхвърлен за разликата от 2 000 лева над 8 000 лева до 10 000 лева и вместо това искът е уважен и за тази сума). Ответникът по касационната жалба Д. Г. Г., в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба процесуално допустима: подадена е от надлежна страна в установения срок срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване и е редовна. Въззивното производство е образувано по жалби и на двете страни по делото. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното: Въззивният съд е очертал предмета на спора. Отразил е доводите за неправилност на първоинстанционното решение, които се съдържат във въззивните жалби и на двете страни по делото и в техните отговори, както и доводите и възраженията, които се съдържат в исковата молба и в отговора на исковата молба. Въззивният съд е приел, че е предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ с искане за присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение за престъпление по чл.211, пр.1 вр. чл.210,ал.1, т.2, т.3, пр.2 вр. чл.209, ал.1 вр чл.26, ал.1 НК. Въззивният съд приел, че са налице кумулативни предпоставки на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Въззивният съд е изложил правните си изводи за основателността на иска за обезщетение. Посочил е кои факти според установената съдебна практика имат значение за предявения иск: вида и тежестта на повдигнатото обвинение и дали е повдигнато обвинение за „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 НК престъпление, в какви фази на наказателното производство е протекло обвинението, каква е продължителността на наказателното производство и дали периодът може да се определи като „разумен“ или прекомерен, какви действия са извършени в него, с какъв акт е приключило, какъв е видът на взетите мерки за неотклонение и на мерките за процесуална принуда по чл.68, ал.1 НПК, в какво са се проявили конкретните вреди за ищеца и по-конкретно тези от емоционално и психическо естество. След това въззивният съд е обсъдил обстоятелствата, на които са основани доводите във въззивните жалби въз основа на самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и е установил релевантните за спора факти. След като е изяснил релевантните за конкретния спор факти, между които и обстоятелството, че ищецът е вписан като адвокат и е бил заместник – областен координатор на конкретна политическа партия за посочен период от време, как е протекъл гражданско-правен спор с обслужвано от ищеца търговско дружество („Стройинвест 2005“ ЕООД), който има връзка с повдигнатото обвинение, как според разпитаните свидетели и приетото по делото съдебно-психологична експертиза се е отразило повдигнатото обвинение върху здравословното и емоционално-психическо състояние на ищеца (предизвикало е задълбочаващ се и продължителен стрес (хронифициран негативен стрес – дистрес) и е обяснено как се е проявил), върху личния му живот, професионалната му дейност и върху участието му в местните избори, въззивният съд е изложил мотиви по доводите на страните за неправилност на първоинстанционното решение и самостоятелни мотиви за размера на обезщетението за неимуществени вреди., след което е изложил самостоятелни мотиви за дължимия размер на обезщетението за неимуществени вреди. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Във връзка с доводите в касационната жалба и в изложението на основания за допускане на касационно обжалване, че е нарушен принципът на справедливостта, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, който не е абстрактно понятие, а включва винаги конкретни факти и обстоятелства от действителността, част от които въззивният не е съобразил правилно и не е отчел в достатъчна степен, жалбоподателят ПРБ твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос: За начина на определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД, в който смисъл е и задължителната съдебна практика на ВС в т. II от ППВС № 4 /1968 г.. ПРБ твърди, че постановеното решение е в противоречие с посоченото тълкувателно решение и с решение № 60251 /19.11.2021 г. по гр.д. № 281 /2021 на ВКС, ІV г.о., тъй като съдът само е маркирал, но не е взел предвид всички установени по делото обстоятелства, не е посочил и какво е значението им при определяне на този размер и с решение № 50 /22.06.2016 г. по гр.д. № 4675 /2015 на ВКС, ІV г.о., тъй като в резултат на непосочване в мотивите към решението на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, не е дадена възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и на правата и интересите на страните в производството, доколкото обезщетението трябва да съдейства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник за неоснователно обогатяване. ПРБ твърди, че постановеното решение е в противоречие и с т.3 и т.11 от ТР № 3 /22.04.2005 г. по т. гр. дело № 3 /2004 г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането. Изведеният правен въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с установената практика на ВС и ВКС както се твърди, а в съответствие с нея. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд, за да се произнесе по основателността на двете въззивни жалби, той е установил обстоятелствата, които имат значение за спора (релевантните за спора факти), свързани с претърпените от ищеца (ответник по касационната жалба) неимуществени вреди, въз основа на преценка на събраните по делото доказателства и е изложил мотиви за значението на отделните установени конкретни факти, включително за посочените в касационната жалба на Прокуратурата на Р. България факти - обсъдил е вида и тежестта на повдигнатото обвинение и по дати всички извършени процесуално следствени действие в наказателното производство, след което е обсъдил значението им (как са се отразили върху ищеца) във връзка с доводите на страните във въззивните жалби и в исковата молба и в отговорите срещу тях. Въззивното решение и в частност разрешението на въпроса за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са основани на преценка на конкретните обстоятелства, които имат значение за правния спор, които са установи след обсъждане на събраните по делото доказателства за наведените с исковата молба обстоятелства. От изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по изведените от жалбоподателя правни въпроси. С оглед изхода от това производство Прокуратурата на Република България няма право на разноски, а искането на ответника в касационното производство за присъждане на направените разноски е основателно и доказано за сумата 500 лева за процесуално представителство, съгласно списък на разноски (л.32), чието уговаряне и заплащане е отразено в представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът