Определение № 599 от 04.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат С. К. срещу решение № 1223/09.07.2012 г. на Софийски апелативен съд /САС/ по т.д. № 1412/2009 г.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – разпоредбите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.

Ответникът по жалбата – [фирма] оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по подробно изложени съображения в писмен отговор.

ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 - 3 ГПК, поради следните съображения:

Пред Софийски градски съд /СГС/ е предявен иск от [фирма] срещу [фирма] по чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.43 от договор от 31.03.2005 г., сключен между [фирма] и [фирма], за 23442994.38 лв. – сбор от месечни възнаграждения за посочен период от време. Искът е изцяло уважен от СГС със законната лихва и разноски. САС е отменил решението на СГС и е постановил друго, отхвърлящо предявения иск с претендирани лихва и разноски. САС е приел, излагайки изключително подробни съображения, възпроизвеждащи изцяло доводите и възраженията на двете страни, че е сключен договор от 31.03.2005 г. между [фирма] и [фирма], с който [фирма] се е задължил да получава, да съхранява в собствени или наети от него лица или бази и да експедира продукти – горива на [фирма] след негово разпореждане при уговорено възнаграждение /чл.41, чл.42 и чл.43 от договора/. С решение от 31.08.2006 г. на Бургаски окръжен съд е вписано вливане на [фирма] в [фирма]. Процесният договор от 31.03.2005 г., приложенията и анексите към него са оспорени от ответника, с оглед на което са допуснати графологични експертизи, разпитани са свидетели, оспорвани са и клаузи на сключения договор. САС е приел, че автентичността на договора не е опровергана, приложенията към него са неистински и следва да бъдат изключени от събраните доказателства. Тълкувайки договора в съответствие с правилата на чл.20 ЗЗД, САС е приел, че в него се съдържат елементи на договор за влог /прието е ищецът да получава и съхранява в свои бази, собствени на ответника движими вещи – петролни продукти/ и елементи на комисионен договор /да експедира към трети лица тези горива/. По отношение изпълнението на договора за безспорно установено, според САС, следва да се приеме, че в срока на действието му - месец април 2005 г., страните са изпълнили стриктно уговорените престации: ищецът приел в петролни бази установените в договора количества петролни продукти, ответникът платил предвиденото възнаграждение, като превел по банков път стойността на дължимия данък добавена стойност, а за главницата било извършено прихващане по силата на тристранно споразумение от 05.05.2005 г. между [фирма], [фирма] и [фирма]. Според САС действието на договора е било прекратено с изтичането на срока по чл.61 ал.1 от него – от 01.04.2005 г. при срок на действие на договора един календарен месец, този срок изтича на 30.04.2005 г. Приетото от САС е с оглед характера на договора за влог, който е реален договор и задължителна предпоставка, за да произведе действие, е вещта да бъде предадена от влогодателя на влогоприемателя. В конкретния случай е безспорно, че след 30.04.2005 г. ответникът не е предавал в базите на ищеца каквито и да било петролни продукти. Според САС сам по себе си този факт е бил достатъчно ясен израз на убеждението на ответника, че с изтичането на месечния срок действието на договора е прекратено. Точно по този начин е било възприето от ищеца това поведение - след като в неговите бази не са били доставени за съхранение петролни продукти, той изискал обратно издадените в полза на възложителя записи на заповед, с което показал недвусмислено, че и за него ангажимента по договора е приключил. Последвалите post factum негови изявления - в писмата от 29.11.2005г. и от 6.01.2006 г., с които убеждавал ответника, че договорът не е прекратен и че той има готовност да го изпълнява, според САС са без правно значение. Те можели да имат стойност единствено в случай, че бяха отправени веднага след изтичането на срока на договора. В този смисъл, според САС, е ирелевантно за спора и обстоятелството дали до ищеца е стигнало отправеното в писмото на ответника изявление по чл. 61, ал. 2 за прекратяване на действието на договора - изпращането на това писмо може да бъде възприемано само като потвърждение на изтъкнатото по- горе убеждение, че след изтичането на месечния срок договорна връзка вече не съществува. След 30.04.2005 г. действието на договора е било прекратено по силата на чл.61 ал.1 от него, поради което претендираните от ищеца суми са недължими. С оглед на това, САС е отменил уважителното решение на СГС и е постановил друго, отхвърлящо иска.

Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.

В настоящия случай касаторът формулира девет материалноправни и процесуалноправни въпроси, за които твърди противоречиво разрешаване /чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК/ и наличие на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Въпросите са следните:

1. Може ли съдът да обоснове решението си на непосочено от страните основание? Както се посочи по-горе, САС се е произнесъл по всички доводи и възражения на двете страни, които дословно е възпроизвел в мотивите на решението си, поради което не е налице произнасяне от САС на непосочено основание в отклонение на принципа на диспозитивността в гражданския процес, респ. няма данни за вероятна недопустимост на обжалваното решение, за която съдът следи служебно /т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая позоваването от ответника на прекратяване на процесния договор към 30.04.2005 г. има още в първото открито съдебно заседание пред СГС от пълномощника му /юрисконсулт Г./, молба на юрисконсулт М. от 09.09.2008 г. и нейна писмена защита, въззивна жалба, молба –уточнение и писмена защита пред САС. В този смисъл така формулираният 1 въпрос не е обуславящ изхода на спора - няма произнасяне от САС на непосочено основание, а именно, че договорът е прекратен към 30.04.2005 г. – такова основание е сочено от ответника още пред СГС, после и пред САС.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички наведени от страните доводи и възражения? И този въпрос е необуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, доколкото всички доводи и възражения на двете страни са възпроизведени и обсъдени от САС, а правилността на изводите за основателността, респ. неоснователността на същите не мотивира въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, а оплакване по чл.281 т.3 ГПК, което не може да бъде обсъждано в производството по чл.288 ГПК, поради разграничаването в закона на двата вида основания – по чл.280 и по чл.281 ГПК и поредността за произнасяне по тях.

3. Може ли съдът да мотивира решението си с доказателства, които са изключени от доказателствения материал по делото? Касаторът визира писмо № 3205-а/29.04.2005 г., което е изключено от доказателствата по делото, но с което САС обосновавал решението си за прекратяване на договорната връзка на стр.44 от решението си. Въпросът е необуславящ и несъответстващ на мотивите, изложени от САС, тъй като съдът е отхвърлил иска, поради прекратяване на договора след изтичане срока по чл.61 ал.1 от него, а не с оглед изявление по чл.61 ал.2, за което е прието, че е ирелевантно за спора. Коментирано е изявление на [фирма] за прекратяване на договора, достигнало до [фирма] най-късно на 06.01.2006 г., коментирани са писма от 29.11.2005г. и от 6.01.2006 г. – стр.43 последен абзац от мотивите на САС, за които писма е прието, че са без правно значение, тъй са след прекратяване на договора с изтичане на срока му, както се посочи по-горе.

4. Длъжен ли е въззивният съд да определи правната квалификация на иска, когато решава делото по същество? С въпроса се твърди съществено процесуално нарушение при определената от САС правна квалификация - оплакване по чл.281 т.3 ГПК, с което е недопустимо да се подменя въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от това следва да се посочи, че САС е възприел по същество същата правна квалификация като СГС, съвпадаща с посочената в исковата молба и очертания предмет на спора с нея. В този смисъл поставеният въпрос е необуславящ изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.

5. Дали уговорката за автоматично продължаване на срока на договора, включена в сключен в границите на чл.9 ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон?

6. Как следва да се тълкува договора, съгласно чл.20 ЗЗД при наличие на спор относно точния смисъл на договорни клаузи?

Двата въпроса /5 и 6/ са фактологично обусловени като разрешение от конкретните клаузи на сключения договор, представен като доказателство по делото, на чието приложение се позовават страните и чието тълкуване се иска, поради което не са обуславящи по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Обсъждането на събраните по делото доказателства е част от императивно възложената от законодателя правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка по същество на спора след допускане на касационно обжалване, а не в производство по чл.288 ГПК.

7. Относно правната характеристика/дефиниция на договора за влог и какви са правата и задълженията на страните по този вид договор? Въпросът е принципно поставен и в този смисъл не е обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.

8. Дали след изтичане на срока за влог отпадат задълженията на страните по него? И този въпрос изразява принципно поставени доводи и възражения на страната, необусловени от конкретния спор с насрещната страна и твърдяно неизпълнение на действащ договор, необусловени и от приетото от САС в обжалваното решение. Както вече се посочи по-горе. САС е приел, че след 30.04.2005 г. договорът между страните е прекратен и не е обсъждал наличие на останали неизпълнени от страните договорни задължения след този момент. В този смисъл този въпрос е необуславящ изхода на спора.

9. Дали при неизползване на наетата вещ, при наличие на валидно наемно правоотношение, се дължи заплащане на уговорената наемна цена/възнаграждение? Въпросът изразява доводи за неправилност на обжалваното решение, но и несъгласие с мотивите на САС относно приетото от фактическа страна. САС е приел наличие на елементи за договор на влог в съдържанието на поетите задължения, но и прекратяване на целия договор към 30.04.2005 г., докато с въпроса си касаторът оспорва този извод и препраща доводите си към съдебна практика, относима към договор за наем на недвижим имот по чл.236 ал.1 ЗЗД, която практика е неотносима към спора по настоящото дело.

По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че всички въпроси на касатора са формулирани при една произволна интерпретация на мотивите на САС в обжалваното решение относно приетото от фактическа и правна страна по спора. Вярно е, че мотивите на САС са изключително подробни с буквално възпроизвеждане на всички доводи и възражения на страните, но това не е основание за интерпретирането им от касатора [фирма] в насока на неговата позиция, за наличие на неизпълнени задължения на [фирма], която позиция не е възприета от САС в обжалваното решение при изложени за това съображения от фактическа и правна страна. Несъгласието с крайния изход на спора не е основание за допускане на касационно обжалване и не мотивира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, нито противоречиво разрешаване с оглед представена съдебна практика по обективно неидентични казуси с настоящия, необуславяща допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 или т.2 ГПК. Съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не са изложени /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.

При този изход на спора на ответника по жалбата следва да се присъдят направените и поискани разноски в размер на 727500 лв., представляващи ¾ /арг. от чл.9 от наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, относно изготвения писмен отговор на касационната жалба при липса на процесуално представителство/ от половината, а не от цялото поискано без ДДС адвокатско възнаграждение с молба на [фирма] от 27.05.2013 г. – не се дължи цялото адвокатско възнаграждение, тъй като то е договорено за двама адвокати, а се дължи адвокатско възнаграждение за един адвокат – чл.78 ал.1 ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът: