Определение № 3968 от 20.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4082/2025 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 206 от 24.07.2025 г. по гр. д. № 478/2024 г. на Великотърновски Апелативен съд е отменено първоинстанционното решение, като вместо него е постановено ново по същество, с което е признато за установено на основание чл. 124 ГПК по предявения от „Кооперативен съюз – Ловеч“ отрицателен установителен иск, че Държавата не е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в гр. Ловеч, Южна промишлена зона, съставляващ имот с идентификатор 43952.520.348, целият с площ 19 707 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за складова база, при описани граници.

Обжалваното въззивно решение е постановено след като с решение № 517/02.08.2024 г. по гр. д. № 1281/2023 г. на ВКС, първо г. о., е отменено първоначално постановеното по делото решение и делото е върнато за ново разглеждане.

С решението на касационната инстанция е даден отговор на следния правен въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от Закона за държавната собственост за имущество, което е предоставено от държавата на кооперациите, респективно на кооперативните съюзи?“, като е прието, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Цитираната норма изрично сочи кое е имуществото, изключено от обхвата на държавната собственост и това са имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Кооперациите не са сред адресатите на тази норма и съответно тя е неприложима по отношение на тях.

Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областния управител на област Ловеч, приподписана от главен юрисконсулт В. И., с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси, за които се сочи, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:

1. „допустимо ли е съдът да приема чрез тълкуване, че правна норма има вещно-прехвърлително действие, без да има изричен текст в самата норма /чл. 2, ал. 3 ЗОбС/?“;

2. „към кой момент следва да се преценява понятието прилежащ терен към сграда при хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС и параграф 26 ПЗР на ЗИД на ЗК /ДВ, бр. 41 от 2007 г./-към момента на построяването й, към момента на влизане в сила на ЗОбС или към настоящия момент?“;

3. „необходимо ли е прилежащият терен към сградите при хипотезата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС да отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен урегулиран поземлен имот?“.

Ответникът по жалбата Кооперативен съюз – Ловеч с писмен отговор оспорва наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното:

Производството е образувано по предявен от „Кооперативен съюз – Ловеч“ срещу Държавата отрицателен установителен иск.

По делото е установено, че със заповед от 28.11.1972 г. на министъра на земеделието и хранителната промишленост по искане на Централния кооперативен съюз, със съгласието на Министерство на финансите и на председателя на Държавния комитет за планиране, е заповядано на Градския народен съвет – гр. Ловеч да предаде възмездно на ОКС – Ловеч 15.4 дка неполивна, необработваема земя – пасище, стара каменна кариера от пета категория, в землището на гр.Ловеч, с цел изграждане на складова база за изкупуване на ОКС, като предаването на терена ще стане след внасяне на полагащите се суми по чл. 20 от Закона за опазване на работната земя. Заповедта е издадена на основание т. 13 от Разпореждане № 286/13.07.1968 г. на МС, съгласно която на министъра на земеделието, при съгласие на министъра на финансите и на председателя на Държавния комитет за планиране, е разрешено да предава на държавни и обществени организации, учреждения и предприятия за стопанисване и ползване държавни земи и пасища от първа и втора категория до 3 дка, от трета категория до 20 дка и от четвърта и пета категория до 100 дка.

С констативен нотариален акт № 35, том І, дело № 128/1993 г. Кооперативен съюз – Ловеч е признат за собственик на следния имот: дворно място от 20 дка – Складова база в землището на гр. Ловеч, местността „Хисарско поле“, при описани граници. Актът е издаден въз основа на писмени доказателства: цитираната по-горе заповед от 1972 г., акт за предаване и приемане на земята, предадена за складова база за изкупуване на ОКС-Ловеч от 28.08.1971 г., удостоверение от Държавна напоителна система и Служба „Опазване и отчет на земята при Управление земеделие“, акт № 296/20.12.1971 г. и протокол от 1972 г. за определяне на строителна площадка на складовата база за изкупуване и удостоверение № 65/25.01.1993 г. за цената на имота от Общински съвет-Инвестиционна дирекция Ловеч за цената на имота. Същият е включен като дълготраен материален актив на Окръжен кооперативен съюз към 1981 г. като „площадка складова база – 20 дка“, включен е в баланса на ищеца към 2014 г. по сметка „201-земи“ с дата на придобиване 01.01.1975 г. В периода 1976 г. -1988 г. имотът е застроен. Построени са 16 едноетажни сгради с обща застроена площ от 4 273 кв. м. На 09.03.2005 г. е издаден Акт за частна държавна собственост № 1829, с който процесният имот е актуван като държавен за първи път. В акта е посочено, че бивш собственик е била Държавата, а находящите се в имота сгради са собственост на „Кооперативен съюз–Ловеч“. Експертизата е установила, че по кадастралната карта процесният имот представлява поземлен имот с идентификатор 43952.520.348 и е идентичен с отразения в КВС имот с № 000348, за който е издаден АЧДС № 1829/2005 г. За южната промишлена зона, намираща се извън строителните граници на гр. Ловеч, няма одобрен кадастрален и регулационен план. Строителството в тази зона е разрешавано въз основа отделни генерално-застроителни планове за всяка площадка. В общината се съхранява неодобрен кадастрален план „Южна промишлена зона – Ловеч“, създаден през 80-те години на миналия век, в който процесният имот е нанесен с кад. № 4974. Данни за имота преди предоставянето му на ищеца се съдържат в едромащабна топографска карта от 1957-1962 г. Нанесеният в нея имот № 145, върху който има надпис на ръка „Застроено, камък“, съответства по местонахождение и граници на имота по заповедта от 1972 г. Имотът е представлявал стара каменна кариера с предназначение за пасище.

В отменителното решение на касационната инстанция са изложени съображения, че според изложените твърдения в исковата молба и поясненията в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд, ищецът извежда правата си от нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./, която признава право на собственост на кооперативните организации върху сградите и постройките, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и върху прилежащия към тези сгради терен. В случая подлежи на установяване, че процесният имот е прилежащ терен към сгради, построени със средства и труд на кооперацията към 13 юли 1991 г. Посочено е, че по делото не се оспорва, че сградите в имота са на кооперацията, както и че са били построени към релевантния момент, с оглед на което неизяснен е останал въпросът дали спорният поземлен имот съставлява прилежащ терен към сградите в него. Дадени са указания при новото разглеждане на делото да се назначи съдебно-техническа експертиза, която да определи прилежащия терен /площ и местоположение/ към всяка една от сградите. В случай, че не се установи основанието по чл. 2, ал. 3 ЗОбС (отм.), то съдът дължи произнасяне по останалите въведени от ищеца евентуални придобивни основания за собственост върху имота.

В обжалваното решение въззивният съд е изложил следните съображения: ищецът претендира, че е титуляр на правото на собственост на основание чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ и параграф 26 ПЗР на ЗИДЗК: на кооперацията е предаден възмездно имота, същият е застроен преди 13.07.1991 г., поради което тя е придобила собствеността и върху прилежащия към тези сгради терен. Ответникът не е оспорвал факта на построяване на сградите от Окръжен кооперативен съюз Ловеч /преименуван през 1989 г. на „Кооперативен съюз Ловеч“/.

Решаващите изводи са изведени от това, че съгласно цитираната норма от обхвата на общинската собственост са изключени сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащия терен. Нормата представлява самостоятелно, изрично уредено в закона основание за придобиване на правото на собственост, като във фактическия състав са включени две изисквания – построяването на сградата от кооперацията да е с нейни средства, и крайният момент, до който сградата да е била построена. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ е проявила своето действие от момента на влизането й в сила, като от този момент както сградата, така и прилежащия й терен се считат за собственост на кооперацията. В производството не е било спорно, че съществуващите сгради са на кооперацията. При преценката относно обхвата на прилежащия терен е посочено, че целият имот представлява прилежащ терен на построените в имота сгради, от които 2 промишлени, а останалите – складови. Експертизата е изследвала предназначението на сградите и устройствените параметри за производствени територии съобразно Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /чл. 22-26/. Изготвено е примерно разделяне на имоти, обособени около големите сгради или група от сгради, което отговаря на критерия за плътност на застрояването, но не отговаря на критерия за минимум 20 % озеленяване. Направено е заключение, че целият поземлен имот отговаря на градоустройствените критерии да бъде прилежаща площ на съществуващите сгради /в този случай ще отговаря на критерия за озеленяване от минимум 30 %/. Горното е видно и от обясненията на експерта в съдебно заседание.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Първият въпрос е обоснован с приложното поле на нормата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./.

Този въпрос е обуславящ за изхода на делото, но не са налице допълнителните предпоставки на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същият е намерил разрешение в съдебната практика и даденото от въззивния съд разрешение не противоречи на приетото в нея по своя резултат.

Цитираната норма на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ е част от първоначалната редакция на Закона за общинската собственост – от обнародването му с ДВ, бр. 44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г., до обнародването на ЗИД на ЗОбС с ДВ, бр. 101 от 16.11.2004 г. Впоследствие, с нормата на параграф 26 от ПЗР на ЗИДЗК /обн., ДВ, бр. 41 от 22.05.2007 г./ е предвидено, че „кооперациите и кооперативните съюзи, изградили сгради и постройки със свои средства до 13.07.1991 г., имат право да предявят искане за деактуване на сградите и прилежащите към тях терени пред държавата или общината.“

В практиката на ВКС се приема, че признаването на кооперациите за собственици на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС не се свързва с приложението на § 1 от ДР на ЗК от 1991 г. (отм.) или § 1 от ДР на ЗК от 1999 г., които уреждат възстановяването на отнето или одържавено кооперативно имущество, както и че правилото създава материални вещни права в полза на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, които, веднъж придобити, не отпадат поради последващото отпадане на нормата от текста на Закона за общинската собственост (Решение № 316/19.10.2012 г. по гр. д. № 830/2011 г. на ВКС, I г. о. ). Нормата е част от системата разпоредби, провеждащи разделението на единния фонд на държавната (социалистическата) собственост между Държавата, общините, кооперациите, сдруженията с идеална цел и другите юридически лица, регламентирано най-напред с изменението на Конституцията от 1990 г., както и със сега действащата Конституция на Република България, в сила от 13.07.1991 г. С нея имущество, което в процеса на разделение би следвало да премине от държавна в общинска собственост, се признава за собственост на частно-правни субекти, като обект на така признатите права са както постройки, така и прилежащият им терен. Съгласно Решение № 305/28.11.2011 г. по гр. д. № 1421/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС установява самостоятелно, изрично предвидено в закона основание за придобиване право на собственост, за осъществяването на което е ирелевантно дали към момента на изграждането на постройките е съществувало правно основание кооперацията да придобие правото на собственост върху построеното. Ирелевантни са както градоустройственият статут на сградата, така и дали строителството е извършено въз основа на надлежно учредено право на строеж. В същия смисъл са още Решение № 768/02.11.2010 г. по гр. д. № 1958/2009 г. и Решение № 925/01.03.2010 г. по гр. д. № 1734/2008 г. на ВКС, І г. о. Съществува и практика (цитираното от касатора Решение № 66/29.07.2010 г. по гр. д. № 4459/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и Решение № 1209/27.09.2001 г. по гр. д. № 2353/2000 г. на ВКС, ІV г. о.), съгласно която разпоредбата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС е специална и поради това не може да се тълкува разширително. С нея по изключение, извън общите способи по чл. 77 ЗС, е предвидено придобиването на абсолютното вещно право на собственост. Ако собствеността преди това е била придобита по друг валиден начин, то нормата не може да намери приложение, тъй като би се стигнало до обезмислянето й - ако кооперацията е собственик на постройката, въз основа на реализирано право на строеж върху държавна земя, не би било необходимо изричното изключване на сградата от общинската собственост, тъй като тя изобщо не се е включвала в обхвата на държавната собственост, а след 1991 г. и на общинската собственост. Приемането на норми с декларативен характер при регламентацията на вещни права е подход, който не е чужд на Законодателя (примери в тази посока са чл. 2, ал. 2 ЗОбС и чл. 2, ал. 4 ЗДС, съгласно които не са общинска/държавна собственост имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината/държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество). Сам по себе си декларативният характер на тези норми не ги лишава от смисъл. За останалите хипотези, когато строителството е извършено без надлежно учредено право на строеж, нормата на чл. 2, ал. 3 (отм.) ЗОбС има транслативно действие както относно земята, така и относно сградата. И в двата случая Държавата, като суверен и собственик, прехвърля на организациите свое имущество (включително придобито съгласно чл. 92 ЗС – в хипотезите на строителство без учредено право на строеж), препятствайки преминаването му в собственост на общините, като действието й е резултат от съобразяването какъв е характера на вложените за възникването на сградите средства, поощрявайки адресатите на нормата за осъществените в миналото техни градивни начинания. Така в Решение № 1503/11.10.2002 г. на ВКС по гр.д. № 1938/2001 г., IV г. о., изрично е прието, че сградите и постройките, включително и принадлежащият им терен, които са били построени от кооперациите до 13.07.1991 г., не са нито държавна, нито общинска собственост. Те са собственост на кооперативните организации и на сдруженията с нестопанска цел. Прието е също, че § 7, т. 6 ЗМСМА (изм. ДВ, бр. 45 от 1995 г.) очертава обектите, които при влизане в сила на посочения нормативен акт преминават в собственост на общините. В решение № 272/26.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 500/2003 г., IV г. о., е отбелязано, че кооперацията не е имала и отстъпено право на строеж и би трябвало магазинът по приращение да е станал държавна собственост, а след това по силата на закона и поради предназначението, което е имал, и собственост на общината - § 7 от ПЗР на ЗМСМА. Именно за да се преодолее това действие на закона е създадена разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС, според която построените с нейни средства обекти стават собственост на кооперацията. Меродавно е фактическото положение и установяването, че кооперацията е била инвеститор на строежа и е вложила свои средства. В Решение № 66/29.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4459/2008 г., IV г. о., след като е проследил промените в нормативната уредба на държавната собственост след 1944 г. и въвеждането на общинската собственост с § 6 и § 7 ЗМСМА, ВКС е приел, че ако спорният имот не е бил реституиран на други правни субекти, той би следвало по разграничителния критерий на цитираните правни норми към датата на влизането им в сила да се счита държавен или общински.

Независимо че не е направил горното разграничение, въззивният съд е достигнал до законосъобразен извод за осъществяване на придобивното основание в полза на Кооперативния съюз.

Следващите два въпроса са свързани с определянето на прилежащия терен към сградите.

Съгласно трайната практика на ВКС „прилежащ терен” е минимално необходимото пространство около сградата, осигуряващо функционирането й съобразно нейното предназначение. В случая се касае за производствени сгради.

В решение № 354/13.06.2024 г. по гр. д. № 2409/2023 г. на ВКС, второ г. о., е възприето, че за определянето на прилежащата площ към производствени сгради или сгради с друго предназначение, намиращи се в производствени територии или в смесени централни територии, няма изрична правна регламентация. Поради това по аналогия на закона прилежащата площ към сгради с производствено и обслужващо предназначение, намиращи се в производствени територии или в смесени централни територии, следва да се определи по правилата и нормативите, предвидени за определяне на прилежащите площи към сградите, намиращи се в квартали с комплексно застрояване в жилищни територии. Тоест, същите се определят съобразно нормите на чл. 22, ал. 7 ЗУТ и приложение № 1 към чл. 21, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г., като се отчитат и специфичните нужди при ползването на този вид сгради по предназначение.

Именно по този начин е определен прилежащият терен в настоящата хипотеза, като са съобразени и указанията в отменителното решение на ВКС.

В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.