Определение № 132 от 22.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4179/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Образувано е по касационна жалба на И. С. П., със съгласието на попечителя му, срещу решение №92/13.07.2018г., постановено по в.гр.д. №229/2018г. на Варненски апелативен съд. С въззивното решение са отхвърлени евентуално съединените искове на касатора ищец за установяване на нищожност и унищожаемост на негово пълномощно от 2011г. за продажба на недвижим имот поради липса на съгласие, накърняване на добрите нрави и измама. С въпросното пълномощно ищецът е упълномощил ответницата Е. К. К. да продаде собствения му апартамент №114 в [населено място], р.“О.“, [улица], вх.5, ет.4 при цена и условия каквито намери за добре. Въззивният съд е приел, че пълномощното не е нищожно, но е унищожаемо поради измама, тъй като с влязла в сила присъда е установено, че ищецът е бил измамен, че неговият имот ще бъде прехвърлен „фиктивно“ и след това собствеността ще му бъде върната. Въпреки това въззивният съд е отхвърлил и последният иск за унищожаване на сделката, тъй като е уважил възражението на ответницата, че е изтекла погасителната давност. В касационната жалба са изложени доводи, че ищецът не е дал съгласие за покупко- продажба, тъй като е бил заблуден, че продажбата ще бъде „фиктивна“, освен това заради извършеното престъпление са били накърнени добрите нрави и погасителната давност за предявяване на иска за унищожаемост поради измама настъпва от влизане в сила на присъдата, установила измамата. Според касатора съдът не е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда по първите два иска за нищожност на пълномощното, както и по отношение за началото на давностния срок по иска за унищожаване на сделката. Освен това съдът не се е произнесъл и по направения довод на ищеца за значението на присъдата за гражданско- правните последици на деянието. Във връзка с тези доводи в изложението към жалбата са поставени въпроси за това какво е значението на влязлата в сила присъда за гражданските последици от деянието и длъжен ли е съдът да се произнесе по доводите и възраженията на страните като обсъди доказателствата по делото. В срока за отговор ответникът по касационната жалба е възразил срещу допускането на обжалване, тъй като липсвало противоречие с практиката на ВКС. За да бъде допуснато касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК е необходимо да се установи противоречие между практиката на ВКС и тълкуването на правната норма по поставения правен въпрос в изложението(т.р.№1/2010г. на ОСГТК). В случая безспорно е, че въззивният съд не се е произнесъл по доводите на ищеца, че влязлата в сила присъда за извършената измама обуславя липса на волеизявление за действителна продажба, както и че поради извършеното деяние мотивите и целта на сделката накърняват добрите нрави, както и че евентуално влязлата в сила присъда има значение за началото на давностния срок за предявяване на иска за унищожаемост на пълномощното. Липсата на мотиви в тази част на въззивното решение е в противоречие с практиката на ВКС по чл.236, ал.2 ГПК, поради което следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения въпрос. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: