Определение № 1099 от 08.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2289/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЕ Спед“ ЕООД срещу решение № 112 от 11.07.2024г. по в.гр.д. № 135/2024г. на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 1 от 02.02.2024г. по т.д. № 45/2023г. на Окръжен съд - Разград. С първоинстанционното решение е обявен за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД сключеният между касатора и „И.М.Си Груп“ ЕООД предварителен договор за продажба от 02.07.2021г. Предмет на договора са недвижими имоти в [населено място] – промишлена сграда със застроена площ от 57 кв.м., брой етажи един и с идентификатор 32874.201.9919.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.06.2005г., ведно с 2000/4687 идеални части от поземлен имот с идентификатор 32874.201.9919, с площ от 4 687 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана. Със същото решение купувачът „И.М.Си Груп“ ЕООД е задължен да заплати в двуседмичен срок от влизане на решението в сила остатъка на продажната цена в размер на 82 000 лева с ДДС, при приспадане на внесен задатък от 20 000 лева. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че на 02.07.2021г. между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти [населено място]“, [улица]- промишлена сграда, ведно с припадащата се към сградата част с площ от 2 000 кв.м. от поземления имот, върху който е изградена, собственост на „ДЕ Спед“ ЕООД. В чл. 1, ал. 1 от договора страните са уговорили частта от поземления имот да бъде индивидуализирана след извършване на делба, като новосформирана част бъде с площ не по-малка от 2 000 кв.м. Постигнато е било съгласие за обща продажна цена от 85 000 лева без ДДС или 102 000 лева с ДДС, като до 31.12.2021г. купувачът „И.М.Си Груп“ ЕООД заплати задатък от 20 000 лева без ДДС, а остатъкът е трябвало да бъде платен най-късно до сключване на окончателната сделка с краен срок до 02.07.2022г. В чл. 12 от договора е било уредено право на продавача да развали договора по реда на чл. 87 от ЗЗД, ако купувачът не изпълни задължението си за заплащане на продажната цена по начина, сроковете и размерите, предвидени в чл. 2 или при неоснователен отказ от окончателната сделка, при задържане на дадения задатък. Въз основа на договора е било предадено владението върху имотите, а до 24.06.2022г. ищецът - купувач платил общо 92 000 лева с ДДС от продажбената цена. Също съгласно възприетото от въззивния съд на 06.07.2022г. ищецът получил заявление от ответника – продавач за разваляне на предварителния договор на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, тъй като изпълнението е станало безполезно за него. Според страната задължението на купувача е трябвало да се изпълни в срок до 02.07.2022г. С нотариална покана, получена на 07.07.2022г., ищецът оспорил развалянето на договора. Със същата покана ответникът бил поканен да се яви при нотариус Р. А. за сключване на окончателния договор, при условие, че продавачът изпълни задължението си да обособи от поземления имот нов самостоятелен с площ не по-малко от 2 000 кв.м. Евентуално е било направено изявление за разваляне на предварителния договор от купувача при неизпълнение в 14-дневен срок. С уведомление от 11.07.2022г. (в предоставения 14-дневен срок) изявлението за разваляне е било оттеглено от „И.М.Си Груп“ ЕООД. На продавача „ДЕ Спед“ ЕООД е било заявено, че ще бъде предявен иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а изявлението на продавача за разваляне не е породило действие. На 12.07.2022г. ответникът – продавач е върнал на ищеца сумата от 72 000 лева, считайки, че договорът е развален. Задържан бил задатъкът от 20 000 лева. На 14.07.2022г. от ищеца е бил получен отговор, с който ответникът отново заявил, че счита договорът развален и претендира връщане на владението върху имотите. При тези обстоятелства предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е бил счетен от въззивния съд за основателен. Договорът е бил сключен в писмена форма, а ответникът „ДЕ Спед“ ЕООД е собственик на продаваните имоти. Предварителният договор не е бил развалян от ответника. Правното действие на изявлението за разваляне на договор може да настъпи само в случаите, когато са налице законовите предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 от ЗЗД. Не е била налице забава на ищеца – купувач при изпълнение на задължението за плащане на цената. Това е трябвало да стане при сключване на окончателния договор до 02.07.2022г., но никоя от страните не е определила нотариус и окончателен договор не е бил сключен. Ответникът не е изпълнил задължението си за обособяване на поземления имот, предмет на продажбата (наличен е бил само проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ Х-9920 и ХІ-9919 в кв. 84 по плана на [населено място]). Същевременно изявлението за разваляне на договора от страна на ищеца - купувач е било оттеглено на 11.07.2022г. Оттеглянето е било извършено в рамките на 14-дневния срок, определен за изпълнение на задълженията на продавача, при което също не са настъпили последици по чл. 87 от ЗЗД. Ответникът е върнал заплатената сума от 72 000 лева, но ищецът не е счел договорът за развален, при което не е налице разваляне и по взаимно съгласие, дадено с конклудентни действия. Исковата молба по делото е била предявена на 19.07.2022г. Оплакванията на касатора са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано – касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е съобразил факта, че уведомлението с рег. № 5015/11.07.2022г. е с изходяща дата 11.07.2022г., но е било връчено на 13.07.2022г., а на 12.07.2022г. от касатора е била върната получената продажна цена. Предварителният договор е бил развален съгласно изявлението от 06.06.2022г., а на 12.07.2022г. продавачът е върнал получената от купувача цена, тъй като развалянето има обратно действие. През периода от 07.07.2023г. до 13.07.2023г. у продавача е формирано убеждението, че договорът е развален и дължи връщане на сумата, която е получил като цена. Ищецът е предявил иска си за обявяване на предварителен договор за окончателен при вече развален договор. От въззивния съд не е коментиран въпросът за неплащане на продажната цена от купувача. След 02.07.2022г. е била налице забава. Производството е следвало да се прекрати поради недопустимост, тъй като не може да се обяви за окончателен договор, който не съществува в правния мир. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Формулираният въпрос е: „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички доводи на страните и да изложи мотиви към решението си, в които да обсъди исканията и възраженията на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните?“. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 42 от 01.02.2008г. по т.д. № 590/2007г. на ВКС, ТК, решение № 26 от 08.02.2008г. по т.д. № 445/2007г. на ВКС, ТК и решение № 592 от 05.12.2008г. по т.д. № 306/2008г. на ВКС, ТК, в които на този въпрос е отговорено положително. Въззивното решение, според касатора, е и очевидно неправилно. Във връзка с оплакването за недопустимост на въззивното решение касаторът се позовава на решение № 28 от 01.07.2011г. по т.д .№ 207/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. От насрещната страна „И.М.Си Груп“ ЕООД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. Липсва вероятност въззивното решение да е недопустимо. Развалянето на предварителен договор е обстоятелство, относимо към основателността на иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, а не към неговата допустимост. В този смисъл позоваването от страна на касатора на решение № 28 от 01.07.2011г. по т.д .№ 207/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е некоректно. Поставеният касатора процесуалноправен въпрос относно задължението на въззивния съд да мотивира решението си, като обсъди всички доказателства и отговори на исканията, възраженията и доводите на страните, отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. При установеното в закона задължение на въззивния съд по чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК, въпросът е част от правния спор и е обусловил изводите на въззивната инстанция (т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС). Не е налице поддържаното във връзка с въпроса допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения, както и от практиката на Върховния касационен съд. Съгласно т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ, прието при действието на ГПК (отм.), но приложимо и при действащия ГПК от 2007г. (в сила от 01.03.2008г.), мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, въззивният съд прави своите фактически и правни изводи по същество на спора; въззивната инстанция трябва да изготви свои собствени мотиви, което задължение произтича от посочената характеристика на дейността й като решаваща. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (мотиви), прието при действащия ГПК, уредбата на второинстанционното производство като ограничено (непълно) въззивно обжалване и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно; обект на въззивната дейност е решаването на материалноправния спор. Разрешението в посочените тълкувателни решения се потвърждава в трайната и непротиворечива практика на Върховния касационен съд, за което самият касатор е посочил съдебни решения. Въззивният съд е длъжен, когато потвърждава първоинстанционното решение, независимо дали чрез препращане към неговите мотиви, да мотивира решението си, като се произнесе по направените във въззивната жалба оплаквания, както и съответно на жалбата се произнесе по правния спор, като посочи исканията и възраженията на страните, направи преценка на доказателствата, изложи фактическите си констатации, както и правните си изводи, съответно на чл. 272, вр. чл. 236, ал. 2 и чл. 273 от ГПК. В случая, противно на оплакванията в касационната жалба, въззивния съд е обсъдил доводите на касатора и събраните в тази връзка доказателства. По-конкретно е било обсъдено изявлението от 06.07.2022г. на касатора за разваляне на сключения между страните предварителен договор на основание чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. За това изявление е било прието, че не е породило правно действие, тъй не е било налице договорно неизпълнение от страна на купувача по предварителния договор, така както неизпълненото задължение е било посочено от самия касатор – неплащане на цялата продажна цена до 02.07.2022г. Тълкувайки клаузите на предварителния договор, съдът е приел, че това задължение на купувача е трябвало да се изпълни не в срок до 02.07.2022г., а в деня на сключване на окончателната сделка. Дължим е бил и платен задатък от 20 000 лева без ДДС, а остатъкът от продажната цена е трябвало да бъде платен при сключване на окончателния договор. Такъв договор не е бил сключван и това не е било само по причина на ищеца. Връщането от касатора на сумата от 72 000 лева е било във връзка с изявлението му за разваляне на предварителния договор, но при липсата на разваляне само по себе си връщането на платената цена се е явявало неотносимо. От въззивния съд изрично е било отречено от факта на връщане на сумата и получаването й от ищеца да може да се изведе общо съгласие на страните за разваляне (прекратяване) на предварителния договор. Изрично от въззивния съд е било посочено, че ищецът е оттеглил своето изявление за разваляне на предварителния договор в дадения 14-дневен срок за изпълнение на договора от страна на касатора – ответник. Действително във въззивното решение е прието, че изявлението за оттегляне е било получено от касатора на 11.07.2022г., а не на 13.07.2022г., както сочи касаторът, но и тази дата е в рамките на 14-дневенния срок, в който, според въззивния съд, оттегляне на изявлението за разваляне е можело да бъде правено. Т.е. решаващ е изводът на въззивния съд, че оттеглянето е било извършено в рамките на 14-дневния срок, определен за изпълнение от страна на продавача, при което също не са настъпили последици по чл. 87 от ЗЗД. Правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд не може да бъде преценявана във фазата по допускане на касационно обжалване. Относимо е, че обстоятелствата и доказателствата, на които се позовава касаторът, са обсъдени от въззивния съд или необсъждането им е без значение за решаващите му изводи. В този смисъл е и единствения формулиран от касатора правен въпрос. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Апелативен съд - Варна. С подадения отговор на касационната жалба „И.М.Си Груп“ ЕООД е поискало присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Установява разноски от 8 730 лева съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 10.09.2024г., сключен с адвокат С. Я. П. и преводно нареждане от 16.09.2024г. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло. Воден от горното съдът