Определение № 258 от 27.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 304/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Обзор Дивелъпмънт“ ЕАД /н/“, представлявано от адв. С. М., синдик, против Решение № 39 от 21.07.2021г. по в.т.д. № 97/21г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 16 от 05.02.2021г. по т.д. № 98/2020г. на Бургаски окръжен съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният от „Обзор Дивелъпмънт“ ЕАД /н/“, чрез синдика С. М., против „Тера Тур Сервиз“ ЕООД иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца на основание чл.55, ал.1,пр.1 от ЗЗД сумата от 122 777.93 лв., представляваща заплатена продажна цена по сключен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 196 от 23.06.2005г., договор за прехвърляне право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 53045.213.615 и поземлен имот с идентификатор 53045.213.616 по КККР на [населено място], общ. Несебър, като престирана при начална липса на основание. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът изразява несъгласие с приетия от въззивния съд начален момент, от който започва да тече погасителната давност на иска по чл.55 ЗЗД – от плащането на продажната цена по сделката на 23.06.2005г., обявена за нищожна, с което е обоснован изводът за погасеност на иска по давност, вместо – от съставянето на актовете за общинска собственост за имотите, считано от 08.07.2016г. Поддържа довод за необоснованост на атакуваното решение поради несъобразяване с установеното от ищцовото дружество владеене на имотите през целия период от сключване на процесната продажба до настоящия момент, както и с факта, че през целия период са му начислявани съответните мести данъци и такси, които е заплащал повече от 10 години. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК формулира следните въпроси, а именно: „1. От кой момент започва да тече погасителна давност по чл.110 ЗЗД по отношение на вземане с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, в случаите в които титулярът на това вземане е в открито производство по несъстоятелност? 2. От кой момент започва де тече погасителна давност по чл.110 ЗЗД по отношение на вземане с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, в случаите в които след изтичането на 5-годишния давностен срок с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността на сключения договор? 3. Законосъобразно ли е санкционирането на страна по прогласена за нищожна сделка с неблаго- приятните последици на изтекла погасителна давност по чл.110 ЗЗД при незаконосъобразно поведение на трето лице – собственик на процесните имоти – в случая [община]?“ Поддържа, че с атакувания акт въззивният съд е дал неправилно разрешение на поставените въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Ответникът по касационната жалба „Тера Тур Сервиз“ ЕООД депозира писмен отговор, като изразява становище за отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, съставът на апелативния съд, след като е определил предмета на спора във въззивното производство по иск, с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, по който въззивникът е пре- тендирал да получи обратно платеното по договора за покупко-продажба, обявен за нищожен с решението на първоинстанционния съд в необжал- ваната част, е приел за основателно възражението на въззиваемото ответно дружество за изтекла погасителна давност на осъдителния иск. Съобразено е, че в случая предмет на кондикционната претенция е престираното по нищожен договор, съответстващо на хипотезата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, предвиждаща реституция на даденото при получаване на имуществено благо при начална липса на основание за преминаването му от един имуществен комплекс в друг. Посочено е, че това реституционно право се погасява по давност с изтичането на петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, началото на който се свързва с настъпване изискуемостта на вземането – чл.114, ал.1 ЗЗД. За да направи този извод, въззивният съд изрично се е позовал на последователно приеманото в съдебната практика становище, че при получаване на нещо въз основа на нищожен договор, даденото се смята за престирано при начална липса на основание – Постановление № 1 от 28.05.1979г. по гр.д. № 1/79 на Пленума на ВС, и доколкото основанието не е било налице при самото извършване на престацията, началото на давностния срок следва да се отнесе към момента на размяната – „деня на получаването“ – т.7 от цитираното Постановление, „момента на получаване на недължимото“ – Тълкувателно решене № 5 от 21.11.2019г. на ОСГТК на ВКС, така и в Решение № 201 от 12.02.2015г. по т.д. № 3351/2013г. на ВКС. За начало на давностния срок е приет установеният по делото момент на плащане по процесния договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 23.06.2005г., извършено с платежно нареждане на 29.06.2005г., считано от когато до датата на завеждане на исковата молба на 2.03.2020г., същият е изтекъл. Не е споделен доводът на въззивника, че за начало на срока на погасителната давност следва да се приеме датата на издаване на актовете за публична общинска собственост, датиращи към 8.07.2016г., по причина, че с процесния продажбен акт са прехвърлени недвижимости, изключени от гражданския оборот – имоти публична общинска собственост и тази неса- нируема изначална недействителност на акта на разпореждане е относима към момента на самото извършване на сделката, а не към последващото актуване на имотите като публична общинска собственост през 2016г. Поддържаната във въззивната жалба пасивност на действителния собственик на имотите, доколкото въззивното дружество е във владение от самото сключване на договора, съставът на апелативния съд е приел, че не може да се тълкува като признание на вземането за връщане на цената и оттам основание за прекъсване на давността, по аргумент от чл.116, б.“а“ ЗЗД, по аналогия с формираното в доктрината разбиране по отношение прекъсване на давността по иск за сключване на окончателен договор, когато владението върху имота е предадено след сключен предварителен такъв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационното обжалване е визирано от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по обусловил изхода на спора материалноправен или процесуалноравен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 от разпоредбата. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Въпросът за началния момент, от който започва да тече погасителната давност по чл.110 ЗЗД по отношение на вземане с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД – при начална липса на основание, между които е и нищожната сделка, какъвто е настоящият случай, е с обуславящо хода на спора значение. Зададените в тази връзка първи и втори в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК материалноправни въпроси, но с допълнителни предпоставки, досежно случаите, в които титулярът на вземането е в открито производство по несъстоятелност /по първия въпрос/ и в случаите, в които след изтичане на 5-годишния давностен период с влязло в сила съдебно решение е прогласена нищожността / по втория въпрос/, не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция и нямат отношение към въпроса за давността. В изложението не са развити доводи за липса на практика по така поставените въпроси, или че същата е противоречива, неясна и нуждаеща се в тази връзка от тълкуване. По въпроса, кой е началният момент на погасителната давност за връщане на даденото по нищожен договор, е налице задължителна практика, обективирана в т.7 на ППВС №1/1979г., според която искът за плащане без правно основание по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД се погасява в пет-годишен срок, който започва да тече от момента, в който длъжникът получи нещо без основание. Аналогично е и даденото с Тълкувателно решене № 5 от 21.11.2019г. на ОСГТК на ВКС по т..д. № 5/2017г. разрешение, според което задължението за връщане на даденото при начална липса на основание възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, в съответствие с изясненото и в т. 7 на ППВС №1/1979г., като началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн. чл.114, ал.1 ЗЗД. Обстоятелството, че ищцовото дружество е в открито производство по несъстоятелност, не променя момента на възникване, респ. изискуемостта на вземането в разглежданата хипотеза на чл.55, ал.1 ЗЗД. Същото не е и измежду предвидените в чл.115 и чл.116 ЗЗД предпоставки за спиране, съответно за прекъсване на давността. С втория въпрос на практика се пита дали обявяването на нищожността на сделката с влязло в сила решение е основание за начало на нова давност, при положение, че вземането е погасено по давност, поради изтичането на 5-годишния давностен период, което в известен смисъл е лишено от правна логика. Последица от изтича- нето на 5-годишната давност, на която насрещната по спора страна се е позовала, е погасяване на правото на иск с предмет претендираното вземане, обосноваващо неоснователността на иска и отхърлянето му с решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо. Правно по-издържан в случая би бил въпросът за началния момент на погасителната давност за връщане на даденото по нищожен договор – дали е моментът, в който са осъществени престациите по същия или моментът на влизане в сила на съдебното решение, с което се прогласява нищожността на договора. По този въпрос е формирана съдебна практика по реда на чл.290 ГПК, обективирана в Решение № 303 от 1.10.2015г. на ВКС по гр.д. № 2081/ 2015г., на ІV г.о., с което е прието, че даденото по нищожен договор е дадено при начална липса на основание и от момента на престирането настъпва и изискуемостта на вземането, което разрешение изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС. Третият въпрос не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е формирал правните изводи на съда в атакуваното решение. При своевременно заявено възражение за давност, съдът дължи произнасяне по същото, като в случай на основателност, прилага предвидените от закона последици от изтеклата погасителна давност, които имат за цел правна сигурност, а не твърдения от касатора санкционен характер. Заявеното позоваване на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК при неконкретизиране на хипотезата, при която да се допусне касационното обжалване, препятства както защитата на насрещната страна, така и произнасянето на съда. По така изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Ответникът по касационната жалба не е завявал искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК