Определение № 4259 от 01.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1105/2026 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Български институт по метрология за изменение в частта относно присъдените в полза на М. И. Г. съдебни разноски на постановеното по настоящото дело определение № 2676/21.05.2026 г., с което не е допуснато касационно обжалване на онази част от Решение № 5218/11.08.2025 г. по в. гр. д. № 10738/2024 г. на СГС, в която, като е потвърдено Решение № 14610/25.07.2024 г. по гр. д. № 58153/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 144 състав, Български институт по метрология е осъден да заплати на М. И. Г. на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 03.07.2023 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението, и в полза на М. И. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК е присъдена сумата от 1687, 26 евро - разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение. Поддържа се прекомерност на това адвокатско възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на спора и обстоятелството, че производството пред ВКС е приключило във фазата по чл. 288 ГПК без събиране на доказателства, без явяване в открито съдебно заседание. Моли разноските да бъдат намалени до сумата от 300 евро. С писмен отговор, подаден от М. И. Г., чрез адв. К. К., се изразява становище за неоснователност на искането. Поддържа се неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като платеното от ищеца адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед предоставената от адвоката защита на интересите на представляваната страна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното. Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Възражението на молителя касатор по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено своевременно. Предвид обстоятелството, че за администриращия касационната жалба съд и за ВКС не съществува задължение за изпращане на подадения отговор по чл. 287 ГПК и приложенията към него на жалбоподателя, както и че пред ВКС не е провеждано открито съдебно заседание, възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е заявено в първия възможен момент, поради което срокът по чл. 248, ал. 1 ГПК е спазен. Разгледано по същество, то е частично основателно. Прилагайки чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е длъжен да прецени съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, обусловена от спора между страните във връзка със защитимия интерес, правнорелевантните факти по този спор, доказателствата за тях и дължимото разрешение на правните въпроси, определящо вида и количеството на извършената работа при всеки отделен случай. Анализът на критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата е в основата на извода на съда налице ли е пропорционалност между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права. Уговореното и платено от ответника по касация адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба и процесуално представителство в касационното производство е в размер на 3300 лв., равностойни на 1687, 26 евро. Защитаваният имуществен интерес на ищцата, ответник по касационната жалба на Български институт по метрология, е 20 000 лева (10225, 84 евро), при което предвиденият в чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба с изложение на основанията по чл. 280 ГПК възлиза на 843, 63 евро. Този размер няма обвързващ съда характер, а служи като ориентир при преценката за справедливо възнаграждение съобразно критериите, посочени по-горе. Преценявайки ниската фактическата и правна сложност на делото, броя и вида на формулираните въпроси, част от които не отговарят на общото условие за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, обема на посочената практика на ВКС, подадения отговор на касационната жалба, в който пълномощникът на ищцата, поел защитата й още в първоинстанционното производство, е изложил мотивирано становище по всички въпроси, свързани с допустимостта на касационното обжалване, поставени от касатора, настоящият състав намира, че договореното и платено от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение от 1687, 26 евро е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и направените от ищцата разноски за заплащането му следва да бъдат присъдени в размер от 1000 евро. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,