Определение № 142 от 16.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1703/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Н. Р., чрез процесуален представител, против Решение № 451 от 17.04.2024 г. по в. гр. д. № 2975/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдено Решение № 4189 от 26.07.2023 г. по гр.д. № 1622/2022 г. на Софийски градски съд. С посоченото решение настоящият касатор е осъден на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на „Селект Акаунтинг Мениджмънт“ ООД сумата в общ размер на 33 820лв., която е била преведена по банков път както следва: на 12.08.2019г. - 11 000 лв., на 12.11.2019г. - 10 000лв. и на 07.02.2020г. - 12 820,60 лв., представляваща заплатена на ответника без основание част от продажна цена по предварителен договор от 25.06.2018 г., сключен между Р. Н. Р. и „Селект Секюрити“ ООД за покупко-продажба на недвижим имот. В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и като последица от това отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на направените разноски за всички инстанции. Допускането на касационното обжалване е обосновано с наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран следният въпрос, по отношение на който се твърди, че е обусловил правните изводи на въззивния съд в противоречие с практиката на касационната инстанция, застъпена в Решение № 151 от 16.04. 2015г. по гр.д. № 5341/2014г. на ВКС, г.о. и в Определение № 2140 от 13.07. 2023г. по гр.д. № 4434/2022 г. на ВКС, IV г.о., а именно: „Има ли основание за плащане, ако в платежния документ е посочено такова ?“ Самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване е аргументирано с довода, че атакуваният съдебен акт е явно необоснован, което от своя страна е довело до постановяването на неправилен, постановен „contra legem“ съдебен акт до степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл. Ответникът по касационната жалба – „Селект Акаунтинг Мениджмънт“ ООД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, алтернативно – за неоснователност на подадената жалба. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Производство пред първата инстанция е било образувано по предявени от „Селект Акаунтинг Мениджмънт“ ООД против Р. Н. Р. в условията на евентуалност искове с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД и по чл.59, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 33 820, 60 лв., заплатена погрешка чрез три превода, съответно на 12.08.2019 г., 12.11.2019 г. и на 07.02.2020 г. За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е уважен на основание чл.55, ал.1,предл.1 ЗЗД, след собствен анализ на приетите по делото доказателства, Апелативен съд – София е приел за безспорно установено по делото, че ищецът „Селект Акаунтинг Мениджмънт“ ООД е превел на ответника Р. Н. Р. посредством три банкови превода сума в общ размер от 33 820.60 лв., съответно: на 12.08.2019 г. - 11 000 лв. (с основание - по договор Селект Секюрити); на 12.11.2019 г. - 10 000 лв. (с основание - по предварителен договор за покупка „Селект Секюрити“) и на 07.02.2020 г. - 12 820,60 лв. (с основание - последна вноска покупка, наем до 01.2020 г. Селект Секюрити); С предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 25.06.2018 г. между Р. Н. Р., в качеството на продавач, и „Селект Секюрити“ ООД, в качеството на купувач страните по същия договорили продажбата на недвижим имот за сумата от 47 500 евро или тяхната левова равностойност от 92 901,92 лв., като с чл. 2.3 от договора, при подписването му купувачът се задължил да изплати на продавача задатък в размер на 2 375 евро или тяхната левова равностойност в размер на 4 645,10 лв., представляващи 5 % от продажната цена; Било предвидено окончателният договор да бъде сключен най-късно до 25.09. 2018г.; С потвърдително писмо от 10.02.2020г. Л. М. Е., съдружник и в ищцовото дружество и в дружеството, купувач по предварителния договор, потвърдил, че по делегация „Селект Секюрити“ ООД възложило на „Селект Акаунтинг Мениджмънт“ ООД да заплати процесните суми по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 25.06.2018 г. и наемно правоотношение. При тези данни и с оглед поддържаните във въззивното прозиводство доводи, като спорен въззивният съд е очертал въпроса за наличието на основание за извършените от ищеца в полза на ответника преводи. Решаващ за обосноваване отрицателния отговор на този въпрос е изводът на въззивния съд, че въпреки представеното потвърдително писмо, изходящо от съдружник в ищцовото дружество и управител на дружеството купувач по предварителния договор, последното не е имало задължения към ответника по този договор, поради което и преведените суми са получени от последния без основание. Доколкото не са били представени доказателства и за наличието на наемно правоотношение и условията му, въззивният съд е приел, че плащанията са без правно основание и подлежат на реституция. Поради съвпадане с правните изводи, до които е достигнала първата инстанция, Апелативен съд – София е приел, че постановеното от Софийски градски съд решение следва да бъде потвърдено. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителните указания в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е този, който като включен в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото. Въпросът, с който се аргументира достъпа до касационно обжалване и който е основна предпоставка по см. на чл.280, ал.1 ГПК, трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Решаващ за уважаването на иска е изводът на въззивния съд, че извършеното от ищеца в полза на ответника плащане е без основание, тъй като погрешно са изплатени несъществуващи задължения. Доколкото съдът не е придал правно значение на посоченото в преводните документи основание за плащане, поставеният в изложението въпрос няма характеристиката на правен с оглед задължителните указания на цитираното тълкувателно решение. Същият не изхожда от решаващ за изхода на спора мотив на въззивния съд, поради което не е обуславящ. Независимо от това, за изчерпателност следва да се посочи недоказаност и на допълнителният критерий по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за искания достъп до касационно обжалване. В представеното Решение № 151 от 16.04. 2015г. по гр.д. № 5341/2014г. на ВКС, ІV г.о. е дадено разрешение на правен спор, при който искът по чл.55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен по съображения, че с извършеното от ищеца по личната сметка на ответницата плащане е погасено задължение към нея във връзка с търговската й деност по занятие, удостоверено и в платежните документи. В мотивите на решението изрично е посочено, че ищецът в исковата молба не твърди погрешно да е изплатил свои задължения към други лица, за разлика от настоящия случай, в който неоснователното разместване на имуществото е обосновано с твърдението за погрешно изплащане на ответника на несъществуващи задължения. Определението, на което касаторът се позовава при обсноваване на допълнителния критерий, не представлява практика по смисъла чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Следователно, поставеният в изложението въпрос не може да обоснове искания достъп до касационно обжалване. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, ако въззивният съд е приложил отменен закон, ако е приложил закона в противоречие с неговия смисъл или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява единствено основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол. В случая доводите на касатора за необсъждане на всички доказателства и едностранчив и превратен анализ на обсъдените такива, съставляват основания по чл.281 т.3 ГПК, а не такива по чл.280, ал.2 ГПК, и не могат да обусловят уважаване на искането за достъп до касационна проверка. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски е неоснователно поради непредставяне на доказателства за извършване на такива. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК