Определение № 2572 от 18.05.2026 г. на ВКС по д. № 992/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Л. С., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. Д. Г., против Решение №6689 от 06.11.2025г. по в. гр. д. №3629/2025г. по описа на Софийския градски съд, в частите му, с които след отмяна на Решение № 613/13.01.2025г. по гр.д. № 59483/2023г. по описа на Софийски районен съд съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Рая Т. К., ЕГН [ЕГН], и детето Е. Т. К., ЕГН [ЕГН], на бащата Т. С. К., ЕГН [ЕГН], при когото те да живеят; определил е режим на лични отношения на майката З. Л. С., ЕГН [ЕГН], с детето Рая Т. К., ЕГН [ЕГН], и детето Е. Т. К., ЕГН [ЕГН],

както следва: -всеки първи петък и следващите непосредствено след него събота и неделя на месеца от 18.00 часа в петък (а ако децата са на училище – след края на учебните занятия) до 19.00 часа в неделя с преспиване; - всяка трета седмица на месеца от 09.00 часа в понеделник (а ако децата са на училище – след края на учебните занятия) до 18.00 часа в неделя с преспиване; -всяка четна година от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на петнадесети юли; -всяка нечетна година от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на петнадесети август; -всяка нечетна година през есенната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката- от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; -всяка нечетна година през междусрочната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката- от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; - всяка четна година през пролетната ваканция на детето, определена от министъра на образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните Великденски празници- от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните Великденски празници – всяка четна година от 10.00 часа на Р. петък до 18.00 часа на Светлия понеделник;

-всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00 часа на двадесет и шести декември; -от 19.00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 19.00 часа на втори януари на следващата нечетна година; - всяка година от 10.00 часа (а ако децата са на училище – след края на учебните занятия) на седми май до 10.00 часа (а ако децата са на училище- след края на учебните занятия) на осми май;

осъдил е З. Л. С., ЕГН [ЕГН], да заплаща на малолетните си деца Рая Т. К., ЕГН [ЕГН], и Е. Т. К., ЕГН [ЕГН], действащи чрез своя баща и законен представител Т. С. К., ЕГН [ЕГН], месечна издръжка в размер на по 195 лева за всяко от тях, считано от 01.11.2023г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане; и е предоставил на основание чл.56, ал.1 СК, на Т. С. К., ЕГН [ЕГН], ползването на семейното жилище с административен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес].

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и решаване на делото по същество, като родителските права по отношение на децата, както и ползването на семейното жилище, бъдат предоставени на касаторката, а на бащата бъде определен режим на лични отношения с децата и същият бъде осъден да им заплаща издръжка.

Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторката се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна по нея Т. С. К., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му адв. Л. Б., с който се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са сключили граждански брак на 07.09.2012г. и са родители на малолетните деца Рая Т. К., [дата на раждане], и Е. Т. К., [дата на раждане] При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд бащата Т. С. К. е заявил, че разполага с добра работа, сигурен доход, създал е дом за децата и стабилна среда, притежава добър родителски подход и с него те се чувстват добре.

Споделя, че не поддържа комуникация с майката, не отговаря на съобщенията, изпратени от нея чрез мобилно приложение, тъй като тя ги използва срещу него. Поради това счита за неподходящо съвместното упражняване на родителските права.

Сочи, че до месец юли 2023 г. децата са отглеждани съвместно от него и майката, а от месец октомври същата година той полага грижи за тях и може да разчита на помощта на майка си. Причината децата да останат при него е желанието на Рая и Е. след преживят от тях акт на домашно насилие, упражнено от майката.

Понастоящем живее с децата и баба им по бащина линия в жилище, собственост на последната, в което детето Е. има самостоятелна стая, а детето Рая дели едно помещение със своята баба. Семейното жилище също е собственост на майка му, но в него понастоящем живее майката З. Л. С., поради постановените в първоинстанционното производство привременни мерки. Твърди да не ограничава контактите на дъщерите си с тяхната майка, но последната рядко се среща с децата и срещите им се случват предимно в училище. Счита за подходящо на децата да бъде определен режим на лични контакти с майката, който да включва срещи три до четири пъти седмично. Посочва, че понастоящем няма партньор, работи като старши счетоводител, като изпълнява трудовите си задължения предимно от дома си. Декларира, че не притежава недвижими имоти. През месец септември 2025г. детето Е. по свое желание е прекарало в дома на майката една седмица, като той е транспортирал нея и вещите й до дома на последната.

При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд майката З. Л. С. заявява желание да упражнява родителската отговорност по отношение на двете си дъщери, тъй като е поела грижите за тях от раждането им и е полагала такива до 2023 г. Смята, че бащата не притежава родителски капацитет, тъй като настройва децата срещу нея и е предизвикал отчуждението им от нея.

През периода, в който грижите са поети от бащата, Рая и Е. спрели посещения на извънкласни занимания. Понастоящем комуникацията й с децата била силно затруднена, контактите били редки, като по- често такива се случвали с Е.. Декларира, че не би спряла девойките да се виждат с другия родител, но намира за подходящо на Т. С. К. да бъде определен режим на лични отношения с тях от четвъртък до неделя през седмица. Заявява, че пред първоинстанционния съд се е отказала от претенцията за ползване на семейното жилище, не желае да живее в него, но понастоящем се намира там в изпълнение на съдебен акт за привременни мерки, надявайки се децата да се върнат там. Посочва, че не притежава недвижими имоти, след фактическата раздяла с въззивника е наела апартамент, за да осигури дом на децата.

Напуснала семейното жилище, поради упражнено от бившия й съпруг насилие спрямо нея. Семейното жилище разполага с обособена стая, която двете деца да споделят. Твърди, че може да разчита на подкрепата на своята майка за отглеждане на децата и за осигуряване на жилищни нужди, като в миналото семейството живеело в нейния дом. Заявява, че е трудово ангажирана през делничните дни, работи по график, като пет до седем дни месечно посещава офиса на работодателя, а в останалата част от времето работи от дома си.

Е. сама е пожелала да остане с нея в продължение на една седмица през месец септември 2025 г. и е била разстроена, когато си е тръгвала.

При изслушването по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет пред въззивния съд детето Рая заявява категорично желание да остане да живее с баща си, тъй като при него й е по- удобно и приятно. Твърди, че майка й не се грижи за нея и сестра й, не им готви и чисти, не се занимава с тях и при нея не й е приятно. Лесно й е да споделя с баща й, който я съветва и й дава насоки.

Той ги водел на училище. Посочва, че с майка си не може да говори, тъй като тя не я разбира, не винаги я изслушва, реакциите й не са такива, каквито очаква. Добре се чувствала, когато действал режим на лични контакти с майката втора и четвърта събота и неделя от месеца. Отношенията със сестра си определя като добри. Понастоящем не посещава извънкласни занимания по танци и пиано, тъй като изгубила интерес.

Споделя за упражнено от майката насилие спрямо нея (нанесени й два- три удара) и сестра й по повод ограничаване ползване на мобилни устройства. Твърди, че майка й не я търси, понякога се засичат пред училище и тогава контактуват за кратко. Храната в дома им се приготвя от баба й.

Изслушано от въззивния съд, детето Е. посочва, че живее със сестра си, баща си и баба си по бащина линия. В жилището тя има самостоятелна стая, а сестра й дели една с баба им. Заявява, че двете със сестра й се разбират добре и си помагат, но не могат да спят в едно легло.

Вкъщи двете деца участвали в домакинските задължения, в дома на майка им нямали конкретни задължения, а в периода на съжителство с двамата родители също имали разпределение на задълженията. Споделя по- лесно с баща си, на него би се оплакала и от него би потърсила съвет.

От заключението на приетата по делото комплексна съдебна психологична и психиатрична експертиза (КСППЕ) се установява, че и двамата родители имат запазени базисни родителски умения. Техният родителски капацитет е засегнат от невъзможността да управляват по-добре конфликта помежду си, да се въздържат от стъпки, поведения и изказвания, чрез които да компрометират родителската роля на другия. Бащата демонстрира поведение, отхвърлящо ролята на майката, въпреки формално заявеното, доколкото не комуникира с нея, заема защитна позиция, не предприема активни мерки за възстановяване на отношенията на децата с нея. И двете деца са имали изградени емоционални и доверителни връзки с всеки от родителите си, били са привързани в обичайна степен и към двамата.

Страните са били и в голяма степен продължават да са значими фигури в живота и на двете момичета, но понастоящем майката е изолирана и очаквано няма възможност да упражнява същото влияние в живота им. Бащата показва по-голяма емоционалност в контакт с децата, но с известно приемане на по- приятелски подход с размиване на границите в семейството, което крие и рискове.

Майката е емоционално по-оттеглена, с повишен самоконтрол, с по- ригидни правила и граници, когато е изпълнявала пълноценно родителската си роля, което е довело до протест в ситуация на криза и с настъпване на пубертета. Невъзможността на двамата родители да разрешат конструктивно конфликта помежду си представлява съществен риск за децата. Това е причина двете подрастващи да са въвлечени в тежък конфликт на лоялност спрямо своите родители.

При детето Рая експертите са установили отчуждение от майката и роднините по майчина линия, дължащо се на комплекс от фактори, включващи въвличането му в родителския конфликт, пубертетната фаза на развитие с противопоставяне на авторитети, емоционален дистрес от раздялата на родителите и маладаптация с отхвърляне на майката като инициатор на раздялата в очите на подрастващата, влиянието на средата, в която се отглежда, някой затруднения в комуникацията с този родител.

При по- голямата дъщеря на страните основна фигура на привързаност е тази на бащата, което представлява разрешение и рационализиране на конфликта на лоялност. При детето Е. е констатирана повишена тревожност в контекста на въвличането му в родителския конфликт, към който е проявило по- голяма адаптивност, но с повече интернализирани прояви и е отчетен риск от отчуждение от майката.

По- малката дъщеря на страните е все още привързана и към двамата си родители, по-слабо към майката поради персистиращото повече от две години значително ограничаване на контактите им и невъзможност за поддържане на емоционални и доверителни отношения. Двете деца преживяват емоционално страдание от конфликта между страните.

Експертизата е направила извод, че продължителното пребиваване в среда с хроничен родителски конфликт е проблематично за развитието им и личностовото формиране на двете подрастващи, както и за формирането на връзки с приятели и интимни партньори в бъдеще. Проблематична е не липсата на точно спазване на съдебно разписания режим за лични контакти, а липсата изобщо на такива с по-голямото дете Рая.

Експертите са категорични, че двете деца са на възраст, на която тяхното мнение и предпочитания не може да се пренебрегнат при вземане на решение относно местоживеенето и режима на лични отношения с всеки от родителите им. Препоръчано е ползване на социални услуги от двете деца и двамата родители.

При изслушването си вещите лица са заявили, че двете деца имат нужда от повече време с майка им поради техния пол, пубертетната им възраст и обичта към нея. Промяната на местоживеенето им не е в състояние да разреши или подобри ситуацията, в която те са поставени, а е нужно ползване на социални услуги за психологическа подкрепа.

Необходимо е и индивидуално консултиране на родителите за осъзнаване на последиците от техния конфликт върху двете деца, за подобряване на разбирането за ролята и значението на другия родител при отглеждане на Рая и Е..

Понастоящем установяване на местоживеенето на децата при майката крие риск да не бъде подкрепено от бащата, да бъде посрещнато с протестно поведение от страна на децата и съпроводено с провокации към нея при съвместното им съжителство, които, в случай че са постоянни, не биха могли да бъдат удържани от нея, което е рисково за връзката й с дъщерите й. Според вещите лица двете деца следва да съжителстват заедно, а на неотглеждащия родител да се осигури широк режим на лични отношения.

Вещите лица не откриват основания за целенасочено отчуждаващо поведение на бащата и констатират при него неразбиране на последиците от желанието за контрол и неотработеното разочарование от раздялата с другия родител.

От изготвените по делото социални доклади се установява, че майката обитава семейното жилище с оглед постановените от първоинстанционния съд привременни мерки, тъй като там е следвало да полага грижи за двете си дъщери.

Семейното жилище, собственост на бабата по бащина линия на децата, разполага с обособена детска стая за Рая и Е.. Майката е споделила, че съдебно определените привременни мерки не се изпълняват от бащата, вещите на децата са изнесени от семейното жилище преди настаняването й в него, а комуникацията с Рая и Е. е силно ограничена, като по- добра и честа е тази с по- малката сестра.

Майката открива отчуждение у децата към себе си. Бащата е отрекъл да възпрепятства комуникация на двете малолетни с тяхната майка, бил е категоричен, че насърчава същата, но не е в състояние да принуди децата да общуват с майката, която не проявявала инициатива в тази насока.

Основните грижи за двете деца се полагат от бащата, при когото те живеят в апартамент, собственост на бабата по бащина линия, разположен в близост до семейното жилище. Имотът разполага с обособена за детето Рая стая, а детето Е. поделя едно помещение с баба си по бащина линия. Бащата задоволява базовите и битовите потребности на двете деца и заплаща издръжка за децата на майката. Двамата родители са трудово ангажирани- майката като графичен дизайнер, а бащата като старши счетоводител. Страните работят предимно дистанционно от дома си.

Бащата може да разчита на помощта на майка си за отглеждане на децата, а майката- на своята майка и брат. Децата учат в столичното 6 ОУ „Г. Н. П. И.“. Е. е спокойна и комуникативна в учебна среда, няма данни за преживяно от това дете насилие по мнение на класния му ръководител. Двамата родители се интересували от учебния процес на по- малкото дете. Рая има отличен успех в училище, добре приета е в класа си, споделяла, че е по- близка с баща си.

Той е родителят, който основно се интересува от образователния живот на детето и посещава всички родителски срещи. Майката е инициирала контакт с класния ръководител веднъж през учебната 2024/2025г.При социалното проучване двете деца са споделили, че се чувстват добре в дома на баща си и предпочитат да останат да живеят при него, не поддържат редовни контакти с майка си. По време на изпълнявания от родителите режим на равновременен контакт с двете деца, когато те пребивавали при майката тя не готвела, не им обръщала внимание, а понякога посещавали бабата по майчина линия.

Отправени са препоръки за ползване на социална услуга от двамата родители за подобряване на комуникацията помежду им и за съхраняване на психо-емоционалното състояние на децата, а като подходящи са посочени медиирани срещи и активна работа с психолог. Открито е въвличане на подрастващите в родителския конфликт.

По отношение на бащата Т. С. К. по делото е установен среден нетен месечен доход в размер на 4 849 лева за периода месец юни 2024г.- месец май 2025г. Майката З. Л. С. е доказала среден нетен месечен доход за периода месец декември 2023 г.- месец май 2025 г. в размер на 2 247 лева и е декларирала притежаване на 1/6 ид.ч. апартамент в столичния жилищен[жк].

От показанията на свидетеля Е. Г. П.- Г. /приятелка на З. С./ се установява, че пред нея бащата Т. К. е избухвал, проявявал е вербална агресия към майката, казвал й, че за нищо не става. Видяла синини по краката, ръцете и в областта на ребрата на З. Л. С., която й споделила, че е била обект на агресията на съпруга си на 07.03.2022 г. вечерта.

Поради притеснение и по настояване на свидетеля отишла до съдебна медицина седмица по- късно. Съдът е преценил показанията на свидетелката с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК при отчитане на приятелската й връзка с майката и е съобразил, че изнесеното от този свидетел относно споделеното й от С. се подкрепя от приетото от първоинстанционния съд съдебномедицинско удостоверение.

В показанията си пред първоинстанционния съд свидетелят Р. Н. М. /майка на Т. К./ е посочила, че домакинските задължения в дома на страните преди фактическата им раздяла са изпълнявани от бащата Т. К.. В последната година от съвместното им съжителство майката постоянно спяла, тъй като приемала медикаменти във връзка с психичен проблем. Отношенията между страните били конфликтни- двамата родители се карали постоянно, което стресирало децата.

Свидетелката започнала да остава с преспиване в дома на страните, за да им помага и да приготвя храна. Показанията на този свидетел съдът е преценил с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК, съобразявайки близката родствена връзка с бащата.

При така установените факти от правна страна съдът е приел, че че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи бащата Т. С. К., тъй като от показанията на свидетеля П.- Г. по делото се установява, че той е нарушил изискването на чл.14 СК за взаимно уважение между съпрузите. Приел е, че твърденията на Т. К. за брачни провинения на З. С. са останали недоказани. Данни за неглижиране на домакинските задължения от нейна страна се съдържат в показанията на св. М., но от разпита й е видно, че това е било свързано с прием на медикаменти поради здравословен проблем.

Съдът е посочил, че най-добрият интерес на детето, определен в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, е приоритетен при преценката кой от родителите да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.

Преценявайки относимите към определянето му обстоятелства, съдът е приел, че в най-добър интерес на децата Рая и Е. е местоживеенето им да бъде при техния баща Т. С. К., който да упражнява родителските права спрямо тях. Отчел е, че и двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват родителските права по отношение на децата и притежават родителски капацитет за това- съхранени базисни умения за родителстване, засегнати от невъзможността да управляват конфликта помежду им. При бащата родителския капацитет е засегнат и от поддържане на отхвърлящо ролята на майката поведение. При страните не се констатират преки или косвени данни за рискови фактори за отглеждането на Рая и Е.. Безспорно се установява, че и двамата родители са полагали грижи за подрастващите при тяхното отглеждане по време на съвместно им съжителство и след фактическата им раздяла до месец октомври 2023г., от когато грижите са поети от бащата. Съдът е съобразил, че това е било продиктувано от желанието на децата след конфронтиране с майката при спор относно ползване на мобилни телефони и посещение на извънкласни учебни занимания. Не се установява родителите да имат брачни партньори или да живеят във фактическо съжителство.

При преценка на възможностите им да ползват помощта на трети лица- близки на родителите съдът е отчел, че бабата по бащина линия на Рая и Е. активно подпомага бащата в грижите за децата и домът й е разположен в близост до семейното жилище на страните. Майката е декларирала възможността да ползва подкрепата на своята майка, която живее в [населено място], но приетата от въззивния съд експертиза е установила отчуждение на детето Рая от роднините му по майчина линия.

Бащата е установил по- висок месечен доход в сравнение с този на майката, но доходите им позволяват на всяка от страните без затруднения да покрие собствените си и на децата материално нужди. Майката притежава идеални части от апартамент в [населено място] и може да ползва имота, обитаван от майка й, в който страните са пребивавали преди установяване в семейното жилище. Бащата не притежава недвижими имоти, разполага с възможност да ползва притежаваните от майка му два апартамента, сред които и семейното жилище. Двамата родители са трудово ангажирани, като по- голяма гъвкавост в работния график е налице при бащата. Актуалните работни графици и на двамата родители им позволяват адекватно да отговарят на ежедневните нужди на децата, доколкото възрастта им не предполага постоянно присъствие и надзор на родител.

Не се твърди и установява социалното обкръжение на страните да е източник на риск за двете им дъщери. Здравословното състояние и на двамата родители позволява пълноценно упражняване на родителската отговорност по отношение на децата. При преценка на възпитателските качества на бащата съдът е съобразил констатираното от вещите лица известно оттегляне на бащата от родителската роля и по- приятелски отношения с двете деца, при размиване на границите в семейството. По- ригидните правила при майката са провокирали протестно поведение на децата в ситуация на криза и с оглед пубертетната им възраст, като са отчетени затруднения в комуникацията с детето Рая след фактическата раздяла на родителската двойка, но по време на съвместно полагане на грижи за двете непълнолетни.

Последните са ескалирали до конфликт на 11.10.2023г. между майката и двете деца, провокирал желанието на Рая и Е. да се установят при бащата.

Съдът е отчел изводите на приетата по делото експертиза, че и двамата родители продължават да са значими фигури в живота на децата, като бащата е основна фигура на привързаност за Рая и привързаността към него на Е. е по- силна. И двете деца имат свободна комуникация с него, с когото предпочитат да споделят и на когото се доверяват, като са налице затруднения в комуникацията и разбирането от страна на майката. Едва след месец октомври 2023 г. се установява отдръпване на подрастващите от майката, като понастоящем при детето Рая е констатирано отчуждение от този родител и риск за развитие на такова при малолетната Е., поставени от страните в тежък конфликт на лоялност.

Според съда експертното заключение и изслушването на вещите лица дава основание за извод, че отчуждението се дължи на комплекс от фактори, сред които и отхвърлящото поведение на бащата по отношение на другия родител, без да се доказва умишлено и целенасочено поведение на същия към постигане на този резултат, а по- скоро неотработено разочарование и недооценяване на последиците от отхвърлящото поведение по отношение на малолетните. Въз основа на заключението на вещите лица, данните от изслушването им, споделеното от детето Рая пред въззивния съд и съобщеното от нея в поредицата социални проучвания, извършени пред двете съдебни инстанции съдът е приел, че се касае за средна степен на отчуждение, при която детето отказва контакт.

За преодоляването на същото следва да се въведе режим на лични отношения на двете деца с майката, който да създаде възможност за общуване помежду им, както и да бъдат насочени двамата родители и двете деца към социална услуга за психологическа подкрепа, която ще спомогне за преодоляване на затрудненията на майката в общуването с дъщерите й, на двамата родители- да преодолеят неспособността си да поддържат позитивна комуникация с другия родител, а на бащата- да осъзнае ролята на майката в отглеждането на Рая и Е. и последиците върху тяхното развитие от отхвърлящото този родител поведение.

Съдът е посочил, че при определяне кой от родителите да упражнява родителските права по отношение на децата следва да съобрази и изразената от тях воля да останат да живеят при своя баща, която позиция те поддържат и пред социалните работници и вещите лица.

Двете деца са обяснили желанията си не само с добрата комуникация с бащата, но и с начина, по който се чувстват с него и с майката. Съобразил е и че при изслушването си вещите лица са заявили, че промяната на местоживеенето на подрастващите крие риск от неефективност на съдебния акт, от неблагоприятно развитие на връзката им с майката, прояви на протестно поведение и поставяне в невъзможност на майката да удържи на постоянно провокационно отношение.

Изложил е съображения, че налагането по силата на съдебно решение на промяна в местоживеенето на Рая и Е., при установената възрастова криза, повишената тревожност на по- малката сестра, привързаността на двете деца към бащата, би имало като пряка своя последица задълбочаване на отчуждението чрез стимулиране на противопоставянето на взаимоотношенията с този родител, по- силно приближаване към бащата и провокиране на поведение, изградено на принципа на отрицанието (подобно на конфликта на 11.10.2023 г.) с необратими вредни за двете подрастващи и за техните родители последици, нарушаване на връзките им и с двамата родители в дългосрочен план, ощетяване на детската психика и емоционалност и формиране на бъдещи погрешни представи за междуличностни отношения и връзки.

При съобразяване на желанията на децата (които следва да се отчетат в контекста на възгледите им при преценка на най – добрия интерес на детето по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето) и различната им връзка с двамата родители (етапа на отричане на фигурата на майката от страна на Рая, конфликта на лоялност при двете деца и наличната свързаност на Е. и с двамата родители, по- силна с бащата), но и връзката между двете сестри и непрепоръчителното според вещите лица разделяне на същите, разгледани в контекста на описаните рискове от несъобразяване с волята на децата, то според съда следва да се даде приоритет на желанието им пред формално възприеманото преимущество на майката да отглежда деца от женски пол (т.II, б.е от ППВС № 1/1974 г.).

С въвеждане на разширен режим на лични отношения на майката с двете деца ще се осигури достатъчно време за общуване помежду им, а с помощта на социалните услуги ще бъдат преодоляни отчуждението и комуникационните затруднения между майката и двете й дъщери, което ще й гарантира възможност за пълноценно родителстване. С израстването на децата, постигането на напредък в отношенията с майката и успокояване на родителския конфликт режимът подлежи на адаптиране в съответствие с нуждите и интересите на двете деца.

Евентуалното отсъствие на стимулиращо контактите между непълнолетните и майката поведение на бащата и продължаващото въвличане на двете деца в родителския конфликт би могло да стане причина за изменение на титулярството на родителската отговорност. По посочените съображения съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата на бащата Т. С. К., а на майката е определен разширен режим на лични отношения, като тя е осъдена и да им заплаща месемна издръжка, чрез техния баща, в размер на по 195 лева месечно от датата на подаване на исковата молба-01.11.2023 г., тъй като към този момент непосредствените грижи за децата са били поети от бащата, като не се твърди и доказва майката да е плащала издръжка или да е предоставяла такава в натура.

По отношение ползването на семейното жилище с административен адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] собственост на майката на Т. С. К., съдът е отчел, че З. Л. С. е заявила нежеланието си да живее в него, както и че жилищните и сервизни помещения в същото не могат да се обособят в отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им, а отношенията между страните не са търпими. Ето защо съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.56, ал.1 СК за предоставяне на ползването на семейното жилище на бащата Т. С. К., който е поискал това и има жилищна нужда.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, позовавайки се на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС по следните въпроси:

1.Допустимо ли е родителските права да бъдат предоставени на бащата предвид установеното по делото негово насилническо поведение, довело до изграждането и утвърждаването на синдрома на родителско отчуждение спрямо майката?

2. Допустимо ли е съдът да основава решението си на предположението, че в бъдеще време бащата ще промени поведението си, а ако не го промени- това би било основание за инициирането на бъдещ процес за промяна на родителските права? И дали данните по делото дават основание за такова „предположение“, особено предвид засиленото служебно начало, а и оттам и възложените от закона отговорност и задължение на съда да защити по най-добрия начин интересите на децата?

3. Допустимо ли е въззивното решение да се основава само на заявеното от децата нежелание да живеят с майка си, без да бъде анализирана причината за това тяхно нежелание на фона на установените факти (чрез разпит на свидетели, комплексни психиатрични и психологични експертизи, социални доклади), указващи че то се дължи на причини извън тяхната истинска воля? Дали е следвало съдът да формира изводите си, съобразявайки поведението на бащата, представляващо флагрантно нарушаване на правото на децата дори да контактуват с майка си и изразяващо пълно незачитане на постановени съдебни актове?

4. Вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както е прието в трайната практика на ВКС, не е определяща при решаването на въпроса за предоставянето на родителските права. Когато обаче е установено, че вината на ответника се състои в това, че е упражнявал върху съпругата си физическо и вербално насилие, проява на което е и отнемането на децата от нея за период от няколко години, продължаващ и към настоящия момент, всичко това определя ли този родител като годен да възпита у децата си необходимите морални качества?

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК поради очевидната му неправилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Според настоящия състав на съда не са налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставените в изложението въпроси се отнасят до обстоятелствата, които съдът следва да съобрази при решаване на спор между родителите на кого от тях да се предостави упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете.

Съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВС и ВКС, при решаването на такъв спор интересът на детето е приоритетен при преценката кой от родителите да упражнява родителските права, при кого да живее детето и какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права. Съдът следва да обсъди и съобрази в тяхната съвкупност множество обстоятелства от най-разнообразно естество, които са от значение за защита на интересите на децата, за които съдът следи служебно, като най-съществените от тях, като критерии за извършването на служебната преценка от съда, са примерно посочени в ППВС № 1/12.11.1974 г., чл. 59, ал. 4 от СК, § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД - възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността на детето към родителите, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно- битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага.

Изразените от децата предпочитания при кого от родителите си да живеят не са задължителни за съда при решаването на въпроса за предоставяне на родителските права, а следва да се преценяват заедно с останалите установени по делото обстоятелства с оглед защита на най- добрия интерес на децата. Няма приоритетно значение на едни обстоятелства спрямо други, а те се преценяват в съвкупност с оглед установената фактическа обстановка по всеки конкретен случай.

Съдът следва да положи максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем обстоятелствата, които са от значение за интересите на детето, като се съобразят и указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца и негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето.

В случая обжалваното въззивно решение е съобразено с така формираната практика на ВКС, тъй като в съответствие със задълженията си по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, както и с указанията, дадени в т. 1 и т. 3 от ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС да следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, при постановяване на решението си въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства за релевантните факти и направените от страните доводи и е посочил и преценил всички конкретни обстоятелства, които са от значение за изхода на спора.

Съобразена е трайната съдебната практика на ВКС по споровете относно упражняването на родителските права и режима на лични отношения между родители и деца, с която се възприемат и доразвиват постановките на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., според които от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства на разглеждания случай, като съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства.

В случая, за да предостави на бащата упражняването на родителските права по отношение на децата, съдът е отчел, обстоятелството, че от м. октомври 2023г. той фактически упражнява същите и децата живеят при него, има по- гъвкав работен график и може да ползва помощ от своята майка при отглеждането им, с която децата имат изградена емоционална връзка. Отчетено е обстоятелството, че привързаноста на децата към него е по- силна в сравнение с тази към майката, както и желанието им да продължат да живеят при него, като не е отдавано приоритетно значение на последното.

Съобразено е и становището на вещите лица, че евентуалното предоставяне на родителските права на майката крие риск от неефективност на съдебния акт, от неблагоприятно развитие на връзката на децата с майката, от прояви на протестно поведение от тяхна страна предвид периода, през който преминават, и поставяне в невъзможност на майката да се справи със същото. Не са били пренебрегнати установените по делото факти за моралния облик на бащата и за вината му за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака, както и че поддържането от него на отхвърлящо ролята на майката поведение има принос за възникването на синдром на родителско отчуждение между детето Е. и майката. В съответствие със съдебната практика тези обстоятелства са били преценявани от съда заедно с останалите релевантни факти по делото, като при извършената съвкупна преценка на същите, подробно обсъдени в решението, съдът е стигнал до извода, че в конкретната ситуация най- добрият интерес на децата налага предоставянето на упражняването на родителските права на бащата и определяне на разширен режим на лични отношения между тях и майката, както и насочване на двамата родители и децата към социална услуга за психологическа подкрепа.

Предвид горното настоящият състав на съда не намира противоречие между въззивното решение и задължителната и казуална практика на ВКС по поставените от касатора въпроси, поради което се налага изводът за липса на поддържаните от него основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.

В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. При произнасянето си по въпросите кой от родителите да упражнява родителските права и при кого да живеят децата съдът не е нарушил задължението си да следи за най-добрия интерес на децата, а е съобразил в пълна степен същия.

По изложените съображения и доколкото и при извършената служебна проверка с оглед задължението му да следи за интересите на ненавършилото пълнолетие дете настоящият състав на съда не установи наличие на основания по чл.280, ал.1 или ал.2 за допускане на касационно обжалване на решението, то такова не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна по касационната жалба направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 500 евро.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,