Определение № 1921 от 15.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. №37913/29.12.2025г. на Г. Р. срещу разпореждане №7432 от 10.12.2025г. като моли за неговата отмяна при изложени твърдения, че назначената му адвокатка изобщо не се е свързала с него за да обсъдят какво точно се обжалва. Постъпила е и касационна жалба от Г. Р., чрез служебно назначения му от съда адвокат – адв. К., и изложение към нея, чрез които се моли да бъде допуснато касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.3 ГПК по следния процесуален въпрос: “Следва ли неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията на съда да се вменят на страната, когато пропускът е настъпил при действията на назначения служебен защитник и страната не е могла да ги контролира?“, и съответно да бъде отменено разпореждане №7432 от 10.12.2025г. на ВОС Постъпила е уточняваща касационна жалба вх. №6496/25.02.2026г. във връзка с обжалване на разпореждане №7432 от 10.12.2025г., в която адв. К. излага, че обжалва същото. Твърди, че неизпълнението на указанията не се дължи на виновното поведение на Г. Р., а на бездействието на назначения му към онзи момент служебен адвокат, който не е отстранил нередовностите в указания му срок. Страната не е имала реална възможност да извърши процесуално действие, нито да контролира процесуалното поведение на назначения му адвокат. Доколкото жалбата е насрочена срещу разпореждане за връщане на предходна жалба-молба, нейният предмет е не разрешаване на правен въпрос по съществото на спора, а проверка за законосъобразност на прекратяването на възможността за касационен контрол. Постъпил е писмен отговор от И. А., чрез който се оспорва жалбата срещу разпореждането, като се твърди, че доколкото фамилното име на страната е било променено, то чрез депозираната жалба касаторът не цели действително да защити свои права, а преследва цел, несъвместима с искането за добросъвестност. Постъпила е и молба вх. №6269/24.02.2026г. от Г. Р. лично, в която изразява становище, че не трябва да се допуска поправка на ОФГ в постановеното по делото решение, тъй като не е налице несъответствие между формирана от съда воля и нейното външно изразяване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение за да се произнесе, съобрази следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното разпореждане №7432/10.12.2025г., с което на основание чл.286, ал.1, т.2 ГПК е върнал документ, озаглавен „жалба и молба“, с вх.№27638/29.09.2025г. по описа на ВОС, въззивният съд е съобразил, че констатираната с предходно разпореждане нередовност не е била отстранена в предоставения срок. Настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане следва да се отмени по следните съображения: След като е бил сезиран от Г. Р. с т.нар „Жалба и молба“ вх. № 27638 от 29.09.2025г., от която не става ясно срещу кой акт е насочена, въззивният съд е следвало да остави без движение същата, с указания към жалбоподателя да уточни кой акт се обжалва, за да може след това да извърши преценка за нейната редовност. Не може да се направи извод, че такива указания се съдържат определение №4798/17.10.2025г., в което съдът е установил, че жалбата е подадена в срока за обжалване определението по чл. 247 ГПК, но с диспозитива е освободил назначения адвокат и допуснал замяна с друг. В следващото разпореждане №6401/28.10.2025г., с което е назначен нов служебен адвокат на Г. Р., съдът е изложил мотиви, че документът „жалба и молба“ е подадена в срока за обжалване на акта, постановен по реда на чл. 247 ГПК, но доколкото преценката е извършена според собственото виждане на съда, без изричното изясняване на действителната воля на жалбоподателя, се налага извода, че е допуснато процесуално нарушение. По допустимостта на молбата/жалба, с която е бил сезиран, съдът следва да се произнесе след изясняване на действителната воля на молителя. Предвид изложеното, разпореждане №7432/10.12.2025г. следва да се отмени, като делото се върне на въззивния съд, който да укаже на молителя Р. да уточни какво точно е отправеното към съда искане, като посочи кои съдебни актове иска да бъдат отменени и по кой съдопроизводствен ред като обоснове искането си и с посочване на конкретни действия на назначения му предходен процесуален представител, които твърди, че го увреждат. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,