Определение № 60608 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1249/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Р. Т. П.- Г. против решение №116/20г. на Добрички окръжен съд, с което е отхвърлен нейният иск срещу „Енерго- про продажби“ АД гр. Варна за установяване, че не дължи сумата от 6881,76лв. за доставена, но неотчетена ел.енергия за периода от 12.12.2017г. до 11.12.2018г.. Правният спор между страните е възникнал от твърдения на ищцата, че на 24.10.2019г. е била уведомена, че дължи сумата от 6881,76г. за процесния период съгласно издадена фактура с падеж 04.11.2019г., но оспорва основанието и размера на вземането по следните аргументи: средството за търговско измерване е собственост на дружеството; не е присъствала на проверка и демонтаж на СТИ; корекцията не съответства на действително консумираната ел.енергия; неясно е начисляването на допълнителна ел.енергия за процесния период. В срока за отговор дружеството ответник е възразило, че сумата се дължи поради следните съображения: при проверка е установена намеса в софтуерното отчитане на СТИ, и като последица част от действително потребена ел.енергия се разпределя и върху невизуализирана тарифа, която е останала нефактурирана и неплатена; поради това сметката е коригирана за действително потребена ел.енергия- търсената сума е цената за реално консумирана ел.енергия; издадената фактура е за 1- годишен период назад съгласно чл. 38 ОУ, чл. 50 ПИКЕЕ и чл.183 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че сумата се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, без да се прилагат отменените ПИКЕЕ(2013г.), тъй като се касае за реално консумирана, но неплатена ел.енергия по договорно продажбено отношение, а фактите се установявали от извършена метрологична експертиза на СТИ от Български институт по метрология и от заключението на приетата по делото СТЕ, според които част от консумираната ел.енергия е записана в невизуализираните за отчет регистри на СТИ, поради което не е била фактурирана и платена, а дължимата сума била коректно изчислена от дружеството. В касационната жалба се излагат доводи, че сумата не се дължи, тъй като дружеството е упражнило потестативно право за корекция на сметка, което няма законово основание, а потестативните права се уреждат изрично от закона, освен това не била предвидена и нормативна процедура за упражняването му. Според касатора Р. Г. нормата на чл. 183 ЗЗД е неприложима, доколкото се касае за приложението на специален закон, който отменя общия. В изложението се иска допускане на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3, както и ал.2 от ГПК като се поставят следните въпроси: Приложима ли е нормата на чл. 183 ЗЗД при корекция на сметки в продажбените отношения на абонатите на електроразпределителните дружества? Необходимо ли е да се докаже виновно поведение на абоната при софтуерна намеса в СТИ? Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване. По формулираните въпроси е установена трайна практика на ВКС. Съгласно решение № 144 от 12.3.2021 г на ВКС по гр. дело № 1251/20 г на ВКС, Четвърто ГО, с решение № 120 от 26.1.2021 г по гр. дело № 3754/2019 г на ВКС, Трето ГО, решение № 124 от 18.6.2019 г по гр. дело № 2991/2018 г на ВКС, Трето ГО, решение №67/21г. на ІV ГО, решение № 30/21 на ІV ГО, решение № 53/21 на ІІІ ГО и др., споделена и от настоящия съдебен състав, правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, се договорни, за доставка/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в Закона за енергетиката случаи, следва да се прилагат общите правила за продажба - чл. 183 и сл. ЗЗД, съответно гл. ХХII ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на осн. чл. 200 ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му електроенергия. (в този см. напр. решение № 107/26.11.2020 г. на ВКС III г. о., по гр. д. № 1096/2020 г.,.). Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за цялото. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ПИКЕЕ/, обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013 г. съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя. Следователно трябва да се приложат разпоредбите на чл. 48 до 51 ПИКЕЕ, действали през исковия период. В периода след отмяната на Правилата, вкл. на чл. 48, 49, 50, 51, извършено с решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. на 5 чл. състав, и решение № 2315/21.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. на IV отделение, електроразпределителното дружество не може да търси доплащане на суми за доставена, но неплатена електроенергия след установяване на грешки при отчитането, по реда и на основание отменените разпоредби. Доставчикът обаче има право да търси доплащане на основание чл. 200 ЗЗД, а потребителят съответното задължение да плати цялата потребена елекроенергия. Съдът е този, който квалифицира искането, с което е сезиран. При иск с правно осн. чл. 200 ЗЗД за заплащане изцяло или частично на доставена електроенергия, ищецът следва да уточни какво количество и за какъв период от време твърди, че е доставил електроенергия, съответно каква част от нея е останала неплатена от потребителя. Ищецът носи тежестта да докаже, че количеството е действително доставено на ответника и ако твърди, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, следва да го установи по пътя на пълно главно доказване, а още и цената на електроенергията, която не е заплатена от потребителя. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 или т.3 ГПК е необходимо въззивният съд да се е произнесъл по формулираните въпроси в противоречие с практиката на ВКС (т.1), или по въпросите да е необходимо изменение на съдебната практика поради изменение на обществените отношения или законодателството (т.3). В случая въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по формулираните въпроси, и липсва причина за изменение на установената съдебна практика. Не са налице и предпоставките на чл.280, ал.2 ГПК (очевидна неправилност), защото не се твърдят и не се установяват противоречия с формалната и правна логика в мотивите на съда при обосноваване на установените факти по делото и тяхната правна квалификация. При този изход на спора в полза на дружеството ответник следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 1608лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО