Определение № 292 от 05.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2012 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на Е. Д. М. и Т. Й. М., [населено място], чрез пълномощника им адвокат Н., срещу определение № 54 от 06.02.2012г. по гр.д. №80/2012г. на ВКС, състав на Іг.о., с което е оставена без разглеждане касационната им жалба срещу въззивно решение от 26.06.2011г. по гр.д.№2346/2007г. на Софийския градски съд на основание чл.280,ал.2 ГПК. Жалбоподателите считат определението за незаконосъобразно, тъй като данъчната оценка към исковата молба е с размер над 5000 лева и цената на иска не следва да се определя като ¼ от нея. Ответниците по частната жалба не изразяват становище. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. За да постанови определението си ВКС, състав на І г.о. е приел, че касационното обжалване е недопустимо, тъй като цената на иска е под минимално определения в разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК. Предявеният иск е за установяване правото на собственост и е с цена под 5000 лева, определена съгласно чл.55,ал.1,б.”б” ГПК/отм./ - ¼ от данъчната оценка на имота, т.е. 1409.90 лева. Касационната жалба е подадена след изменението на ГПК /ДВ,бр.100/21.12.2010г./. При това положение на основание §25 ПЗР ЗИДГПК /ДВ,бр.100/2010г./ приложима е разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в посочената редакция, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Това условие за касационно обжалване в случая не е изпълнено. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.В случая тя е определена съобразно действащата към момента на предявяването му разпоредба на чл.55,б.„б” ГПК /отм./ въз основа на данъчната оценка на имота – ¼ от нея. Неоснователни са доводите в частната жалба, че следва да се определи като равна на размера на данъчната оценка. Този довод няма опора в закона. Към момента на завеждане на иска е приложимата разпоредбата на чл.55,б.”б” ГПК/отм./ и съгласно същата цената на иска е равна на ¼ от данъчната оценка на имота. При това положение въпросът за цената на иска не може да бъде преразглеждан, вкл. от касационната инстанция по повод допустимостта на касационното обжалване. Ето защо правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г.о.