Определение № 50295 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2719/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на „ДОБРУДЖА МЕЛ“ АД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], „ДОБРИЧ МЕЛ“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], [населено място] и „КРАСЕН ММ 5“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния им пълномощник, против решение № 533 от 13.08.2021 г. по в. т. д. № 28/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, 15-ти състав, с което, след отмяна на решение № 893 от 25.06.2020 г., постановено по т. д. № 1975/2019 г. по описа на Софийски градски съд (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 260039 от 21.09.2020 г. по същото дело) са отхвърлени предявените от трите търговски дружества срещу Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, [населено място], отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че неговите вземания, дължими солидарно от ищцовите дружества, за общо 44 515.43 лв., от които: 41 769.77 лв. – лихви, дължими по чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ и р. II, т. 5 от Договор № 44/26.02.1999 г., р. II, т. 5 от Договор № 95/26.04.1999 г. и Анекс от 03.11.1999 г., за периода от 26.02.1999 г. до 30.07.2000 г., и 2 745.66 лв. – лихви по Договор № 44/26.02.1999 г. и Договор № 95/26.04.1999 г. и Анекс от 03.11.1999 г., присъдени с решение № 44 от 10.05.2004 г. по гр. д. № 1181/2000 г. на ОС – Перник, решение от 17.02.2006 г. по гр. д. № 1699/2005 г. на САС, и решение № 1024 от 18.12.2006 г. по т. д. № 596/2006 г. на ВКС, за които е издаден изпълнителен лист от 22.01.2008 г., са погасени по давност. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Излага се, че изводите на въззивния съд за неоснователност на исковете почиват единствено на постановките на ППВС № 3/1980 г., според което образуваното изпълнително производство прекъсва давността, като по време на висящността му давност не тече, а актуалното ТР № 2/26.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което образуването на изпълнително дело не е изпълнително действие, не е изпълнителен способ и не е от действията, които прекъсват давността, е счетено за неприложимо. По подробно изложени съображения, свързани с действието на тълкувателните решения, се моли въззивното решение да бъде отменено изцяло. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?; 2. Доколкото при висящност на спора е прието друго задължително тълкуване на закона, същото следва ли да бъде съобразено при разрешаване на правния спор?; 3. Молба за присъединяване на едно изпълнително дело към друго изпълнително дело попада ли в хипотезата на същинските изпълнителни действия, които прекъсват давността в изпълнителен процес по смисъла, вложен в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, или същата молба представлява действие по администриране на едно изпълнително дело?; 4. Мотивирано и законосъобразно ли е решението при липса на мотиви и анализ на характера на изпълнителното действие, което прекъсва или не прекъсва давността спрямо всеки един от длъжниците в производството?; 5. При наличие на съдебна практика – ППВС по стария ГПК, следва ли тя да се прилага при изменянето на разпоредбата и преуреждането на производствата от момента на влизането в сила на действието на новия ГПК, предвид практически неприложимостта на Постановлението?; 6. Може ли да се присъедини изпълнително дело към вече перемирано друго изпълнително дело и валидни ли са действията по него, респективно – тече ли давност в този период? и 7. Дължи ли съдът при постановяване на въззивното решение произнасяне и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и събраните по делото доказателства? По първия от така поставените въпроси допълнителната селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с позоваване на решение № 45 от 30.03.2017 г. по т. д. № 61273/2016 г. на ВКС, IV г.о., решение № 131 от 23.06.2016 г. по гр. дело № 5140/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 12 от 02.06.2016 г. по т. д. № 3788/2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 451 от 29.03.2016 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ВКС, IV г.о., решение № 269 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 795/2012 г. на ВКС, III г.о. и решение № 209 от 02.02.2016 г. по т. д. № 1248/2013 г. на ВКС, I т.о., а по процесуалноправния седми въпрос се навежда противоречие на въззивното решение с приетото в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., Тълкувателно решение № 1/2001 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, II т.о, решение № 134 от 30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т.о., решение № 237 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г.о. Релевиран от жалбоподателите е и самостоятелният селективен критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение, обоснована с твърдение, че въпреки изобилната съдебна практика по приложението на чл. 110 ГПК, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с нея. Както в касационната си жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към нея, така и в допълнително постъпила преди закритото заседание молба, касаторите са изразили становище за необходимостта от спиране на настоящото производство до приключване на тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Против касационната жалба е депозиран писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК с подробни съображения за правилност на въззивното решение и неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирани страни, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Решаващите правни изводи на въззивния съд по въпроса за погасителната давност в изпълнителния процес и за действието във времето на ППВС № 3/1980 г. и на Тълкувателно решение № 2/26. 06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, са, че извършената отмяна на ППВС № 3/1980 г. поражда действие от датата на обявяване на Тълкувателното решение, а именно от 26.06.2015 г., и даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това. Ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпването на последиците. В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото ТР, което е недопустимо и съгласно чл. 14 ЗНА се предвижда само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предшестващото ТР. Въззивният състав е посочил, че именно такъв е настоящият случай, при който следва да се приеме за меродавно тълкуването, залегнало в ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство до неговото прекратяване давност не тече. След извеждане на този извод съставът на Апелативен съд – София е приел за установено по делото, че последното изпълнително действие по изп. дело № 55/2008 г. е извършено по молба на взискателя Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ от 10.05.2013 г. за присъединяване на изп. дело № 55/2008 г. по описа на ДСИ, 1 отд., 2 уч., към изп. дело № 30173/2013 г., следователно на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК перемпцията е настъпила на 10.05.2015 г. От този момент започва да тече нова давност, съобразно чл. 117 ЗЗД, която до този момент е била прекъсната, съгласно тълкуването по ППВС № 3/18.11.1980 г., което следва да бъде приложено в случая, предвид че ТР № 2 от 26.06.2015 г. е относимо само към висящи към момента на постановяването му изпълнителни производства, каквото не е изпълнително дело № 55/2008 г. – същото вече е било прекратено. С тези мотиви и приемайки за установено, че Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в качеството й на взискател по образуваното по нейна молба от 18.11.2015 г. въз основа на същия изпълнителен лист от 22.01.2008 г. ново изпълнително производство против длъжниците – изп. дело № 797/2015 г., многократно е предприемала предвидените от закона изпълнителни способи посредством молби за продължаване на изпълнителните действия чрез налагане на запор, възбрана, извършване на опис и оценка, въззивният съд е счел, че срокът по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл, т. е. процесните вземания не са погасени по давност и предявените отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Настоящият състав на ВКС констатира, че част от формулираните от касаторите въпроси, обуславящи изхода на спора, са предмет на образуваното тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което по реда на чл. 7 от Правилата за приемане на тълкувателни решения от ОСГК, ОСТК и ОСГТК на Върховния касационен съд, въпросът е преформулиран: „Прилага ли се нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“. От мотивите на атакуваното въззивно решение е видно, че този въпрос действително е обусловил решаващата правна воля на съда, поради което преценката по чл. 288 ГПК следва да бъде съобразена с произнасянето на ОСГТК на ВКС по цитираното по-горе тълкувателно дело и на основание чл. 292 ГПК настоящото производство следва да бъде спряно. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение