Определение № 2177 от 16.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 810/2026 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ищеца по делото „БОР 8“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] против определение №3263/09.12.2025 г. по в.ч.гр.д. №3235/2025г. на Апелативен съд - София, с което след отмяна на определение №3298/16.08.2025 г. по т.д. №1726/2024 г. на СГС е изменено решение №584/23.04.2025 г. по т.д. №1726/2024 г. на СГС, като е отменено присъждането на разноски на „БОР 8“ ЕООД, респ. на него са възложени направените от „ХИМТРЕЙД-КОМЕТ“ ООД с ЕИК[ЕИК] разноски. Жалбоподателят атакува въззивното определение като очевидно неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК и има право на разноски, тъй като ответното дружество с поведението си е дало повод за завеждане на делото. В тази връзка твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си по раздел ХVІІІ, т.1 от процесния договор за наем да върне държането на наетите имоти на ищеца - наемодател в тридневен срок от дата на прекратяване на договора, оспорил е иска и е релевирал възражения, които са останали недоказани в хода на процеса. Подчертава, че причина за отхвърляне на иска е новонастъпило в хода на процеса обстоятелство, а именно доброволното предаване на държането на процесните имоти на 31.01.2025г. Моли да бъде отменено обжалваното определение за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като касационният жалбоподател сочи следните правни въпроса, обусловили изхода на спора: „1/ При разпределяне на отговорността за разноски съдът следва ли да съобрази във всички случаи дали ответникът е дал повод за завеждането на делото, както и причината за отхвърляне на иска и доколко това отхвърляне се дължи на новонастъпили факти? Твърди се противоречие с: определение № 254/21.01.2026г. по ч.гр.д.№ 4187/2025г. на 4то г.о. на ВКС, определение № 13/06.01.2016г. по т.д.№ 3644/2014г. на 2ро т.о. на ВКС, определение № 111/10.03.2016г. по ч.гр.д.№ 953/2016г. на 4то г.о. на ВКС.; 2/ Правото на ответника на разноски по чл.78, ал.3 ГПК предпоставя ли се от извънпроцесуалното му поведение, т.е. дали ответникът е дал повод за предявяване на иска и дали е изпълнил свое задължение след предявяване на иска? Твърди се противоречие с определение № 3117/17.06.2025г. по ч.гр.д.№ 2023/2025г. на 3то г.о. на ВКС“. Частният касатор поддържа, че е налице и предпоставката по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Обосновава очевидната неправилност с приетото от въззивния състав, че правилото на чл.78, ал.3 ГПК е приложимо във всички случаи без изключение. Ответникът по жалбата и по делото „ХИМТРЕЙД-КОМЕТ“ ООД не подава писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд. С решение №584/23.04.2025 г. по т.д. №1726/2024г. на СГС е отхвърлен предявеният от „БОР 8“ ЕООД срещу „ХИМТРЕЙД-КОМЕТ“ ООД иск с правно основание чл.233, ал.1, пр.1 ЗЗД за опразване и връщане на наети недвижими имоти, като е осъден „ХИМТРЕЙД-КОМЕТ“ ООД да плати на „БОР 8“ ЕООД сумата 7 395.63 лева разноски по делото. Първоинстанционният състав е констатирал, че към приключване на устните състезания в производството „БОР 8“ ЕООД вече е във владение на имотите, поради което липсва една от предпоставките за уважаване на иска. С оглед представения по делото приемо-предавателен протокол от 31.01.2025 г. съдът е установил, че към тази дата, т.е. в хода на делото държането върху имотите е било върнато на ищеца, тъй като страните вече не са били обвързани от действието на процесния договор за наем. Независимо от изложеното, решаващият състав е намерил за недоказано възражението на ответника, че извънсъдебно бил погасил задълженията си за заплащане на месечните наемни вноски за периода м.март - м.юни 2024 г. със свое насрещно вземане в размер на 550 000 лева, представляващи основание за прекратяване на наемния договор от ищеца и завеждане на настоящото дело за връщане на процесните имоти. Съдът е счел, че от представените по делото доказателства се установява, че към датата на подаване на исковата молба договорът за наем от 18.01.2019 г. е бил прекратен на основание раздел VІ, т.1.4. от договора – при забава в плащането на наема повече от 15 дни след изтичане на уговорения срок. Въз основа на изложеното първоинстанционният състав е стигнал до извод, че ответникът по делото е дал повод за завеждане на делото, поради което му е възложил разноските по делото. С определение №3298/16.08.2025 г. по т.д. №1726/2024 г. на СГС е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на „ХИМТРЕЙД-КОМЕТ“ ООД за изменение на решението по делото в частта за разноските. Първоинстанционният състав е приел, че задължението за заплащане на направените разноски по делото е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди и почива на вината на противната страна. В тази смисъл е счел, че не са налице предпоставките по чл.78, ал.2 ГПК, тъй като искът е отхвърлен поради новонастъпил факт в хода на делото, а именно поведението на ответника е станало причина за предявяване на осъдителния иск за предаване на владението върху процесните имоти. За да отмени първоинстанционното определение и да възложи разноските на ищеца по делото, въззивният състав е приел, че в случая е приложимо правилото на чл.78, ал.3 ГПК - ответникът има право на направените разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. Изложил е мотиви, че не споделя изложените в първоинстанционното определение доводи на съда, тъй като не почиват на процесуалния закон и не следват от задължителното му тълкуване, а от субективни съображения за справедливост. Предвид влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният иск и наличието на доказателства за извършен от ответника по делото разход в размер на 2 000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК е възложил отговорността за разноските на ищеца по делото. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното определение. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, което съгласно чл.274, ал.3 ГПК намира приложение и по отношение на частните касационни жалби, допускането на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Поставените от частния касатор правни въпроса могат да се обобщят до въпроса относно приложението на чл.78, ал.3 ГПК, вр. чл.78, ал.2 ГПК. Същия покрива общата предпоставка за допускане до касационно разглеждане, тъй като е обусловил правните изводи на съда и е от значение за изхода на спора. Налице е и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК, тъй като даденото във въззивното определение разрешение по поставения правен въпрос е в противоречие с посочената в изложението по чл.284, ал.3 ГПК установена практика на ВКС. Както е разяснено от различни състави на ВКС, отговорността за разноски в процеса е деликтна и безвиновна, обхваща внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат. При решаване на въпроса за разпределяне на отговорността за разноските съдът съобразява причината за отхвърляне/уважаване на иска или за прекратяване на производството по него и доколко то се дължи на новонастъпили факти, както и дали ответникът е дал повод за завеждането му. Когато ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото, той не може да се позовава на разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК. Смисълът на тази норма е да се овъзмезди ответника, който поради неоснователно предизвикания съдебен спор от ищеца, е бил принуден да се защитава и да прави разноски. Същата е и логиката на чл.78, ал.2 ГПК – ищецът е носител на защитаваното материално право, поради което искът е уважен, но същият не се оспорва от ответника нито извънсъдебно, нито в хода на процеса. Обратната хипотеза е налице, когато ответникът оспорва правата на ищеца и е станал причина за завеждане на иска, който обаче е отхвърлен поради настъпил в хода на делото факт /по независещи от ищеца причини/. В този случай тежестта за разноските остава за ответника – неговото извънпроцесуално поведение е както повод за завеждане на делото, така и повод за отхвърляне на предявения иск /определение № 626 от 20.08.2012 год. на ВКС по ч. гр. дело № 275/2010 год., IV г. о., ГК, определение № 511 от 29.07.2013 год. на ВКС по ч. гр. дело № 1499/2013 год., ІV г. о., ГК, определение № 13 от 06.01.2016 год. на ВКС по т. дело № 3644/2014 год., II т. о., ТК, определение № 111 от 10.03.2016 год. на ВКС по ч. гр. дело № 953/2016 год., IV г. о., ГК, определение № 645 от 23.10.2019 год. на ВКС по ч. т. дело № 2213/2019 год., II т. о., ТК, определение № 215 от 10.12.2019 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2636/2019 год., II г. о., ГК, определение № 31 от 6.02.2020 год. на ВКС по гр. дело № 2017/2018 год., IV г. о., ГК, определение № 50403 от 07.11.2022 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3021/2022 год., III г. о., ГК, определение № 381 от 30.05.2023 год. на ВКС по ч. т. дело № 645/2023 год., I т. о., ТК, определение № 2897 от 9.10.2023 год. на ВКС по ч. гр. дело № 3591/2023 год., III г. о., ГК, определение № 610 от 25.02.2025 год. на ВКС по ч. т. дело № 2833/2024 год., І т. о., ТК, определение № 3117 от 17.06.2025 год. на ВКС по ч. гр. дело № 2023/2025 год., III г. о., ГК и др. В мотивите на ТР № 119 от 01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 год. на ОСГК на ВС е прието, че в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите, когато искът е отхвърлен по причина, че след завеждането му ответникът доброволно е възстановил защитаваното с иска право или е изпълнил задължението си. В настоящия случай предявените искове с правно основание чл.233 ЗЗД са отхвърлени поради настъпил в хода на делото нов факт – връщане на държането на процесните недвижими имоти от ответното дружество на ищеца. Съдът е изложил подробни мотиви, че между страните „БОР 8“ ЕООД, в качеството му на наемодател и „ХИМТРЕЙД-КОМЕТ“ ООД, в качеството му на наемател, е бил сключен договор за наем на 18.01.2019 г., по силата на който на наемателя е предоставено държането на процесните недвижими имоти; че към момента на предявяване на исковата молба - 21.08.2024 г. тези имоти са се намирали във фактическа власт на наемателя; че в хода на делото държането им е върнато доброволно от ответника на ищеца. Независимо от изложеното, съдът е обсъдил твърденията в исковата молба и е приел за доказано прекратяването на договора за наем към датата на подаване на исковата молба и неоснователността на възражението на ответника, направено с отговора на исковата молба - че договорът за наем не е бил прекратен, респ. че е неоснователен искът на ищеца за връщане на държането на наетите имоти. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с извънсъдебното си поведение ответникът е станал повод за предявяване на иска, както и за неговото отхвърляне. Като е отказал да върне държането на процесните недвижими имоти след прекратяване на договора за наем ответникът е дал повод за завеждане на делото, а в хода на производството е оспорил правата на ищеца с доводи, че държи имотите на законно основание – валиден договор за наем. С доброволното връщане на държането на имотите в хода на делото е станал причина и за отхвърляне на иска, поради което дължи да понесе отговорността за разноските по делото. Обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде оставено без уважение искането на ответника по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение