Определение № 1689 от 08.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2717/2023 г.

Производството е по чл.288 вр. чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Брилянт 38“ ЕООД – гр. София, чрез пълномощниците му адв. С. К. и адв. С. И., срещу въззивно решение № 56 от 03.02.2023 г. по в. гр. д. № 855/2022 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е признато за установено на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР по отношение на касатора, че „Сандански мол“ ООД – гр. Сандански е собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 62, том II, рег. № 2862, дело № 244/15.07.2008 г., на следния недвижим имот: „Външно електрозахранване с кабели 20 kV и трафопост 20/0.4 kVA – 2x800 kVa“ за захранване на жилищни сгради с магазини в УПИ VI-851, 2849в, 2849г, кв. 40 по плана на гр. Сандански, със застроена площ от 24.84 кв. м. и дължина на трасето 60 линейни метра, трафопост с масивна конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек трансформатор, който обект е построен в югоизточната част на описания урегулиран поземлен имот, като съгласно заповед №18-6317/28.08.2017 г. на началника на СГКК-гр. Благоевград за проект за изменение на КККР е обособен като самостоятелен обект с проектен идентификатор 65334.300.3202.1.293, онагледен в комбинирана скица на вещото лице Ю.–приложение № 9 към съдебно-техническата експертиза, неразделна част от съдебното решение, на която в блед жълт цвят са показани границите на имота по архитектурен проект за преустройство, одобрен от главния архитект на Община Сандански под № 52/04.03.2008 г., а с червени линии и надписи са показани размерите му според този проект, и който имот погрешно е заснет към самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286 по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, изменени със заповед № КД-14-01-620/25.10.2011 г. на началника на СГКК-Благоевград. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, към нея е приложено изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и същата е насочена срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По следния въпрос: „за придобиване на вещни права по приращение“ се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се сочи противоречие с решение № 80/27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г. на ВКС, второ г. о., решение № 31/15.02.2011 г. по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 11/13.07.2018 г. по гр. д. № 1451/2017 г. на ВКС, първо г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е обосновано със следните въпроси: 1. „при положение, че от главна вещ, чрез преустройство е отделен самостоятелен обект, след преустройството този самостоятелен обект собственост на собственика на главната вещ, ли е, или на собственика на земята“; 2. „при липса на направено възражение от собственика на земята, че обемът на построената сграда е в отклонение на отстъпеното право на строеж или е изградена без отстъпено право на строеж, може ли съдът при спор за собственост на сградата или на част от нея да се произнася и да признава право на собственост по приращение“; 3. „при оспорено право на собственост на праводател следва ли приобретателят да се позове и да докаже неговия придобивен способ или с оглед събраните доказателства съдът може да замени заявеното придобивно основание с друго“; 4. „едновременното посочване в договор за покупко-продажба на идеални и реални части от УПИ лишава ли сделката от предмет и нищожна ли е същата“; 5. „длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правните сделки, които са от значение за правния спор“; 6. „длъжен ли е ищецът при условията на пълно и пряко доказване да установи идентичност между закупените от праводателя му имоти и идеални части от тях с имота, върху който е изградена сградата, част от която е трафопостът“; 7. „при придобит чрез апортна вноска имот, следва ли съдът да обсъжда въпроса дали владението е манифестирано, при положение, че същото е придобито на правно основание, годно да доведе до придобиване на собственост, или в тази хипотеза е достатъчно да е налице упражняване на фактическа власт в изискуемия се от закона срок“. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. От ответника „Сандански мол“ ООД – гр. Сандански е получен писмен отговор със становище за недопускане на касационното обжалване. При произнасяне по допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното: Обжалваното въззивно решение е постановено след връщането на делото за ново разглеждане с решение № 101/27.09.2022 г. по гр. д. № 4981/2021 г. на ВКС, първо г. о. „Сандански мол“ ООД е предявило срещу „Брилянт 38“ ЕООД иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено, че дружеството-ищец е собственик на процесния недвижим имот и нанасянето му като самостоятелен обект в кадастралната карта, с твърдението, че притежава правото на собственост по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 62/15.07.2008 г. Изложени са твърдения, че процесният имот погрешно е заснет към самостоятелен обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286 /супермаркет „Елемаг“/, посочен в кадастралния регистър като собственост на дружеството – ответник. Ответникът е оспорвал иска, като е твърдял, че праводателят на ищеца не е притежавал правото на собственост върху процесния имот и съответно не е могъл валидно да го прехвърли. Възразил е, че е придобил процесния трафопост през 2012 г. чрез извършена от „Сандански пропърти“ ЕООД апортна вноска в капитала на дружеството „Брилянт 38“ ЕООД на недвижим имот, съставляващ Супермаркет „Елемаг“. Праводателят му е придобил имота на основание договор за доброволна делба от 19.12.2008 г. Трафопостът е изграден чрез преустройство на съществуваща сграда, която е негова собственост. При условията на евентуалност е въвел като придобивно основание изтекла в негова полза кратка придобивна давност. По делото е установено, че с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 62, том II, рег. № 2862, дело № 244/15.07.2008 г., „С. перла“ ЕООД е прехвърлило на „Сандански мол“ ООД правото на собственост върху „Външно електрозахранване с кабели 20 kV и трафопост 20/0.4 kVA – 2x800 kVa“ за захранване на жилищни сгради с магазини в УПИ VI-851, 2849в, 2849г, кв. 40 по плана на гр. Сандански, със застроена площ от 24.84 кв. м. и дължина на трасето 60 линейни метра, трафопост с масивна конструкция, функционално състоящ се от три отсека: отсек средно напрежение (килии вход/изход, охрана трафо), отсек ниско напрежение, отсек трансформатор, построен в югоизточната част на УПИ VI-851, 2849в, 2849г, кв. 40 по плана на гр. Сандански, с площ на целия имот от 4 074.34 кв. м., ведно с цялото оборудване на трафопоста. Продавачът „Санданска перла“ ЕООД се е легитимирал като собственик на имота с нотариален акт № 62, том II, дело № 246/2005 г., който не е бил представен при първоначалното разглеждане на делото. При съставянето на нотариалния акт са били представени и разрешение за строеж № 51 от 04.03.2008 г., издадено на “Санданска перла“ ЕООД, одобрен архитектурен проект № 52 от 04.03.2008 г. на главния архитект на Община Сандански, разрешение за ползване № СТ-12-375 от 25.04.2008 г. на ДНСК. Видно от договор за доброволна делба, сключен с нотариален акт № 67/19.12.2008 г., том V, рег. № 5959, дело №821/2008 г., вписан в СВ на 19.12.2008 г., е извършена доброволна делба между „С. перла“ ЕООД, „Сандански пропърти“ ООД и „Сандански мол“ ООД на недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда с търговска част с административен адрес: гр. Сандански, ул. "Банска" № 2, построена в южната част на УПИ VI-851, 2849в, 2849г от кв. 40 по плана на града, които са образувани на основание разрешение за строеж № 194/19.08.2008 г. на главния архитект и одобрен архитектурен проект № 208/19.08.2008 г. от следните недвижими имоти, находящи се в описаната жилищна сграда: 1/ снек-бар с обща площ 333 кв. м., разположен на две нива, от които първото ниво, находящо се в блок „Б“ на сутеренния етаж /плоча на кота -6.50/ от описаната по-горе жилищна сграда, с площ на първото ниво от 27 кв. м.; първото ниво състоящо се от: помещение за зареждане на ресторанта, предверие, платформа, при съседи: улица, паркоместа и сладкарница – сутерен; 2/ кафе – сладкарница, разположена на две нива, от които първото ниво, находящо се в блок „В“ на сутеренния етаж /плоча на кота -6.50/; 3/ площадка на покрита колонада с обща площ 161.45 кв. м., находяща се в блок „Б“ и блок „В“ на партер № 2, плоча на кота -3.70 от описаната по-горе жилищна сграда с търговска част; индивидуализирани паркоместа и складове, а именно: 1. Супермаркет „Елемаг“ с обща застроена площ от 985.61 кв. м., разположен на две нива в блок „Б“ и блок „В“ на сградата; 2. Банков офис с площ 104.20 кв. м., находящ се на партер № 2 (кота -3.70); 3. Магазин за цветя с площ 9 кв. м., находящ се на партер № 2 (кота -3.70); 4. Магазин за промишлени стоки с площ 12.69 кв. м., находящ се на партер № 2 (кота -3.70), както следва: „Сандански пропърти“ ООД и „Сандански мол“ ООД получават в общ дял и стават собственици при следните права: 1/8 ид. ч. за „Сандански пропърти“ ООД и 7/8 ид. ч. за „Сандански мол“ ООД на супермаркет „Елемаг“; „Сандански мол“ ООД получава в дял и става собственик на банков офис, магазин за цветя и магазин за промишлени стоки, а „С. перла“ ЕООД се отказва от имотите, предмет на договора и от парична равностойност на дела си. При сключването на договора са представени разрешение за строеж № 76/09.06.2005 г., разрешение за въвеждане в експлоатация № 56/01.08.2006 г., разрешение за строеж № 194/19.08.2008 г., одобрен архитектурен проект № 131/04.12.2006 г., одобрен архитектурен проект № 208/19.08.2008 г. Според последния супермаркет „Елемаг“ е разположен на две нива: на кота -6.50, с площ 183.64 кв. м. /спомагателни помещения/ и на кота -3.70, с площ 801.97 кв. м. /супермаркет/. Според заключението на съдебно-техническата експертиза обектът, предмет на договора за покупко-продажба, е изграден въз основа на архитектурен проект за преустройство на част от едноетажна масивна сграда за трафопост, одобрен от главния архитект на Община Сандански под № 52/04.03.2008 г. Той се намира под нивото на улицата и до него се слиза по външни стълби, започващи от покривната му плоча и слизащи до нивото на терена към двора, на кота – 3.70 м., така както е показано в този проект. Трафопостът не попада в обхвата на одобрения проект за преустройство на кафе-сладкарница, снек-бар, фризьорски и козметичен салон в супермаркет „Елемаг“ под № 208/19.08.2008 г., представен при сключването на договора за доброволна делба. Вещото лице е показало съпоставката на двата архитектурни проекта на комбинирана скица (приложение № 9), на която с блед жълт цвят са показани границите на трафопоста по проект № 52/04.03.2008 г., а с червени линии и надписи – размерите и местоположението на трафопоста според този проект. С жълт маркер са обозначени границите на супермаркет „Елемаг“ по архитектурен проект № 208/19.08.2008 г. Описаните по-горе проекти за преустройство не се застъпват, като според тях трафопостът не представлява част от площта на обект с идентификатор 65334.300.3202.1.286, а има самостоятелно функционално предназначение. С договор за покупко-продажба /нотариален акт № 12 от 14.08.2009 г./ „Сандански мол“ ООД е продало на съсобственика си „Сандански пропърти“ ЕООД собствените си 7/8 ид. ч. от супермаркет „Елемаг“. На 26.02.2014 г. „Сандански пропърти“ ЕООД е апортирало в „Брилянт 38“ ЕООД супермаркет „Елемаг“ с обща застроена площ 1007.30 кв. м., който съгласно одобрената кадастрална карта представлява имот с идентификатор 65334.300.3202.1.286. В отменителното решение е възприето, че въззивният съд е следвало да даде на ищеца указания за необходимостта правата на праводателя му да бъдат доказани чрез представянето на нотариален акт № 62, том II, дело № 246/02.09.2005 г. Същият е представен при новото разглеждане на делото от въззивния съд. От него се установява, че е издаден на основание чл. 483, ал. 1 ГПК /отм./ въз основа на писмени доказателства, като „С. перла“ ЕООД е признато за собственик на основание покупко-продажба и замяна на УПИ VI-851, 2849в, 2849г от кв. 40, с площ 4 074,34 кв. м. Представени са и нотариалните актове за сделки, въз основа на които същият е издаден: № 22/2003 г. за продажба на имот пл. № 851; № 118/2004 г. за продажба на 300/994 кв. м. ид. ч. от имот пл. № 2849г; № 174/2004 г. за замяна на 45,47 кв. м. ид. ч. от имот пл. № 2849в; № 44/2005 г. за продажба на 694 кв. м. ид. ч. от УПИ VI-851, 2849в, 2849г; № 63/2004 г. за продажба на имот пл. № 2849в. Въззивният съд е приел, че от представените при новото разглеждане на делото писмени доказателства се установява, че праводателят на ищеца - „Санданска перла“ ЕООД e изключителен собственик на имота, в който е изграден трафопоста. По силата на приращението е собственик и на всичко построено в него. Трафопостът не фигурира измежду обектите, които са били предмет на договора за доброволна делба. Ответникът не може да се легитимира като негов собственик на основание апортната вноска, извършена от съделителя „Сандански пропърти“ ЕООД. По евентуалното възражение на ответника са изложени съображения, че захранването на собствения му обект с електрическа енергия, не е достатъчен израз за намерението му за владение, защото действията на ЧЕЗ, служителите на който са имали ключ от трафопоста и които действия са били възможни да се възприемат, не сочат по несъмнен и категоричен начин на осъществявано владение. Не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Първият въпрос в изложението, както и първи и втори от тези, с които е обосновано основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, са относими към извода на въззивния съд, че праводателят на ищеца се легитимира като собственик по силата на приращението. В решение № 80/27.07.2018 г. по гр. д. № 3114/2017 г. на ВКС, второ г. о., са разгледани характеристиките на „самостоятелния обект” на правото на собственост - обособеността от останалите съседни обособени обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. По делото е установено по безспорен начин, че трафопостът представлява самостоятелен обект на право на собственост. Горното е възприето и в отменителното решение на касационната инстанция. Същият не е възникнал чрез преустройство на Супермаркет „Елемаг“, каквито всъщност са доводите в касационната жалба. Трафопостът е бил предмет на сделката покупко-продажба, сключена от собственика „Санданска перла“ ЕООД и не е бил предмет на договора за доброволна делба. Праводателят на ответника се е легитимирал като собственик на Супермаркет „Елемаг“, който именно е бил предмет на апортната вноска. Изводите в цитираното по-горе решение относно складовите обекти като принадлежност към жилищните обекти, които като такива съгласно чл. 98 ЗС следват главната вещ, не са относими към настоящия спор. Процесният имот не съставлява такава принадлежност към обекта - супермаркет. Поставеният трети и шести въпрос са свързани с доказване придобивното основание в полза на праводателя на ищеца. Оплакванията на касатора се изразяват в приемането на нови писмени доказателства от въззивния съд при новото разглеждане на делото. Приемането на тези доказателства е в изпълнение на дадените с решението на касационната инстанция указания. В случая не се твърди въззивното решение да не е съобразено с дадените от ВКС задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния и процесуалния закон /чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК/. Напротив, доводите в жалбата се свеждат до незаконосъобразното попълване на делото с доказателства в резултат на дадените указания, поради което така поставените въпроси не могат да обусловят допускане на касационно обжалване. Четвърти и пети въпрос са относими към доводите на касатора, че сделките, по силата на които праводателят на ищеца се легитимира като собственик на имота, в който е построен трафопостът, са нищожни. Съдът не е бил длъжен служебно да се произнесе по твърдяната нищожност, тъй като същата не произтича нито пряко от сделките, нито от събраните по делото доказателства. Седмият въпрос е свързан с евентуалното възражение за придобивна давност. Представеното решение № 31/15.02.2011 г по гр. д. № 1273/2009 г. на ВКС, второ г. о., разглежда въпросът следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си. Същото не е относимо към конкретния спор. Решение № 11/13.07.2018 г. по гр. д. № 1451/2017 г. на ВКС, първо г. о., дава отговор на въпроса дали купувачът на правото на ползване, позоваващ се на придобивна давност, който е установил фактическа власт върху недвижимия имот на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик, следва да сведе до знанието на истинския собственик и да демонстрира пред него своенето на ограниченото вещно право. В цитирания акт е посочено, че при добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание, но вещноправният ефект не настъпва, ако праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката. Правното основание, на което се установява владението представлява и основание за демонстриране на завладяването. За придобиване на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. В настоящата хипотеза не е установено осъществяването на фактическа власт върху процесния имот. Именно от нейната липса са изведени решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на евентуалното възражение. Очевидната неправилност на обжалваното решение е обоснована със събирането на нови писмени доказателства при новото разглеждане на делото, в резултат на дадени незаконосъобразни указания в отменителното решение на касационната инстанция. Поради изложените по-горе съображения спазването на тези указания не може да обоснове допускането на касационно обжалване. С оглед изхода на спора и предвид искането, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото в настоящата инстанция в размер на 500 лева по договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.