Определение № 3228 от 02.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1338/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Д. Я., [населено място], срещу решение № 362/28.03.2024 г., постановено по в.гр.д.№ 223/2024 г. от Софийски апелативен съд, с което потвърдено решение № 5791/14.11.2023 г. по гр.д.№ 11929/2022 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от касаторката против „Банка ДСК“АД, [населено място] иск с правно основание чл. 439 ал.1 ГПК за признаване за установено, че С. Д. Я. не дължи на „Банка ДСК“ АД сумата от 116 556, 43 лв. – главница и сумата от 49 166, 66 лв. – лихва в периода 07.04.2010 г. – 06.12.2011 г., предмет на изпълнителен лист от 06.03.2012 г., издаден по гр.д. 54 189/2011 г. на СРС, 123 състав. Касаторката поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че между страните не е спорно наличието на съдебно признато вземане в размера, посочен в изпълнителния лист, както и че е образувано изпълнително дело № 632/2012 г. по регистъра на ЧСИ Б., а на 05.04.2012г. е извършено изпълнително действие (налагане на възбрана върху ипотекиран имот), което прекъсва давността. Изпълнителното производство е прехвърлено на ЧСИ Н., който на 15.09.2015г. е образувал изпълнително дело № 332/2015 г., на 28.01.2020 г. е прекратил същото на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, а на 07.12.2020 г. образувал ново изпълнително дело № 942/2020 г. Спорът по делото е дали действията, които са извършени от ЧСИ Н. в периода от образуване на изпълнително дело № 332/2015 г. до неговото прекратяване са прекъснали срока на погасителната давност. Според ищцата (касаторка), след като перемцията настъпва по право, то действията, извършени от съдебен изпълнител след настъпила перемция са недействителни и не могат да прекъсват давността. Решаващият състав се е позовал на ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. до 26.06.2015 г. Формиран е извод, че началният момент на погасителната давност е 26.06.2015 г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. на ВС. Към тази дата 26.06.2015 г. изпълнителното делото е висящо под № 20128560400632 пред ЧСИ Б.. На 06.08.2015 г. кредиторът е поискал продължаване на принудителните действия по отношение на ипотекирания в негова полза имот и изпълнителното дело да се изпрати на ЧСИ Н.. В мотивите на съда са изброени извършените изпълнителни действия: на 29.09.2015 г. взискателят е поискал да бъде извършен опис и насрочване на публична продан, на 12.10.2015 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, на 17.05.2016 г. взискателят е поискал да се насрочи нова публична продан, а на 04.04.2017 г. - да се насрочи нова публична продан. На 07.12.2020 г. изпълнителното производство е прекратено поради бездействие на взискателя в продължение на две години, но преди да изтече петгодишната погасителна давност, като на 17.12.2020 г., кредиторът отново е представил изпълнителния лист с молба да се образува изпълнително дело. По това дело са извършени: на 17.12.2020 г. са наложени запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки, на 23.12.2020 г. е вписана възбрана върху недвижим имот, на 26.07.2022 г. – възбрана върху имот на ипотекарен длъжник, на 12.09.2022 г. е изготвено съобщение за издадено постановление за възлагане на имущество, на 20.09.2022 г. е насрочена публична продан, на 01.09.2022 г. е изготвен опис на недвижим имот и на 25.10.2022 г. е насрочена публична продан. Анализът на процесуалното поведение на кредитора е обосновал извода на въззивния съд, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност, тъй като липсвал периодът от време, предвиден в разпоредбата на чл. 110 ЗЗД – 5 години, в който да се констатира бездействие на кредитора. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката въвежда основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване поради вътрешна противоречивост на мотивите на въззивния съд, нарушение на правилата на формалната логика, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, неправилна квалификация на фактите и обстоятелствата и нарушение на основополагащия принцип за равенство на страните в съдопроизводството. Конкретните доводи са свързани с извършеното прехвърляне на изпълнителното дело при нов съдебен изпълнител, което действие според касаторката не представлява образуване на ново изпълнително дело, което да прекъсне давността, както и доводите са за значението на извършените изпълнителни действия по перемирано изпълнително дело. Въведените въпроси по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК представляват развитие на тезата на касаторката за неправилност на въззивния акт: 1. „ Прилага ли се нормата на чл.115, ал.1, б.“ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС?“, като решен в противоречие на ТР №3/2020г. от 28.03.2023 г.; 2. „Тече ли погасителна давност за вземането и от кой момент по изпълнителни дела, образувани и прекратени до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“, „Ако е настъпило прекратяване на изпълнителния процес преди 26.06.2015 г., то тече ли погасителна давност и от кой момент за вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС?“, „Тече ли погасителна давност и от кой момент относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2/26.06.2015 г. по т.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата, когато прекратяването им по право също е настъпило преди 26.06.2015 г.? “, като въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС по решение №248/23.04.2024 г. по гр.д. №4024/2022 г. на ІІІ г.о.; 3. „Прекъсва ли се погасителната давност с искане за образуване на изпълнително дело?“, като решен в противоречие на т. 10 на ТР №2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; 4.„Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция?“, като решен в противоречие с практиката на ВКС по решение №42/26.02.2016 г. по гр.д. №1812/2015 г. на ВКС, IV г.о.; решение №371/29.10.2015 г. по гр.д. №1385/2012 г. на ВКС, IV г.о.; решение №285/06.10.2015 г. по гр.д. №1953/2015 г., на ВКС, IV г.о.; решение №451/29.03.2016 г. по гр.д. №2306/2015 г. на ВКС, IV г.о. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси са разяснени в практиката на ВКС. Съгласно Тълкувателно решение №3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г. В мотивите на ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. (прието след цитираните в изложението решения на ВКС) е посочено, че при действието на постановлението на Пленума на ВС искането на взискателя за извършване на изпълнителни действия поставя началото на изпълнителния процес и прекъсва давността, когато изпълнително дело е образувано. При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26.06.2015 г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие според нововъзприетото тълкуване, тъй като хипотезата за фактите, означени в тълкуванията, се съобразява според значението им в съответния тълкувателен акт. Изпълнителният процес е законовата рамка, в която действията или бездействията на кредитора от значение за погасителната давност се проявяват. След отмяната на РРBC № 3/18.11.1980 г. неговата висящност вече не е определяща за давността, а прекратяването на изпълнителния процес поначало няма отношение към прекъсването на погасителната давност. Даденото разрешение по това тълкувателно дело е, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Предвид дадените разяснения от ОСГТК на ВКС тезата на касаторката, че изпълнителните действия, предприети по изпълнително дело, което е прекратено съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК, нямат за последица прекъсване на давността, не съответства на практиката на ВКС, в синхрон с която е постановено обжалваното въззивно решение. Дори и прекратяването на изпълнителното дело да е настъпило, считано от 05.04.2012 г., т.е. на 05.04.2014 г., до 29.09.2015 г., когато е предприето изпълнително действие (извършване на опис и насрочване на публична продан) по образуваното пред ЧСИ Н. ново изпълнително дело, петгодишната погасителна давност не е изтекла. Последното изпълнително действие по новото дело е от 04.04.2017 г. (искане за насрочване на нова публична продан) и независимо от прекратяването на изпълнителното дело, давността не е изтекла до следващите изпълнителни действия на 17.12.2020 г. (наложени запори върху трудово възнаграждение и банкови сметки) и на 23.12.2020 г. (възбрана върху недвижим имот). Според т.10 на ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, каквито са посочените: налагане на запор или възбрана, извършване на опис и оценка на вещи, насрочване и извършване на продан. Изброяването в мотивите на решението изпълнителни действия като искане за образуване на изпълнително дело и изпращане на призовка за доброволно изпълнение, не прекъсват давността според цитираното тълкувателно решение, но тези действия не са приети от въззивния съд за обуславящи на крайните изводи на решаващия състав. По изложените съображения касационното обжалване не се допуска. Разноски за производството не се дължат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд