Определение № 618 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 547/2012 г.

Обжалвано е определение № 11872 от 13.07.2012 год., постановено по ч.гр.дело № 9428/2012 год. по описа на Софийския градски съд, І-во гражданско отделение, с което е оставена без уважение като неоснователна частната жалба на адвокат Н. Х. М., повереник на Н. М. Н. от [населено място] срещу определението от 22.03.2012 год. по гр.дело № 23004/2011 год. на Софийския районен съд, 33-ти състав за прекратяване производството по делото в частта с правно основание чл.45 ЗЗД по исковете против В. Т. В. от [населено място] и М. Ц. М. от [населено място] за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева, частично от 800 000 лева, като процесуално недопустими. Недоволен от въззивното определение е ищецът Н. М. Н., представляван от адвокат Н. М., който го обжалва в срока по чл.275, ал.1 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване тъй като е постановено в „грубо противоречие с практиката на Върховния касационен съд” – основание по чл.280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Видно от искова молба вх.№ 23102/30.05.2011 год., подадена от Н. М. Н., е образувано гр.дело № 23004/2011 год. по описа на 33-ти състав на Софийския районен съд като цена на иска е посочена сумата 2 000 лева, поради което и на основание чл.68, чл.69, ал.1, т.1 във връзка с чл.280, ал.2 ГПК частната касационна жалба се явява процесуално недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение