Определение № 1138 от 09.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4451/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационни жалби на А. Ж. П., ЕГН [ЕГН], подадени от пълномощниците му по делото адв. Д. П. и адв. Г. Г., против Решение №840 от 17.06.2025г. по в. гр. д. №3387/2024г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение №260440 от 01.08.2024 г. по гр.д. №6871/2019г. на СГС, Първо ГО, 27 състав, с което са били отхвърлени предявените от А. Ж. П. срещу Л. Л. И. искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.1 и пр.4 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договор за замяна на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 177, том II, рег. № 2162, дело № 350 за 2008г. на нотариус Г. М., вписан в регистъра на нотариалната камара под № 143, с район на действие Районен съд- Своге, с който А. П. П. /наследодател на ищеца А. Ж. П./ е прехвърлил на Л. А. И. /наследодател на ответника Л. Л. И./ собствените си ѕ идеални части от следния недвижим имот, а именно: апартамент № 4, находящ се в [населено място], [жк], [улица], жилищен блок 46, на първи етаж, състоящ се от две стаи, хол, кухня и др. сервизни помещения, със застроена площ от 91,20 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение мазе № 17 с площ от 6,43 кв.м. и таванско помещение № 21 с полезна площ от 10,38 кв. м., заедно с 3,18% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавно (общинско) дворно място, в замяна на поземлен имот с площ от 340 кв.м., находящ се в землището на [населено място], [община], Софийска област, попадащ в границите на О. на махала Кантона, одобрен с решение №08 от 09.02.1982 г. на ОНС- София, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда на етаж и полуетаж със застроена площ от 41 кв.м. и разгърната застроена площ от 61 кв.м., при граници и съседи на имота: път, Н. Д. Р., Горски фонд, Мито Т. К., А. Д., поради невъзможен предмет и липса на основание и за връщане на даденото по договора на основание чл. 34 от ЗЗД, както и предявения от А. Ж. П. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК срещу А. М. Т. за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик на основание наследяване от А. П. П. на ѕ / три четвърти/идеални части от апартамент № 4, находящ се в [населено място], [жк], [улица], жилищен блок 46, на първи етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.801.2019.2.4 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-95/18.12.2015г. на ИД на АГКК, с адрес на имота: [населено място], район Изгрев, [жк], [улица], намиращ се в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.801.2019, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ 91,20 кв.м., прилежащи части: мазе №17- 6,43 кв.м., таван №21– 10,38 кв.м., и 3,18% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.801.2019.2.5, 68134.801.2019.2.3, под обекта: няма, над обекта: 68134.801.2019.2.10. В касационната жалба, подадена от името на ищеца от адв. Д. П., се излагат доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение- касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 от ГПК, като се иска обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или отмяната му и постановяване на решение за уважаване на предявените искове. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК. В касационната жалба, подадена от името на ищеца от адв. Г. Г., се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Към жалбата е представено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Срещу подадената от адв. Д. П. касационна жалба са постъпили отговори от ответните страни по нея Л. Л. И., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. Н. Г., и А. М. Т., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника й адв. М. К., с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното: С обжалваното решение, за да отхвърли предявения иск за прогласяване на нищожността на договора за замяна поради невъзможен предмет, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ищеца, че имотът в [населено място], който наследодателят на ответника е прехвърлил на наследодателя на ищеца, не е съществувал фактически и не представлява годен за извършване на разпоредителни сделки самостоятелен обект. Съдът е установил, че според протокол за съдебна спогодба от 30.05.1984 г. по гр.дело № 11178/1984 г. на СРС, поземленият имот и построената в него жилищна сграда, описани като вилно място в [населено място], Софийски окръг, местността „Т. торище“ от 340 кв.м. с построената върху същото вилна сграда са поставени в дял и изключителна собственост на съделителката Е. С. М.. Последната е починала на 19.05.1993г. и е оставила като свои наследници двамата си сина Л. Г. М. и Васил Г. М., които на 15.07.2008г. с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10, том II, рег.№ 1328, н.д.№ 195/2008 г. на нотариус Г. М., рег.№ 143 на НК, с район на действие PC - С., са продали имота на Л. А. И., ЕГН [ЕГН] /баща на ответника Л. Л. И./, като в нотариалния акт имотът е бил описан като: поземлен имот с площ от 340 кв.м., находящ се в землището на [населено място], общ. С., Софийска област, и попадащ в границите на О. на мах. „Кантона“, одобрен с Решение № 08/09.02.1982 г. на ОНС- София, заедно с построената в него полумасивна жилищна сграда на етаж и полуетаж със застроена площ от 41кв.м., и Р. от 61кв.м., при граници и съседи на имота: път, Н. Д. Руски, Горски фонд, Мито Т. К., А. Д.. Описаната в нотариалния акт и приложена в нотариалното дело (препис от което е представен по делото) скица е изготвена от „Геолемс“ ЕООД [населено място] - ситуационна скица в М 1:1000 по чл.58 от ЗУТ на поземлен имот, съставляващ пл.№ 28 от неодобрен кадастрален план, собственост на н-ци на Е. С. М. с площ от 340 кв.м. по нот.акт № 200, том I, дело № 293/08.08.1957 г. и протокол за спогодба от 30.05.1984г. по гр.дело № 11178/1984г. на СРС - 44 състав, попадащ в границите на околовръстен полигон на мах.“Кантона“ в [населено място], [община], област Софийска, одобрен с решение № 8/09.02.1982г. на ИК на ОНС - София, приложено по делото. По делото е представен геодезически план, изготвен от инж. И. Б., притежаващ пълна проектантска правоспособност, вписан в регистъра по чл.12 т.8 от ЗКИР и регистъра в КИИП, за ПИ с пл.№ 28 от неодобрен кадастрален план за махала „Кантона“, попадащ в границите на околовръстен полигон за махала „Кантона“, [населено място], [община], Софийска област, одобрен с решение № 8/09.02.1982г. на ИК на ОНС - София в М 1:500, в който е отразено, че площта на ПИ с пл.№ 28, махала „Кантона“ е 340 кв.м., по цифров план е 322 кв.м., а застроената площ на масивна жилищна сграда в ПИ с пл.№ 28 махала „Кантона“ е 35 кв.м. Съгласно писмо изх.№ 94-А-198/09.06.2021 г. от [община] лицата Н. Д. Руски, Мито Т. К. и А. Д., не са декларирали имоти в [община]. От писмо вх.№ 60342/26.06.2020 г. от АГКК е видно, че за [населено място] няма изработена и одобрена кадастрална карта за урбанизираната територия. Видно от удостоверение изх.№ 25-158363-04.07.2019 г. от СГКК - Софийска област, за урбанизираната територия на [населено място], [община], Софийска област, към датата на издаването на удостоверението, няма влезли в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, включително и за строителен полигон - махала „Кантона“. От писмо изх.№ РД-12-05-105-1/13.07.2020г. от Общинска служба по земеделие - [населено място], се установява, че в землището на [населено място], [община], съгласно одобрената КККР на неурбанизираните територии не съществуват местности с име „Полигон-кантона“ и име „Т. торище“. Видно от представените ситуационна скица от 02.07.2008г. на инж. Л. М. и нот.акт № 109, том X, дело 1965/2008г„ вх.рег. № 2109 от 15.07.2008г. на Служба по вписванията към Свогенски районен съд, имотът попада в границите на околовръстен строителен полигон, която зона не е в обхвата на КККР на неурбанизираните територии и за тези зони няма одобрена кадастрална карта. В архивите на земеделска служба няма данни за наличие на преписка за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ на страните, съгласно приложените документи, както и за въпросните местности. В землището на [населено място], [община], не са образувани трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства. По отношение на въпроса налице ли е идентичност между двете местности и как е материализирана разделителната граница, ОСЗ - [населено място] не разполага с информация и компетентности да отговори. Видно от писмо изх.№ 16-00-234/08.07.2020г. от [община], при направена справка в архива на дирекция „У.“ при [община] е установено, че за неурбанизираната територия на землището на [населено място], Софийска област, е налична кадастрална карта и кадастрални регистри, изготвени по реда на ЗКИР. За урбанизираната територия на населеното място на [населено място], Софийска област, е наличен кадастрален и регулационен план, одобрен със заповед № 3645/09.12.1965г. на ИК на ОНС - София, със съответните последвали изменения за разширения на регулационния план. За урбанизираните територии, попадащи извън чертите на населеното място, обособени като околовръстни строителни полигони, общинската администрация не поддържа кадастрални планове, тъй като няма одобрен кадастрален план по реда на отменение ЕКНРБ или кадастрална карта по сега действащия ЗКИР. Към днешна дата за м.“Кантона“ - урбанизирана територия, е наличен околовръстен строителен полигон, одобрен с решение № 08/09.02.1982 г. на ИК на ОНС - София и разширение, одобрено със заповед № РД-02-14-165/04.09.1991 г. на МСАБ. За махалата няма одобрен кадастрален план по отменения ЕКНРБ или кадастрална карта по сега действащия ЗКИР, т.е. няма и одобрен идентификатор. За описаната местност „Т. торище“, общинската администрация няма данни за нейното местонахождение, тъй като не е открита като наименование в списъка на околовръстните полигони и е възможно да е включена в друга местност, но за това също няма данни. В заключение по първоначалната съдебно-техническа експертиза вещото лице Г. е посочило, че [община] и ОСЗ- [населено място] и Кметството в [населено място] не могат да дадат положителен отговор за съществуване на местност „Т. торище“, както по име, така и по местоположение, поради което не може да установи идентичност между описания в нот.акт № 200/1957 г. и описания в спогодбата от 1984г. имот - вилно място [населено място]. В землището на [населено място] е установено местоположението на махала „Кантона“, одобрена с решение № 8/1982г. на ОНС - София, видно от приложените скици с №№ 1, 2, 3 и 4. Местност „Т. торище“ никъде не е отразена. При направения оглед на място на експерта е посочена от ответниците вилна сграда със следните характеристики: дължима 7м., ширина 4,50м. или обща плок 51.50 кв.м. Сградата се намира в ПИ с пл.№ 31, видно от скиците за махала „Кантона“ № 2 и № 3. Има изградена козирка от югозападната/къса/ страна на сградата с размери 4.50/1,Ом. над входа на приземния полуетаж, който вероятно е ползван като обслужващо сервизно помещение с размери 4,50/4 м. Самата вилна сграда има ориентация североизток-югозапад/надлъжна ос на сградата/. Липсва ограда. Отстои на около 12 м в дълбочина на имота от пътната/улична/ граница - приложения № 2 и № 3. От приложените скици за О. за махала „Кантона“ е видно, че описания в нот.акт за замяна № 177/2008 г. имот с пл.№ 28 е пред съседния имот/№32/ от ПИ № 31, има площ от 340 кв.м. и сграда на етаж и полуетаж със застроена площ от 41 кв.м., които се намират в границите на О. махала „Кантона“/посочено в нот.акт № 177, д.№ 350/08г. - стр. 103 от делото/. При графично замерване от скицата на контура на сградата в ПИ № 28 се получава площ от 35 кв.м./размера на контура на сградата - 8м./4,4м/, надлъжната ос /билото на покривната конструкция/ има ориентация север-северозапад- юг, югоизток. Отстои на около 22 м. в дълбочина от западната граница на имота - неидентифициран горски път. От приложената сателитна снимка на О. махала „Кантона“/стр.151, 152, 153 и 154 от делото/, вещото лице е констатирало, че в контура на източното крило на махала „Кантона“ /приложение № 1/ на нефиксираните/предполагаемите на място граници се вижда само една вилна сграда, която е посочената от ответниците. Не се констатират граници на поземлени имоти. Други вилни сгради около посочената такава няма. От характеристичните данни вещото лице е установило, че посочената от ответниците вилна сграда не е идентична с описаната в нот.акт № 177/08г. и нот.акт № 10/08, и двата на нотариус Г. М. с район на действие PC - С., вилна сграда, като описаната в актовете сграда и парцел не са установени на място. Съгласно заключението на повторната съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. Д. А., неоспорено от страните по делото и прието от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че описаната в нот.акт № 200, том I, дело 293/1957 г. на Свогенски народен съдия - нива от 2,8 дка с посочени съседи в местност „Т. торище“ в землището на [населено място] като земеделска земя и описания в спогодбата от 1984 г. имот - вилно място в [населено място], местност „Т. торище“, съвпадат по площ и местност. Няма данни за разположението на м.„Т. торище“ в землище на [населено място]. В протокол за съдебна делба от 30.05.1984г./стр.18 по гр.д.№ 2247/2019г. СРС/, описанието на имота съвпада по площ и съседи с имота по нот.акт № 200, том I, дело 293/1957 г. на Свогенски народен съдия. На приложение 2 върху снимка от 2010г. са вкопирани границите на имоти 501.27 - 244 кв.м. на Н. Д. Руски, 501.28 - 322 кв.м. със сграда с площ 36 кв.м./процесния имот/, 501.29 - 505 кв.м., 501.30 — 629 кв.м. на Мито Т. К.. В това приложение към заключението е показан имотът и разположението на сградата в него и къде са били оградите. Вещото лице при огледа е замерил квадратурата на сградата. В заключението е отбелязано, че мястото било обрасло с растителност. От представеното писмо изх.№ 7/17.06.2021 г. от кметско наместничество Л., [община], област Софийска се установява, че в Регистъра на населението на [населено място] от 1969г. и Емлячен регистър от 1940 г. няма записани следните имена: Н. Д. Руски, М. Т. К., А. Д., Д. Р. М.. При така събраните доказателства съдът е приел, че в съдебната спогодба от 30.05.1984г. действително не са били посочени границите на имота, но по делото е бил приет като доказателство нотариален акт № 200, том I, дело №293/1957 г. на Свогенски народен съдия и е било изслушано заключение на вещо лице за оценка на имотите. Според заключението на повторната СТЕ, приета по настоящото производство, изготвено от вещото лице Д. А., описаните в нотариален акт № 200, том I, дело №293/1957 г. на Свогенски народен съдия 340 кв.метра от нива от 2,8 дка с посочени съседи в местност „Т. торище“ в землището на [населено място] и описаният в спогодбата от 1984 г. имот- вилно място в [населено място], местност „Т. торище“ съвпадат по площ и местност. Идентичността им е преценена от вещото лице по местоположението, представените документи- скици, снимки, координатна карта, оглед на място. Ето защо съдът е приел, че именно имотът по посочения нотариален акт от 1957г. е бил предмет на спогодбата. На следващо място съдът е отчел, че за имота в [населено място] са подавани декларации по чл.14 от ЗМДТ, приложени по делото, и е бил предмет на разпоредителна сделка по посочения по- горе нотариален акт за продажба на недвижим имот № 10, том II, рег.№ 1328, н.д.№ 195/2008 г. на нотариус Г. М., рег. № 143 на НК, с район на действие PC- С.. При съставяне на този нотариален акт са били представени протокол за съдебна спогодба от 30.05.1984г. по гр.дело № 11178/1984г. на СРС, както и скица на имота, изготвена от „Геолемс“ ЕООД- [населено място] - ситуационна скица в М 1:1000 по чл.58 от ЗУТ на поземлен имот, съставляващ пл.№ 28 от неодобрен кадастрален план, собственост на н-ци на Е. С. М. с площ от 340 кв.м. по нот.акт № 200, том I, дело № 293/08.08.1957г. и протокол за спогодба от 30.05.1984г. по гр.дело № 11178/1984г. на СРС, попадащ в границите на околовръстен полигон на мах.“Кантона“ в [населено място], [община], област Софийска, одобрен с решение № 8/09.02.1982 г. на ИК на ОНС- София, като в ситуационната скица са описани съседите, съвпадащи с тези по нотариален акт.№ 200/1957г. Съдът не е кредитирал заключението на първоначалната СТЕ, изготвено от вещото лице Г., съгласно което от приложената сателитна снимка в контура на източното крило на махала „Кантона“ на нефиксираните /предполагаемите/ на място граници се вижда само една вилна сграда, която се намира в ПИ с пл.№ 31, видно от скиците за махала „Кантона“ № 2 и № 3, която му е посочена от ответниците, която не е идентична с описаната в нот.акт № 177/2008г. и нот.акт №10/2008г. на нотариус Г. М. вилна сграда, а описаната в актовете сграда и парцел не са установени на място. Съдът е посочил, че имотът, предмет на замяната, е с пл.№ 28 по неодобрен кадастрален план от 1984г. (заключение на повторната СТЕ), а видно от устните разяснения на вещото лице Г. такъв имот със сграда в него не са установени от него при огледа поради наличието на гъста растителност, затрудняваща преминаването, а поради същата растителност на сателитната снимка не се вижда сграда в имот пл.№ 28. Ето защо съдът е приел, че заключението на първоначалната експертиза, която е изследвала сграда в друг имот с пл. №31, не може да бъде кредитирано относно съществуването на процесния имот към момента на огледа. Съдът е приел, че следва да кредитира заключението на повторната СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Д. А.. Предвид горното съдът е приел, че независимо от несъответствието в наименованието на местностите в историята на имота, той съществува към деня на оспорената сделка и към момента на огледа от вещото лице, не е изключен от оборота, поради което и сделката не е с невъзможен предмет. Като неоснователни са преценени доводите на ищеца, че вещото лице по повторната експертиза по недопустим начин е идентифицирало процесния имот и границите му и по този начин е създало имот, който може би е чужд. Изложени са съображения, че твърденията на ищеца са за несъществуващ, а не за чужд имот, а обстоятелството, че имотът е чужд, по принцип не води до нищожност на сделката. Ето защо предявеният иск за нищожност поради невъзможен предмет е отхвърлен като неоснователен. По иска за нищожност поради липса на основание съдът е приел, че съществуването на основание се извежда от вида и съдържанието на сделката и следва да се установява към момента на сключването й, като се предполага до доказване на противното. В случая всеки от заменителите е сключил сделката, за да прехвърли имот и да придобие имота на насрещната страна. Не са събрани доказателства за опровергаване на презумпцията на закона за наличие на основание, поради което искът за нищожност поради липса на основание също е неоснователен. Предвид неоснователността на исковете за нищожност на сделката за неоснователни са приети и исковете по чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото по нея и по чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен спрямо втория ответник А. Т.. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, подадено от адв. Д. П., обосновавайки основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът твърди, че с решението въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния въпрос- При представяне на новооткрити доказателства по чл.266, ал.2 от ГПК длъжен ли е въззивният съд преди да се произнесе по основателността на направено искане за събиране на доказателства, първо да укаже на страната, че не сочи доказателства за установяване на причините, които са й попречили да узнае за съществуването на новооткритите доказателства и да ги представи в срок, както и да даде възможност да бъдат направени доказателствени искания в тази връзка? В същото изложение преди посочения въпрос е формулиран и друг въпрос, който обаче няма връзка с предмета на спора и вписването му очевидно се дължи на техническа грешка, поради което и не следва да се обсъжда. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, подадено от адв. Г. Г., касаторът поддържа наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по въпроса налице ли е порок и какъв на съдебно решение, постановено от съдебен състав при наличие на обстоятелства по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Обжалваното решение не е вероятна нищожно или недопустимо или очевидно неправилно. Поставеният в изложението на адв. Д. П. правен въпрос за задълженията на въззивния съд при произнасяне по искане за приемане във въззивното производство на новооткрити доказателства не е бил разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, посочена от касатора. В същата, обобщена в Решение №205 от 18.07.2025г. на ВКС по т.д.№2222/2024г., второ т.о., се приема, че съгласно чл. 266 ГПК във въззивното производство е възможно посочването и събирането не на всички допустими, относими и необходими доказателства, а само на тези, които, въпреки проявената добросъвестност от страната, не са събрани от първата инстанция. Сред доказателствата, които е допустимо да се събират, са тези, с които страната се е сдобила след приключването на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора- новооткрити, и съответно всички доказателства за проверка на така допуснатите. За да бъдат допуснати новооткрити доказателства, трябва съдът да може да направи извод, че страната не е могла да узнае за тях и да ги ангажира в срок в първоинстанционното производство при полагане на дължимата грижа за водене на делото. Целта на закона е да се допуснат само доказателства, чието неприобщаване към делото се дължи на обективни причини, а не на небрежността на страната. Ето защо страната трябва да посочи и да установи причините, които са й попречили да направи своевременно искане за събиране на тези доказателства. Преценката на съда дали са налице обективни причини, препятстващи своевременното ангажиране на доказателствата, е конкретна във всеки отделен случай и се извършва въз основа на твърденията на страната и данните по делото. Допустимо е съдът да събере доказателства за установяване на регламентираните в закона предпоставки за ангажиране на нови доказателства. Само след събиране на тези доказателства съдът може да извърши дължимата съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК преценка за това дали е установено, че страната не е могла да узнае за съществуването на новооткритите доказателства и да ги посочи и представи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция при полагане на дължимата грижа за водене на делото, което е задължително условие, за да е допустимо те да бъдат приобщени към доказателствения материал във въззивното производство. В случая произнасянето на въззивния съд е в съответствие с така формираната съдебна практика. За да откаже приемане като доказателства по делото на представените от касатора два нотариални акта от 1957г. и 1996г., отнасящи се до съседен имот, съдът е изложил съображения, че при проявяване на необходимата процесуална активност той е могъл да ги открие и представи в срок и пред първоинстанционния съд. Съдът не е отказвал приемане на представените доказателства поради недоказване от касатора на сочената от него причина за късното им откриване /извършена след подаване на въззивната жалба дигитализация на нотариалните актове/, а поради това, че последната не е основателна, тъй като въпреки липсата дигитализация на нотариалните актове при полагане на дължимата грижа за водене на процеса той е могъл да ги открие и представи и пред първата инстанция. Предвид горното липсва противоречие по поставения от касатора въпрос между произнасянето на въззивния съд и посочената от него съдебна практика. Не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 или т.3 от ГПК и по отношение на поставения в изложението на адв. Г. Г. правен въпрос, отнасящ се до приложението на разпоредбата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК и евентуален порок на съдебното решение поради наличието на основание за отвод на член на съдебния състав. Съдебната практика по посочения въпрос е обобщена в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2023 от 21.11.2023г. по т.д.№1/2023г. на ОСГТК на ВКС, с което е отклонено предложението за приемане на тълкувателно решение. Съгласно същата основанието за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК е условно по своя характер и подлежи на установяване във всеки конкретен случай. То би било налице, когато съществуват особени отношения между съдията и някоя от страните по делото, които биха могли да повлияят на разглеждането и решаването му, както и в случаите, когато съдията е изразил предварително становище по съществото на спора не по предвидения в закона ред или преди постановяване на крайния съдебен акт по делото. Участието на съдия по друго дело с различен предмет, по което съдията е извършил преценка на същите доказателства и е изразил становище по същите спорни въпроси, които се поставят за разрешаване и по второто дело, не съставлява обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговата обективност и безпристрастност, защото само по себе си не обосновава някаква лична заинтересованост от постановяване на решение в полза или във вреда на някоя от страните, нито изключва възможността релевантните за спора факти да бъдат преценени по различен начин въз основа на събраните по второто дело доказателства и доводи на страните и да бъдат направени различни правни изводи. Законосъобразността на отказа за приемане на отвод се преценява във всеки конкретен случай, като незаконосъобразният отказ на съда да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК представлява съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението. С оглед на посочените разрешения не би могло да се приеме наличието на порок на съдебното решение, водещ до евентуалната му нищожност или недопустимост поради участието при постановяването му на съдия З. И., която е участвала и в състава на съда, постановил решение по предходно воденото между същите страни по отношение на същия договор за замяна дело, предмет на което са били искове за прогласяване на нищожността поради липса на съгласие, предписана от закона форма и противоречие на закона на пълномощно рег. №5531/20.12.2007г. по описа на нотариус Д. К., с район на действие- Районен съд- Пловдив, с което А. П. П. е упълномощил Л. Ц. К. да извършва разпоредителни сделки с апартамент № 4, находящ се в [населено място], [жк], [улица], жилищен блок 46, на първи етаж. С оглед различията в предмета и релевантните факти по двете дела няма основание да се приеме, че по отношение на съдия З. И. е било налице основанието за отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, поради което и не би могъл да се направи извод за очевидна неправилност на обжалваното решение на това основание. Предвид горното обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед изхода на спора и на основание чл.38, ал.2 от ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. К., който е оказал безплатна правна помощ на ответната страна по касационната жалба А. М. Т. при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 800 лв./ 409,03 евро. Съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА в редакцията й към датата на сключване на договора за правна помощ, препращаща към Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, която задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определянето на такива в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, но не са обвързващи за съда. При определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение за оказаната от адвоката безплатна правна помощ от значение са видът на спора, материалният интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. При съобразяване на посочените критерии и на обстоятелството, че пред касационната инстанция не е било проведено открито съдебно заседание, а извършената от адв. К. работа се е изразила само в изготвяне на отговор на касационната жалба, настоящият състав на съда намери, че посоченото възнаграждение е справедливо и обосновано и съответства на достойнството на адвокатската професия. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,