Определение № 1540 от 22.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 473/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищцата Р. Д. Р. срещу решение № 210 от 16.10.2024г. по в.гр.д. № 303/2024г. на ОС Шумен, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 2799/2023г. на Районен съд Шумен. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът, предявен от касатора срещу „Юробанк България“ АД по чл.439 ГПК за признаване на установено, че ищцата не дължи на банката поради погасяване на правото на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност на сума в общ размер 19 001.94 лв. (сбор от главница; законна лихва; мораторна лихва и разноски, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 524/2017г. на РС Шумен въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката по договор за потребителски кредит от 12.12.2014г. с кредитополучател М. М. К.; и разноски по изпълнителното дело, посочени в покана за доброволно изпълнение). В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на въззивния акт на основанията по чл.281,т. 3 ГПК и се иска отмяната му. Твърди се, че решението е вътрешно противоречиво, отсъства произнасяне по изложените във въззивната жалба доводи на Р. Р.. Сочи се, че фактическата обстановка по спора е изяснена: срещу сина на ищцата М. К. - кредитополучател по договор за потребителски кредит от 12.12.2014г. банката се е снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени на 28.02.2017г. и срещу К. е образувано изпълнително дело № 226/2017г. Срещу заповедта за изпълнение възражение от длъжника не е подадено. На 19.03.2018г. М. К. е починал, а последното изпълнително действие е постъпление на 27.03.2018г. на парични суми от наложен запор на банкова сметка на К.. На 04.06.2018г. на ищцата като наследник на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, а на 30.05.2022г. това изпълнително дело е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК. На 14.07.2023г. банката е образувала ново изпълнително дело № 983/2023г. отново срещу М. К., на 26.10.2023г. е наложен запор на пенсията на ищцата, а на 05.12.2023г. отново й е връчена покана за доброволно изпълнение. Твърдението е за неправилност на изводите на съда, че с образуването на второто изпълнително дело на 14.07.2023г. давността е прекъсната. Аргументите са, че взискателят е знаел, че длъжникът е починал и майката е единственият наследник, а с искането за образуване на изпълнителното дело, не е поискал предприемането на изпълнителни действия срещу наследника, поради което давността е изтекла на 13.08.2023г. повече от два месеца преди налагането на запора от 26.10.2023г. Акцентира се, че въззивната инстанция не е дала отговор на довода, че след като банката е знаела, че длъжник по изпълнението е наследникът, образуването на второто изпълнително дело отново срещу починалия, съставлява бездействие на взискателя, който не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение - неизвършване на валидни изпълнителни действия срещу наследника в рамките на петгодишния срок. Счита, че образуването на второто изпълнително дело отново срещу починалото лице, не би следвало да поражда последици, изгодни за взискателя, а именно удължаване на давностните срокове. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ С образуването след перемпция, за втори път и отново срещу починалия длъжник на изпълнително дело (въпреки, че още в първото изпълнително дело наследникът е конституиран като длъжник и въззивният съд приема, че не може два пъти да бъде спирано делото отново за конституиране на наследник, който вече е конституиран), прекъсва ли давността?“. Според касатора въззивният съд е дал отговор в противоречие с т.10 на ТР №1/26.06.2015г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което не е изпълнително действие и не прекъсва давността образуването на изпълнителното дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение. 2/ „Когато длъжникът по изпълнителния лист е починал в хода на изпълнението и в първото изпълнително дело е конституиран наследникът му, след което делото е перемирано, образуването на второто изпълнително дело отново срещу починалия длъжник с искане пак да бъдат установени наследниците му и да бъдат конституирани в изпълнението, следва ли да се приема за бездействие от страна на взискателя и в този период тече ли давност, ако с образуване на делото срещу наследника не са извършени действия, прекъсващи давността? Колко пъти може да бъде спряно изпълнението за конституиране на един и същи наследник?“ Въведена е допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК с аргумента, че липсва правна норма или съдебна практика, които да отговорят на въпроса. Иска се допускане на касационното обжалване на въззивното решение и поради очевидната му неправилност. Наличието на това основание е мотивирано с доводи за вътрешно противоречие между мотивите и формираната воля на съда, а от друга - с противоречие между доказателства и установени факти. Сочи се, че съдът от една страна е приел, че не може да има два пъти спиране на изпълнението с цел конституиране на наследника, а в същото време в противоречие с изложеното, е формирал извода, че новообразуваното изпълнително дело е спряно на датата на образуването му 14.07.2023г. поради смъртта на длъжника и е възобновено с конституирането на наследника. Според касатора очевидната неправилност произтича и от обстоятелството, че независимо от наличието на доказателства за конституирането на наследника на 28.05.2018г., съдът е зачел конституирането му повторно по второто изпълнително дело през октомври 2023г., т.е. прието е, че делото се спира за отново за конституиране на едно и също лице. В писмен отговор насрещната страна „Юробанк България“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на подадената жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Искането за допускане на обжалването не може да бъде уважено: В касационната жалба фактите по делото са коректно изложени с изключението на релевантното обстоятелство, което е послужило като съществен и решаващ мотив на въззивната инстанция да счете иска за неоснователен - това, че молбата за образуване на второто изпълнително дело № 983/2023г., постъпила при ЧСИ рег.№ 876 на 14.07.2023г., макар и срещу длъжник М. К., съдържа възлагане на основание чл.18 ЗЧСИ за проучване на имущественото състояние и за определяне на начина на изпълнение, както и съдържа изрично искане за налагане на запори и възбрани при установяване на съответно имущество. Касаторът посочва, че петгодишния погасителен давностен срок за правото на принудително изпълнение изтича на 13.08.2023г., а въззивната инстанция е приела крайна дата 04.08.2023г. със съображенията, че: Последното изпълнително действие, прекъснало давността е от 27.03.2018г. (както твърди ищцата); При настъпилата смърт на длъжника К. по изп. дело № 226/2017г. изпълнителното производство е било спряно по силата на закона - чл.432,ал.1, т.3 във вр. с чл.229,ал.1,т.2 ГПК, давност не е текла до 28.05.2018г., когато е конституирана като длъжник ищцата, и е продължила да тече след тази дата; Течението на давностния срок отново е спряно за периода 13.03.2020г. до 20.05.2020г. по силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решението на НС от 13.03.2020г. Поради това започналият да тече давностен срок на 28.05.2018г., спрян за посочения период от 2м. 7 дни, изтича на 04.08.2023г. Решаващото съображение на въззивната инстанция е, че с подаване на молбата за образуване на второто изпълнително дело на 14.07.2023г. с изрично възлагане на основание чл.18 ЗЧСИ и искане за налагане на запори и възбрани, взискателят надлежно е прекъснал погасителната давност три седмици преди изтичането й. При така изложените мотиви отсъства основание за преценка въззивното решение да е постановено в отклонение от указанията, дадени в т.10 на ТР №1/26.06.2015г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Въззивната инстанция не е дала отговор, че молбата за образуване на изпълнително дело е изпълнително действие с прекъсващ течението на погасителната давност ефект. Изводите на окръжния съд са основани на ясната разпоредба на чл.429,ал.2 ГПК - издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и срещу неговите наследници. В тази връзка не може да бъде споделено становището на касатора за бездействие на взискателя, който в рамките на давностния погасителен срок е поискал извършване на изпълнителни действия - запори и възбрани, обективирани в молбата за образуване на второто изпълнително дело, по издадения срещу наследодателя изпълнителен лист. Невярна е тезата на обжалващата страна, че въззивната инстанция е придала на образуваното второ изпълнително дело последици, водещи до „удължаване“ давностните срокове. Не съответства на съображенията, изложени в обжалвания акт разбирането на касатора, че въззивната инстанция е зачела от значение за спиране на погасителната давност периода, през който по второто изпълнително дело ЧСИ е постановил спиране до установяване на наследниците на длъжника, чиято смърт съдебният изпълнител е установил след служебна справка. Изрични са мотивите на въззивната инстанция, че спирането по второто изпълнително производство не би могло да породи същите последици и на спиране течението и на давностния срок, доколкото такова веднъж е било осъществено в предходното изпълнително дело. Съществени за изхода на спора са и съображенията на въззивната инстанция по отношение на които касаторът не формулира релевантен въпрос с правна характерискика - че образуването на второто изпълнително дело срещу длъжник М. К. не е недопустимо. Следва да се посочи, че дори искането на взискателя за образуване на второто изпълнително дело срещу длъжник - починало лице, срещу което е издаден изпълнителният лист да е било нередовно, то тази нередовност подлежи на отстраняване по реда на чл.426,ал.3 ГПК. Разпоредбата препраща към чл.129 ГПК, а съгласно ал.5, поправената молба/искане са счита за редовно от деня на подаването, в който смисъл са и указанията в мотивите по т.3 на ТР №2/2023 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. - води до прекъсване на давността молба, когато първоначалната й нередовност е поправена. Съгласно същите мотиви, задължението за действие е на съдебния изпълнител. Образуването на изпълнително дело е правно административен почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора. Правно и фактически, действията на взискателя следва да са необходимите, които законът предписва и му позволява при осъществяване на принудително изпълнение – изразена воля в писмен видпоради препращането в чл. 426, ал. 3 ГПК; пред орган на принудително изпълнение с депозиран оригинал на изпълнителния титул - чл. 426, ал. 1 ГПК; с посочен изпълнителен способ - чл. 426, ал. 2 ГПК. Невъзможността за допускане на касационното обжалване по въведеното основание „очевидна неправилност“ произтича от обстоятелството, че наличието на този особено тежък порок на решение не е обосновано от касатора. Аргументирането на тази директна предпоставка за проверка правилността на обжалвания акт, е задължение на страната и не подлежи на служебно установяване от касационната инстанция. Съображенията на окръжния съд по отношение спирането на второто изпълнително дело от ЧСИ на основание чл.432,ал.1,т.3 ГПК нямат никакво значение за резултата на спора. Както се посочи, спирането на това основание на изпълнението по изп.дело № 983/2023г. не е зачетено като релевантно по отношение на течащия срок на погасителната давност, която е приета за прекъсната още с искането за налагане на посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело запори и възбрани. Разноски за производството от насрещната страна не са претендирани. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.