Определение № 60632 от 18.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 686/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Р. А. Б. срещу решение № 12381 от 24.11.2020г. по в.гр.д.№ 2115/2020г. на САС, ГО, 1 състав в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, квалифициран по чл.226,ал.1 КЗ - отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за причинени на ищеца телесни увреждания от пътно произшествие 23.01.2016г. за разликата над 60 000лв. до предявения размер от 80 000лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност, основани на несъобразяване на задължителните указания по приложението на чл.52 ЗЗД, дадени с ППВС №4/1968г. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в предявения размер със законните последици. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: Как следва да се прилага принципът на справедливостта, въведен в чл.52 ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотеза на предявен иск срещу застрахователя; кои са критериите, които следва да се съобразят; длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни увреждания на „пострадалата“ и настъпили последици и да ги съобрази в тяхната съвкупност като оцени значението им за размера на вредите; длъжен ли е да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието справедливост, за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика; длъжен ли е въззивният съд да отчете неочаквания и несвоевременен характер на причинените от деликт увреждания; длъжен ли е да търси точен паричен еквивалент на търпените морални вреди и длъжен ли е да намери справедлив еквивалент на същите, или е достатъчно да търси някакво компенсиране; определянето на обезщетения, очевидно несъизмерими с търпените морални вреди и огромното им занижаване, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост; как следва да се отчете настъпилото трайно увреждане, представляващо трайно ограничение на функциите на долен крайник и развитие на нелечимо автоимунно заболяване, като следва ли да се има предвид възрастта на пострадалия и отражението на качеството на живот занапред с оглед възрастта. По тези въпроси е въведена допълнителната предпоставка по т.1, предл. първо чл.280 ГПК - противоречие с ППВС №4/1968г. и предпоставката по чл.280,ал.1,предл. последно ГПК като се твърди противоречие с практиката на състави на ВКС, обективирана в цитирани от касатора решения по чл.290 ГПК. Иска се допускане на обжалването и по втора група въпроси относно задълженията на въззивната инстанция да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви и необходимостта решението да бъде постановено въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност всички други допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните; длъжен ли е да приеме за безспорно установени обстоятелствата, които не са въведени с възраженията на страните. Въведена е същата допълнителна предпоставка като се твърди противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС и с практика по чл.290 ГПК. В писмен отговор ответникът ЗК „Лев инс”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. От ЗК”Лев инс”АД е постъпила и насрещна касационна жалба в частта за уважаване на иска за разликата над 25 000лв. Изложени са съображения за неправилно приложение на разпоредбите на чл.51,ал.2 и чл.52 ЗЗД. Представено е изложение на основанията за допускане на обжалването. Срещу насрещната касационна жалба е постъпил отговор от ищеца, който оспорва нейната основателност и счита, че касационно обжалване по нея не следва да бъде допуснато. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни срещу решението на Софийски градски съд, с което предявеният от ищеца иск е бил уважен за сумата 50 000лв. Ищецът е обжалвал решението за отхвърляне на иска за разликата до претендираните 80 000лв., а ответникът ЗК“Лев инс“ - уважаването на иска за разликата над 25 000лв. като е поддържал довод освен за прекомерно завишен размер на обезщетението, така и за неправилно отречено съпричиняване поради непоставен от ищеца обезопасителен колан, довело до допринасяне за настъпване на вредите от деликта. По делото е безспорно, че ищецът е пострадал като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф” при пътно произшествие, настъпило на 23.01.2016г. Влизането в сила на първоинстанционното решение, с което е ангажирана отговорността на застрахователното дружество за причинените на ищеца по вина на водача на л. а "Сеат Леон“ /който навлязъл в кръстовище без предимство при наличие на пътен знак "Стоп", при което в него се е ударил л. а. "Фолксваген Голф" с предната лява челна част и след удара се е отклонил надясно, като е излязъл от пътното платно и се ударил в рекламно пано на тротоара/ вреди от пътния инцидент, е дало основание на въззивната инстанция да приеме, че спорен е въпросът за размера на обезщетението и за наличието, съотв.обема на съпричиняване на увреждането от пострадалия. За установено съставът е приел, че в резултат на пътното произшествие ищецът е претърпял контузия на дясна раменна става и счупване на дясна колянна става и е извършена операция за открито наместване на счупването на капачката и фиксиране на фрагментите с гипсова имобилизация, а няколко месеца по-късно оперативно остеосинтезният материал е отстранен. Вещото лице е установило, че обичайният възстановителен период при такива увреждания е около 6м. и е обичайно отслабване на мускулатурата. Въззивната инстанция е приела за доказано в процеса, че появилият се по-късно псориазис е в причинна връзка с пътното произшествие като подробно е аргументирала този извод въз основа на констатациите на медицинската експертиза и показанията на близък на пострадалия, който свидетелствал за изключителен стрес, преживян от ищеца при пътния инцидент. При определяне на обезщетението съставът на САС е посочил като релевантни и подлежащи на съобразяване фактите относно причинените травми и заболявания, общия възстановителен период от около 7 месеца, първоначално интензивните болки, претърпените две операции, необходимостта от помощ първоначално в ежедневието, установеното възстановяване на движенията на ищеца, но с болка в крайните фази - наличие на болка в колянната става при движение, претърпения страх, и основно - отключването на автоимунно заболяване, което ще го съпътства пожизнено. Обосновано е, че ищецът е мъж на средна възраст /роден 1963г./, за който физическото здраве е важно, за да може пълноценно да работи и да е подкрепа за семейството си. Счетено е, че в конкретния случай то е необратимо засегнато без тенденция за подобрение. Като подлежащи на отчитане при определяне на обезщетението за неимуществени вреди въззивната инстанция е посочила и периода на настъпване на увреждането, конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца, стандарта на живот и конкретните икономически условия в страната, намиращи израз в ежегодно определяните нива на покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. На база на тези обстойни мотиви е формирала извод, че справедливото обезщетение е в размер на 60 000лв. За неоснователно е счетено поддържаното от въззивника ЗК“Лев инс“АД възражение за съпричиняване на увреждането поради неползван от ищеца обезопасителен колан по съображения за недоказаност /неангажиране на: доказателства, че автомобилът е бил оборудван с такъв; на доказателства, че ползването му би довело до предпазване или намаляване на уврежданията при страничния удар между автомобилите; на доказателства, че ищецът е шофирал без колан/, което е обусловило уважаването на иска за още 10 000лв. и потвърждаване на първоинстанционното решение в останалата обжалвана част. Искането за допускане на касационен контрол по подадената касационна жалба от ищеца не следва да бъде уважено: Поставените в изложението първа група въпроси не са правни, а съставляват твърдения за неправилно приложение на разпоредбите на чл.52 ЗЗД. Тези доводи на касатора са от значение единствено за правилността на обжалваното решение, тъй като предполагат извършване на проверка за законосъобразност на изводите на въззивния съд, поради което не отговарят на изискването за общо основание за достъп до факултативния касационен контрол. Преценката дали размерът на обезщетението отговаря на критериите на чл. 52 ЗЗД, дали въззивната инстанция е обсъдила всички релевантни обстоятелства за формиране на съответстващи на закона изводи, може да бъде осъществена единствено във втората фаза на касационния контрол, след като касаторът е обосновал наличието на предпоставките за достигане до този етап на разглеждането на спора по същество, а не в производството по чл. 288 ГПК. Въззивната инстанция е посочила, че отчита релевантните за конкретния случай критерии, възприети в съдебната практика при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и е мотивирала собствени изводи относно размера на справедливото обезщетение. Преценката на апелативния съд за размера на справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени вреди не е абстрактна, а се базира на множество приети за установени обстоятелства, съвкупността от които е предпоставила присъждане на обезщетение в по-висок размер от определения от първоинстанционния съд. Изложените мотиви не позволяват да се приеме, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд се е отклонил от константната практика на съдилищата по приложението на чл. 52 ЗЗД, в т. ч. и от цитираната в изложението / ППВС №4/1968г. и решенията по чл.290 ГПК/. Несъответни на подробно изложените правни доводи в обжалваното решение са и имащите характер на касационно оплакване, поради което и неотговарящи на критериите на общо основание за достъп до касационно обжалване, са и втората група „въпроси“, зад които стои тезата на касатора, че въззивната инстанция не е изпълнила задълженията си да обсъди доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, да обсъди в тяхната съвкупност всички други допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват. При недопускане на касационното обжалване по подадената от ищеца касационна жалба, касационната инстанция не дължи произнасяне по искането за осъществяване на касационен контрол, заявено в насрещната касационна жалба на ответната страна и изложението към нея - чл.287,ал.4 ГПК. Доказателство за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор на касационната жалба на ищеца застрахователното дружество не е представило, поради което разноски не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.